Доротея София фон дер Пфалц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Доротея София фон Нойбург.
Доротея София фон Пфалц, ок. 1700

Доротея София фон дер Пфалц (на немски: Dorothea Sophie von der Pfalz; на италиански: Dorotea Sofia di Neuburg, * 5 юли 1670 в Нойбург, † 15 септември 1748 в Парма) от род Вителсбахи (Линия Пфалц-Нойбург) е пфалцграфиня на Нойбург и чрез женитба херцогиня на Парма и Пиаченца.

Тя е дъщеря на курфюрст Филип Вилхелм фон Пфалц (1615–1690) и втората му съпруга Елизабет Амалия от Хесен-Дармщат (1635–1709), дъщеря на ландграф Георг II фон Хесен-Дармщат. Тя е сестра на Елеонора Магдалена, омъжена от 1676 г. за император Леополд I, на Мария София, омъжена от 1687 г. за крал Педру II от Португалия и на Мария Анна, омъжена от 1690 г. за крал Карлос II от Испания.

Доротея София се омъжва на 17 май 1690 г. в Парма за Одоардо II Фарнезе (1666–1693), наследствен принц на Парма и Пиаченца, който умира преди баща си. Те имат две деца:

  • Алесандро Игнацио (* 6 декември 1691), който умира на 20 месеца († 5 август 1693)
  • Изабела Фарнезе (Елизабета, * 25 октомври 1692, † 11 юли 1766)
∞ 1714 г. за испанския крал Филип V и занася Парма и Пиаченца като зестра. Те са прародители на краля на Испания Хуан Карлос I (упр. 1975–2014).

Одоардо II Фарнезе умира на 6 септември 1693 г. Вдовицата Доротея София се омъжва през 1696 г. за неговия по-малък полубрат и наследник херцог Франческо Фарнезе (1678–1727), който 1694 г. наследява баща си като херцог на Парма и Пиаченца и заради дебелината си не може да има деца. Затова Великите сили решават през 1720 г. неговите наследници да бъдат неговата доведена дъщеря и племенница и нейният съпруг.

Доротея София поръчва асрономически часовник, който е готов през 1725 г. На 16 март 1731 г. император Карл VI е съгласен Доротея София заедно с великия херцог на Тоскана да са регенти на инфант Карлос, който е предвиден за херцог на Парма, до неговото пристигане в херцогството през началото на 1732 г. Херцогинята е погребана в църквата Мадона дела Стеката в Парма.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Gesellschaft für Fränkische Geschichte: Zeitschrift für bayerische Landesgeschichte, Band 44, Beck, 1981, S. 303 ff.
  • Gustav Prümm: Ein Gewinn fürs ganze Leben, Books on Demand, 2009, S. 39
  • Barbara Schildt-Specker: La Serenissima Sposa. Die Hochzeit der Dorothea von Pfalz-Neuburg und ihre Reise nach Parma im Jahr 1690. In: Landes- und Reichsgeschichte. Festschrift für Hansgeorg Molitor zum 65. Geburtstag. Bielefeld 2004, S. 221-259
  • Emilio Nasalli Rocca, I Farnese, Dell’Oglio editore, 1969
  • Giovanni Drei, I Farnese grandezza e decadenza di una dinastia italiana, La Libreria dello Stato, Rome, 1954

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]