Драгалевски лифт
| Лифт „Драгалевци – Голи връх“ | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | въжена линия |
| Място | София, България |
| Станции | 4 |
| Пусната | 25 декември 1955 г. (Драгалевци – Бай Кръстьо) 1968 г. (Бай Кръстьо – Голи връх) |
| Закрита | 2018 г. |
| Собственик | „Витоша ски“ |
| Оператори | „Витоша ски“ |
| Дължина | 3407 m (обща дължина) |
 | |
Седалковият лифт „Драгалевци – Голи връх“ е въжена линия с двуместни седалки, свързваща квартал „Драгалевци“ на София с местността Голи връх на Витоша.
Състои се от две части: „Драгалевци – Бай Кръстьо“ и „Бай Кръстьо – Голи връх“. Общата дължина е 3407 метра, а общата денивелация е 893 метра.[1] Двете части на лифта са независими една от друга: пътуването между Драгалевци и Голи връх се осъществява чрез слизане от лифта на междинната станция на м. Бай Кръстьо и качване на горната част.
Основното предназначение на лифта е за качване на велосипедисти и туристи до средните и високите части на планината. За скиори е от второстепенна важност след Симеоновския лифт, който прави по-пряка връзка със ски зона „Алеко“, но успоредно на трасето му съществува ски път до кв. Драгалевци.
История
[редактиране | редактиране на кода]Първата част е построена по проект на български фирми, включително Трамваен завод – София.[2] Втората част е проектирана от създаденото през 1965 г. българо-унгарско дружество „Интрансмаш“ – София.[1][3]
Първата част на лифта („Драгалевци – Бай Кръстьо“) е открита официално на 25 декември 1955 г.[1][4] Втората част на лифта („Бай Кръстьо – Голи връх“) е построена през 1968 г.[1]
Лифтът до 2007 г. е общинска собственост. След като Бойко Борисов става кмет на София през 2005 г., той назначава нов Съвет на директорите на „Въжени линии“ ЕАД и през 2007 г. лифтовете са продадени на „Витоша ски“, фирма, свързвана с Цеко Минев, приватизирала всички витошки лифтове и влекове с изключение на „Заека“.[5] По време на продажбата член на Надзорния съвет на Столичната агенция по приватизация от квотата на кмета Борисов е Йорданка Фандъкова (следващият кмет на София).[6][7]
През годините възникват различни технически проблеми – износване на елементи от обръщателните шайби, ролковите батерии и хващачите на седалките. Бетонните основи на стълбовете са разхлабени, колоните са корозирали. При пускане на лифта на заден ход, въжето изпада от няколко стълба поради разместване.[2] През 2013 г. настъпва злополука, когато хващачът на една седалка се откача в движение и седалката започва да се плъзга надолу по въжето, блъскайки се в тази пред нея. Наранени са трима.[8]
За последно лифтът работи през ноември 2018 г. Няколко месеца след това всички седалки са окончателно свалени от въжето. Възрастта на съоръжението, множеството натрупали се проблеми и трудността за тяхното разрешаване поради неналичието на оригинални части, са някои от аргументите, с които собственикът отказва да направи пореден опит за ремонтиране на лифта и връщането му в експлоатация в текущия си вид, вместо това предлагайки пълна реконструкция – силно затруднен казус.
През 2023 г. Върховният административен съд на България потвърждава решение на Административния съд София-град, с което е постановено, че Драгалевският лифт трябва да се ремонтира.[1]
Характеристики
[редактиране | редактиране на кода]Първа част (Драгалевци – Бай Кръстьо)[9]
[редактиране | редактиране на кода]- Открита: 25 декември 1955 г.
- Денивелация: 445 м
- Дължина: 1707 м
- Проектна скорост: 1,75 м/сек
- Времепътуване: 17 мин
- Капацитет: 300 души/час
- Брой стълбове: 28
- Брой седалки: 85
- Дебелина на транспортното въже: 2,6 см
- Задвижване: от горна станция „Бай Кръстьо“
Втора част (Бай Кръстьо – Голи връх)[9]
[редактиране | редактиране на кода]- Открита: 1968 г.
