Дравска операция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дравска операция
Конфликт: Втора световна война
[[Plattensee-op.png|300px]]
Боеве по време на Дравската операция
Период 6 март - 21 март 1945 г.
Място долината на река Драва
Резултат победа на България
Воюващи страни
Flag of Bulgaria.svgБългария Flag of German Reich (1935–1945).svgТретия Райх
Командири
генерал-лейтенант Владимир Стойчев Генерал Фон Льор
Сили
Flag of Bulgaria.svgПърва българска армия
Red Army flag.svg57-ма армия
Flag of SFR Yugoslavia.svgЮгославия
Flag of German Reich (1935–1945).svgТретия Райх (ок.450 000)
Жертви и загуби
ок.1600 убити неизвестни

Дравската операция или Дравска епопея е отбранителна операция на българската армия по време на участието на България във Втората световна война срещу войски на Третия райх, настъпващи в района на Нагятад-Хересне в опит да създадат предмостие на северния бряг на река Драва. Тя е част от отбранителната Балатонска операция на Червената армия от периода 6 до 21 март 1945. На Първа българска армия с командващ ген.лейтенант Владимир Стойчев е поставена задача за упорита отбрана по северния бряг на р. Драва. В процеса на подготовката със заповед на командващия армията на 17 февруари 1945 г. са формирани два корпуса - 3-ти и 4-ти корпуси. За тяхното управление от България са изпратени два напълно окомплектовани с офицерски състав корпусни щаба. Трети корпус с командващ ген. лейтенант Тодор Тошев заема позиции на западния участък, граничещ на север с разграничителната линия на Първа българска армия със съседната от север 57-а съветска армия от III-ти украински фронт - Кадаркут-Надкорпад-Йотвьошкони; на юг-река Драва; на запад-каналът Риняпатак и на изток разграничителната линия с Четвърти корпус на Първа българска армия.

Четвърти корпус, командван от ген. лейтенант Стоян Трендафилов заема позиции за отбрана на южния, т.нар. дравски участък с югоизточна разграничителна линия с 3-та югославска армия Мадярбой (днес Бой)-Беременд-Торянц, на юг и югозапад северния бряг на р. Драва, на северозапад разграничителната линия с Трети корпус Сигетвар-Даран-Барч.

В състава на Трети и Четвърти корпус влизат следните подразделения:

Трети корпус командващ ген.лейтенант Тодор Тошев Четвърти корпус командващ ген.лейтенант Стоян Трендафилов
8-ма пехотна Тунджанска дивизия командир ген.майор Борис Харизанов 3-та пехотна Балканска дивизия командир ген.майор Васил Любенов
10-та пехотна Родопска дивизия командир ген.майор Иван Хубенов 11-та пехотна дивизия командир ген.майор Ангел Доцев
12-та пехотна дивизия командир ген.майор Стефан Таралежков Корпусни части
16-та пехотна Беломорска дивизия ген.майор Цоньо Ганев
Корпусни части

Хитлеристкото настъпление има за цел да отвлече главните съветски сили от Берлин, да обкръжи и унищожи 57-ма съветска и Първа българска армия и да достигне река Дунав. Вермахтът нанася три удара:

1) основен - между езерата Балатон и Веленцейто по направление на Дунафьолдвар;
2) срещу силите на 57-ма съветска армия и българската 10-та пехотна дивизия по направление на Печ;
3) през Драва, при Долни Михоляц, срещу 4-ти български корпус и при Валпово срещу 3-та югославска армия.

Пробивът по направлението на главния удар е спрян от съветските войски на 15 март. Настъплението в стика между 57-ма съветска армия и българската 10-та пехотна дивизия е спряно с помощта на 12-та пехотна дивизия. Опитът за подновяването му е спрян на 10 март. В района на Долни Михоляц хитлеристките войски успяват да форсират Драва и да създадат предмостие с дължина 18-20 километра и дълбочина 5-6 километра. Тяхното настъпление е спряно с помощта на две дивизии от 133-ти съветски корпус. От 12 до 19 март, след ожесточени боеве при селата Дравасоболч, Дравапалконя, Дравачехи, с помощта на 16-та пехотна дивизия предмостието е ликвидирано, войските на Вермахта са отхвърлени на юг от Драва и отбраната на българите в участъка е стабилизирана. До 21 март, с помощта на български и съветски части, 3-та югославска армия ликвидира предмостието при Валпово.

Успешното провеждане на Дравската операция проваля настъпателните планове на Вермахта, спомага за създаване на условия за настъпателната Виенска операция на Червената армия и по този начин ускорява края на войната. Победата при Драва допринася и за бойния престиж на българската армия.

Загубите на българската армия наброяват 1614 убити, а ранените са около 2500.

Вижте също[редактиране | edit source]

В културата[редактиране | edit source]