Доротея Диана фон Салм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Доротея Диана фон Салм (на немски: Dorothea Diana von Salm; * 25 юли 1604 в Крихинген (днес: Креанж); † 19 декември 1672 във Вьорт) е вилд-и Рейнграфиня от Залм-Кирбург-Мьорхинген и чрез женитби графиня на Раполтщайн и на Ханау-Лихтенберг в Елзас.

Тя е дъщеря на Йохан IX, вилд-и Рейнграф на Кирбург-Мьорхинген (1575 – 1623) и съпругата му Анна Катарина фон Крихинген († 1638), дъщеря на фрайхер Георг II фон Крихинген-Пютлинген († 1607) и Естер фон Мансфелд († сл. 1605). Близначка е на Анна Амалия (1604 – 1676), омъжена на 24 август 1653 г. за граф Хуго фон Кьонигсег-Ротенфелс (1596 – 1666). Нейните братя са генерал Йохан Филип († 1638 убит в битка) и шведския генерал Ото Лудвиг фон Салм-Кирбург-Мьорхинген (1597 – 1634).

Тя загубва рано баща си. През Тридесетгодишната война двете сестри с майка им са постоянно в бягство от френските войски и се установяват в Страсбург.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Доротея Диана се омъжва на 1 март 1636 г. за граф Филип Лудвиг фон Раполтщайн/Рибовиле (* 22 септември 1601; † 25 февруари 1637) от Елзас. Следващата година той умира. Бракът е бездетен.[1]

Доротея Диана се омъжва втори път на 18 май 1640 г. за граф Филип Волфганг фон Ханау-Лихтенберг (* 31 юли 1595; † 24 февруари 1641). Тя е втората му съпруга. Бракът е бездетен. [2][3] Те живеят първо в замък Лихтенберг, по-късно в Бухсвайлер, резиденцията на Ханау-Лихтенберг. След една година брак съпругът ѝ умира. Доротея Диана се грижи за възпитанието на неговите малолетни деца от първия му брак Фридрих Казимир, Йохан Филип, Йохан Райнхард II фон Ханау-Лихтенберг, София Елеонора и Агата Христина до пълнолетието им. Тя участва като опекун и в управлението на графството.

През 1651 г. Доротея Диана напуска резиденцията Бухсвайлер и се оттегля във вдовишката си резиденция във Вьорт, където живее до смъртта си. Тя умира на 19 декември 1672 във Вьорт и е погребана в Бухсвайлер. Суперинтендантът и съветникът на графство Ханау-Лихтенберг, Гюнтер Хайлер, пише погребално слово.[4]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Fritz Roth: Restlose Auswertung von Leichenpredigten und Personalschriften für genealogische Zwecke. 6. Band. Selbstverlag, Boppart 1970.
  • Reinhard Suchier: Genealogie des Hanauer Grafenhauses. In: Festschrift des Hanauer Geschichtsvereins zu seiner fünfzigjährigen Jubelfeier am 27. August 1894. Hanau 1894.
  • Ernst Julius Zimmermann: Hanau Stadt und Land. Kulturgeschichte und Chronik einer fränkisch-wetterauischen Stadt und ehemal. Grafschaft. Mit besonderer Berücksichtigung der älteren Zeit. Selbstverlag, Hanau 1919 (Unveränderter Nachdruck: Peters, Hanau 1978).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Salm 8, genealogy.euweb.cz
  2. Hanau 3, genealogy.euweb.cz
  3. Dorothea Diana Wild – und Rheingraefin v.Rappoltstein, ww-person.com
  4. Roth, Nr. 5024.