- Денивелация: 448 м
- Дължина: 1700 м
- Проектна скорост: ?посочи източник
- Времепътуване: 15 мин
- Капацитет: 600 души/час
- Брой стълбове: 18
- Брой седалки: ?посочи източник
- Дебелина на транспортното въже: ?посочи източник
- Задвижване: от долна станция „Бай Кръстьо“
Станции
[редактиране | редактиране на кода]Станциите са 4 на брой, като на „Бай Кръстьо“ се извършва прекачването между двете части на лифта.
Станция „Драгалевци“
[редактиране | редактиране на кода]Долната станция се намира на 925 м н.в. над квартал „Драгалевци“, на около 1000 метра от централния площад, при ресторант „Воденицата“. Обслужва се от автобус №66, спирка „Разклона за лифт Драгалевци“. Въжената линия от нея достига до следващата станция в местността Бай Кръстьо.[1] В близост до станцията се намира Драгалевския манастир, както и множество туристически пътеки, включително пътеката от Драгалевци до Черни връх, част от европейския туристически маршрут E4.
Станция „Бай Кръстьо“ – междинна
[редактиране | редактиране на кода]Междинната станция се намира на 1370 м. н.в. в местността Бай Кръстьо. Представлява две отделни сгради, в които са поместени двигателите и основното електрооборудване на всяка от двете части на лифта. За улеснение е наречена междинна станция, но технически има две станции с име „Бай Кръстьо“ – горната (крайна) станция на долната отсечка на лифта и долната (начална) станция на горната отсечка на лифта. Пътниците, пътуващи от Драгалевци към Голи връх, слизат и се прекачват на горната част на линията. В сградата, обслужваща горната част, се намира и чайна за туристи. До станцията се намира едноименния ресторант „Бай Кръстьо“. В близост е разположена и базата на пътната служба за снегопочистване на пътя между квартал Драгалевци и хижа Алеко през зимата. От местността тръгват няколко веломаршрута и туристически пътеки – до Черни връх (част от E4), до м. Комините, до заслон Кикиш и други.
Станция „Голи връх“
[редактиране | редактиране на кода]Горната станция се намира на 1818 м. н.в. в близост до вр. Голи връх. В сградата се намира и чайна. Станцията е изходен пункт за множество веломаршрута и туристически пътеки – до Черни връх, до хижа Алеко, до хижа Тинтява и други.[10][11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Манева, Даниела. На 25 декември 1955 г. Драгалевският лифт е официално открит // 360mag.bg. 31 декември 2024.
- ↑ а б Витоша ски ЕАД, Костадин. Писмо до СО р-н Витоша: Действия на Витоша ски АД за възобновяване експлоатацията на въжена линия Драгалевци - Бай Кръстьо - Голи връх // 5 декември 2020.
- ↑ Крумов, Руен. Витоша.Пътеводител. София, Медицина и физкултура, 1990. с. 40.
- ↑ Кино преглед 1956 година - откриване на Драгалевският лифт (youtube)
- ↑ Кирил Иванов, експерт: В големите ски курорти съоръженията се сменят, а стълбовете остават // dnevnik.bg. 23 май 2024. Посетен на 25 май 2024.
- ↑ Шефът на СОС обвини Фандъкова за спирането на Симеоновския лифт // offnews.bg. 20 май 2024. Посетен на 25 май 2024.
- ↑ Приватизацията на “Въжени линии” става изцяло под политическото ръководство на ГЕРБ // asengenov.medium.com. 19 януари 2018. Посетен на 25 май 2024.
- ↑ Три деца пострадаха при инцидент на Драгалевския лифт // Vesti.bg.
- ↑ а б Ангелова, Александра. Първа стъпка към реконструкцията на Драгалевския лифт: Ще вози до 1200 души на час, 3 пъти по-бързо // Money.bg. Посетен на 13 юли 2025.
- ↑ Туристически маршрути // Посетен на 13 юли 2025.
- ↑ Лифтове на Витоша // Посетен на 13 юли 2025.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
