Дравска операция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дравска операция
Втора световна война
Plattensee-op.png
Боеве по време на Дравската операция
Информация
Период 6 март - 21 март 1945 г.
Място долината на река Драва
Резултат победа за България
Воюващи страни
Flag of Bulgaria.svg Царство България
Flag of the Soviet Union.svg СССР
Flag of SFR Yugoslavia.svg Югославия
Flag of Italy (1861-1946).svg Кралство Италия
Flag of the German Reich (1935–1945).svg Трети Райх
Командири
Flag of Bulgaria.svg Владимир Стойчев
Flag of the Soviet Union.svg Павел Артюшенко
Flag of SFR Yugoslavia.svg Коста Над
Flag of SFR Yugoslavia.svg Милан Заич
Flag of Italy (1861-1946).svg Марио Роботи
Flag of Italy (1861-1946).svg Джакомо Карбони
Flag of the German Reich (1935–1945).svg Фон Льор
Сили
Flag of Bulgaria.svg Първа българска армия
Red Army flag.svg 57-ма армия
Flag of SFR Yugoslavia.svg Югославия
Flag of Italy (1861-1946).svg Втора италианска армия (на територията на Югославия - Хърватия)
Flag of the German Reich (1935–1945).svg Трети Райх (ок. 450 000)
Жертви и загуби
ок. 1600 убити неизвестни

Дравската операция или Дравска епопея е отбранителна операция на българската армия по време на участието на България във Втората световна война срещу войски на Третия райх, настъпващи в района на Нагятад-Хересне в опит да създадат предмостие на северния бряг на река Драва. Тя е част от отбранителната Балатонска операция на Червената армия от периода 6 до 21 март 1945. На Първа българска армия с командващ ген.лейтенант Владимир Стойчев е поставена задача за упорита отбрана по северния бряг на р. Драва. В процеса на подготовката със заповед на командващия армията на 17 февруари 1945 г. са формирани два корпуса - 3-ти и 4-ти корпуси. За тяхното управление от България са изпратени два напълно окомплектовани с офицерски състав корпусни щаба. Трети корпус с командващ ген. лейтенант Тодор Тошев заема позиции на западния участък, граничещ на север с разграничителната линия на Първа българска армия със съседната от север 57-а съветска армия от III-ти украински фронт - Кадаркут-Надкорпад-Йотвьошкони; на юг-река Драва; на запад-каналът Риняпатак и на изток разграничителната линия с Четвърти корпус на Първа българска армия.

Четвърти корпус, командван от ген. лейтенант Стоян Трендафилов заема позиции за отбрана на южния, т.нар. дравски участък с югоизточна разграничителна линия с 3-та югославска армия Мадярбой (днес Бой)-Беременд-Торянц, на юг и югозапад северния бряг на р. Драва, на северозапад разграничителната линия с Трети корпус Сигетвар-Даран-Барч.

В състава на Трети и Четвърти корпус влизат следните подразделения:

Трети корпус командващ ген.лейтенант Тодор Тошев Четвърти корпус командващ ген.лейтенант Стоян Трендафилов
8-ма пехотна Тунджанска дивизия командир ген.майор Борис Харизанов 3-та пехотна Балканска дивизия командир ген.майор Васил Любенов
10-та пехотна Родопска дивизия командир ген.майор Иван Хубенов 11-та пехотна дивизия командир ген.майор Ангел Доцев
12-та пехотна дивизия командир ген.майор Стефан Таралежков Корпусни части
16-та пехотна Беломорска дивизия ген.майор Цоньо Ганев
Армейски части и армейски служби : 1 ва армейска моторизирана дружина и 1 ва армейска бронирана дружина въоръжени с моторни коли и танкове, 1 ви армейски етапен полк, армейска военно охранителна дружина, армейска санитарна служба, армейско интендантство, щабна рота Командир на 1 ва армейска моторизирана дружина полковник Иван Иванов, Командир на 1 ва армейска бронирана дружина полковник Петър Дичев

Хитлеристкото настъпление има за цел да отвлече главните съветски сили от Берлин, да обкръжи и унищожи 57-ма съветска и Първа българска армия и да достигне река Дунав. Вермахтът нанася три удара:

1) основен - между езерата Балатон и Веленцейто по направление на Дунафьолдвар;
2) срещу силите на 57-ма съветска армия и българската 10-та пехотна дивизия по направление на Печ;
3) през Драва, при Долни Михоляц, срещу 4-ти български корпус и при Валпово срещу 3-та югославска армия.

Пробивът по направлението на главния удар е спрян от съветските войски на 15 март.В боевете при Дравачехи, Дравасоболч и Драваполконя авангардни боеве с германския 46 ти моторизиран крпус водят българските 1 ва армейска Моторизирана дружина и 1 ва армейска Бронирана дружина като българските моторизирани части нансят челен контраудар на германците особождавайки заедно с 16 та пехотна дивизия Дрвачехи, докато бронираната дружина с танкове заедно с 12 пехотна дивизия нансят втори контраудар. Настъплението в стика между 57-ма съветска армия и българската 10-та пехотна дивизия е спряно с помощта на 12-та пехотна дивизия. Опитът за подновяването му е спрян на 10 март. В района на Долни Михоляц хитлеристките войски успяват да форсират Драва и да създадат предмостие с дължина 18-20 километра и дълбочина 5-6 километра. Тяхното настъпление е спряно с помощта на две дивизии от 133-ти съветски корпус и части на българските моторизирана и бронирана дружина . От 12 до 19 март, след ожесточени боеве при селата Дравасоболч, Дравапалконя, Дравачехи, с помощта на 1 ва армейска моторизирана дружина и 16 та пехотна дивизия предмостието е ликвидирано, войските на Вермахта са отхвърлени на юг от Драва и отбраната на българите в участъка е стабилизирана. До 21 март, с помощта на български ( части на моторизираната и бронираната дружини и 12 и 16 та пехотни дивизии) и съветски части, 3-та югославска армия ликвидира предмостието при Валпово. Настъплението се подпомага от Втора италианска армия под командване на генерал Марио Роботи водеща боеве на територията на Хърватия и Далмация срещу германските и хърватско усташките войски като италианските части на 1 ви моторизиран полк командван от ген.Джакомо Карбони съвместно с югославски партизани притискат от южната страна на фронта германо - хърватско усташките сили с което хитлеристите и усташите са обкръжени напълно.

Успешното провеждане на Дравската операция проваля настъпателните планове на Вермахта, спомага за създаване на условия за настъпателната Виенска операция на Червената армия и по този начин ускорява края на войната. Победата при Драва допринася и за бойния престиж на българската армия.

Загубите на българската армия наброяват 1614 убити, а ранените са около 2500.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

В културата[редактиране | редактиране на кода]