Дороти Паркър

Дороти Паркър Dorothy Parker
Родена	Дороти Ротшилд 22 август 1893 г. Лонг Бренч, Ню Джърси, САЩ
Починала	7 юни 1967 г. Ню Йорк, САЩ
Професия	писател, поет, драматург, сценарист, журналист
Националност	САЩ
Активен период	1914 – 1967
Жанр	драма, лирика, сатира, публицистика
Направление	американски модернизъм
Известни творби	„Живея, когато си при мен“
Награди	„О. Хенри“ (1929) Зала на славата на Ню Джърси (2024)
Повлияна от Емили Дикинсън, Една Сейнт Винсънт Милей
Съпруг	Едуин Паркър (1917 – 1928) Алън Кембъл (1934 – 1947), (1950 – 1963)
Уебсайт	Страница в IMDb
Дороти Паркър в Общомедия

Дороти Паркър (на английски: Dorothy Parker) е американска литературна критичка, драматург, сценаристка, поетеса и писателка на произведения в жанра социална драма, лирика и сатира.

Биография и творчество

Дороти Паркър, с рождено име Дороти Ротшилд, е родена на 22 август 1893 г. в Лонг Бранч, Ню Джърси, САЩ, в еврейско семейство. Майка ѝ умира, когато тя е четиригодишна, а баща ѝ, когато е 20-годишна. Учи в училището в Мористаун, Ню Джърси, и в католическото училище на манастира „Благословено причастие“ в Ню Йорк, което завършва през 2011 г. След смъртта на баща си през 1913 г. тя свири на пиано в училище за танци, за да се издържа, и пише поезия.

Първото ѝ стихотворение е публикувано в списание „Венити Феър“ през 1914 г. След няколко месеца започва работа в списанието като асистент-редактор. През 1916 г. се премества в списание „Вог“, а на следващата година се връща във „Венити Феър“ като драматичен критик и е първата жена критик на Бродуей. През 1917 г. тя се жени за борсовия посредник от Уолстрийт Едуин Паркър, с когото се развежда през 1928 г., но чието фамилно име запазва в професионалната си кариера. Уволнена е от „Венити Феър“ през 1920 г. заради остротата на драматичните си рецензии и става писател на свободна практика. В началото на двадесети век тя е един от основателите на неформална литературна група „Кръглата маса Алгонкин“ в Манхатън.

Първият ѝ разказ „Толкова хубава малка снимка“ е публикуван през 1922 г. Първата ѝ книга, стихосбирката „Достатъчно въже“ с леки, остроумни и понякога цинични стихове, е издадена през 1926 г. и става бестселър. Следват стихосбирките ѝ „Сънсет Гън“ от 1928 г. и „Смърт и данъци“ от 1931 г., които са издадени впоследствие в сборника „Събрани стихове: Не толкова дълбоко като кладенец“. През 1927 г. Паркър става рецензент на книги, известен като „Постоянен читател“ за „Ню Йоркър“ и е свързана с това списание като писател или сътрудник през голяма част от кариерата си. Тя си създава репутацията на един от най-блестящите коментатори в Ню Йорк. Нейното остроумие става толкова широко известно, че често ѝ се приписват шеги и шеговити думи само въз основа на нейната репутация, с което тя олицетворява освободената жена от 20-те години на двадесети век.

През 1929 г. тя печели наградата „О. Хенри“ за най-добър разказ на годината с „Голяма блондинка“, състрадателен разказ за застаряваща купонджийка. Първият ѝ сборник с разкази „Жалби за живите“ е издаден през 1930 г., а вторият, „След такива удоволствия“, през 1933 г. Характерно както за разказите, така и за стиховете ѝ е възгледът за човешката ситуация като едновременно трагичен и забавен.

Омъжва се повторно през 1934 г. за Алън Кембъл, сценарист и бивш актьор, и се премества в Холивуд, където двамата си сътрудничат като сценаристи на филми. Двамата работят успешно като сценаристи на филми, като филмът „Роди се звезда“ печели няколко номинации за „Оскар“. Бракът ѝ с Кембъл е бурен поради нейната нарастваща зависимост от алкохола и дългогодишната му връзка с омъжена жена в Европа по време на Втората световна война. Те се развеждат през 1947 г., но се женят отново повторно през 1950 г., разделят се през 1952 г., събират се отново през 1961 г. и живеят заедно до смъртта му през 1963 г. от свръхдоза наркотици, след което тя се връща в Ню Йорк.

В САЩ тя става активна в лявата политика, което ѝ навлича рестрикции и е поставена в черния списък на Холивуд по време на ерата на сенатор Джоузеф Маккарти. В периода 1957 – 1962 г. тя пише рецензии за книги за списание „Ескуайър“.

Дороти Паркър умира от инфаркт на 7 юни 1967 г. в Ню Йорк, САЩ. Тя завещава имуществото си на Мартин Лутър Кинг, а след смъртта му то преминава към Националната асоциация за напредък на цветнокожите хора.

Произведения

Сборници с разкази

• Laments for the Living (1930)
• After Such Pleasures (1933)
• Here Lies (1939)
• The Collected Stories of Dorothy Parker (1942)
• The Portable Dorothy Parker (1944)
• Avon Bedside Companion (1977) – с други
• Complete Stories of Dorothy Parker (1995)

на български

• Живея, когато си при мен, изд.: „Народна култура“, София (1981), прев. Корнелия Божилова – избрани разкази

Поезия

• Enough Rope (1926)
• Sunset Gun (1928)
• Death And Taxes (1931)
• Not So Deep As A Well (1936)
• The Collected Poetry of Dorothy Parker (1944)

Пиеси

• Close Harmony (1929) – с Елмър Райс
• The Coast of Illyria (1949) – с Рос Еванс
• Ladies of the Corridor (1953) – с Арно Д'Юсо

Новели и разкази

• The Sexes (1930)
• The Custard Heart (1939)

Сценарии

• Suzy (1936)
• A Star is Born (1937)
• Sweethearts (1938)
• Trade Winds (1938)
• Week-End for Three (1941)
• Saboteur (1942)
• Smash-Up, the Story of a Woman (1947)
• The Fan (1949)

Екранизации

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Външни препратки

• Официален сайт на Фондация „Дороти Паркър“
• Дороти Паркър в Internet Movie Database
• Дороти Паркър в Internet Speculative Fiction Database

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Dorothy Parker в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​