Драгалевци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Драгалевци
— квартал —
Изглед от Витоша към Драгалевци
Изглед от Витоша към Драгалевци
Страна Флаг на България България
Област Област София
Община Столична община
Част от София
Драгалевци в Общомедия

Драгалевци е квартал на София в подножието на планината Витоша. Част е от административен район „Витоша“ на Столична община. Драгалевци е един от най-престижните и скъпи квартали на София.

Местонахождение[редактиране | редактиране на кода]

Близостта му до центъра на града (7km.) и планината „Витоша”, отличната панорама и комуникации го правят изключително атрактивен за живеене, предпочитан за средите на бизнес- елита и хората с висок социален статус. Възникнал преди векове, с годините се превръща в скъпа вилна зона на столицата. Кв. „Драгалевци” е разположен в подножието на планината, между кв. „Симеоново” и кв. „Бояна” в близост до „Околовръстния път” на гр. София.

История[редактиране | редактиране на кода]

Най-разпространената легенда за произхода на името "Драгалевци" е, че Апостолът на свободата Васил Левски бягайки от турците минал през местност близо до планината. В опит да намери прибежище и скривалище от неговите преследвачи се скрил в една от къщите в това село и там той срещнал една прекрасна девойка на име Драга. Влюбил се в нея много силно, но знаейки за грозящата го опасност и мисията, която имал да изпълни, не пожелал да остане с нея. Любовта на Васил Левски и Драга станала известна на всички в селото, селяните много искали да помогнат на Апостола и затова го изпратили да се скрие в манастира, който се намирал на 1 км. по-нагоре в планината, докато отмине наближаващата опасност. Показали му пътя, по който трябвало да върви, дали му също храна и вода за из път и прикрили следите му. Минавайки през цялото село, Васил Левски се устремил към гората и после нагоре към манастира, той успял да го намери и да се скрие в него, но тогавашният поп на манастира тайно го предал на турците. Апостолът забелязал, че приближават въоръжени турци, които се насочили точно към неговото скривалище, той хукнал да бяга нагоре към Витоша, защото искал да намери по-сигурно място, на което да пренощува, и после да продължи с определената революционно-освободителна мисия. Това му коствало любовта към красивата Драга и още много други неща, не можел да се върне вече там, но в името на свободата на народа трябвало да продължи напред. В чест на Апостола, който оставил голяма и дълбока диря в живота на селяните, като им вдъхвал надежда, кураж и смелост да се борят срещу османската власт, и заради любовта му с тяхната девойка, те кръстили селото на Драга и Левски т.е Драгалевци (фактическият произход на името Драгалевци не е напълно изяснен, но е друг[1]). Още нещо, което жителите на Драгалевци сметнали за нужно да направят, е да кръстят училището си на Апостола, сега в центъра на Драгалевци се издига 50-то ОУ "Васил Левски". Табели в центъра на Драгалевци сочат пътя, по който е минал Апостола, по стъпките на Васил Левски са минавали много групи с ученици и още други туристи, които могат да свидетелствуват, че тази пътека съществува.

Лазарки от с. Драгалевци. Снимка от архива на Христо Вакарелски отпреди 1945 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“

До 1961 година Драгалевци е отделно селище.[2] При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Кварталът е застроен преди всичко с нормалните селски къщи или в долната част (около магазин "Фантастико", т.нар. жк."Водолей") с луксозни вили с просторни дворове, еднофамилни къщи и малки семейни хотели. Тенденциите за строителство в района са насочени към строителство на комплекси от къщи с контролиран достъп. Такива има изградени вече в района, а други все още се строят. Цените на имотите в кв. „Драгалевци” поддържат едни от най-високите нива в столицата. Свободните терени намаляват.

Образование, здравеопазване, стопанска дейност, отдих, икономика и население[редактиране | редактиране на кода]

Станцията на въжената линия

В квартала има едно държавно училище, 50 ОУ „Васил Левски” на ул. „Белла Донна“ №1, и едно частно училище с изучаване на английски език „Св. Георги”. Здравната служба е на адрес ул. „Хан Крум“ №5-7, има и много частни детски градини, една от които е ЧДГ „Чуден свят” на ул. „Маточина“ №2А. Кварталът има кметство и поща, разположени на пл. „Цар Иван Александър“. Близостта до Витоша и един от най-популярните манастири в района – „Драгалевския манастир”, правят мястото предпочитано за разходка през уикендите. В района има много добри ресторанти и няколко хотела (един от които 5-звезден). В близост се намира и манастира „Св. Богородица“, строен през 13-ти век. В квартал „Драгалевци“ е изградена двуседалкова въжена линия, която свързва квартала със ски–пистите на Витоша. От страна на магазини, комуникации и т.н кв. Драгалевци има с какво да се похвали. Отличен доставчик на интернет и кабелна телевизия, множество магазини разпръснати из площта на огромният квартал, филиал на търговска верига Фантастико и магазин "Макс" със Виенски салон.

Иконостасът на храма „Света Троица“ е дело на дебърски майстори от рода Филипови.[4]

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Автобус 64

Основната транспортна връзка на квартала с центъра на града е бул. „Черни Връх”. Оттук минават:

Линия Маршрут
64 Зоопарка - кв. Драгалевци - кв. Бояна - Център по Хигиена
66 Зоопарка - кв. Драгалевци - хотел Морени
93 Зоопарка - кв. Драгалевци - Лифт Драгалевци
98 Зоопарка - гробищен парк Драгалевци - кв. Симеоново - с. Бистрица - с. Железница
  • автобус - № 66 се движи само празник

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Анто Колев
родени в Драгалевци
  • България Анто Колев - Драгалевски, български революционер и македоно-одрински опълченец

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Официален сайт: http://dragalevci-bg.com

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Към тайните на едно име – Драги левове, Драгалефча или Драгалевци?. // Посетен на 17 август 2016.
  2. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 844.
  4. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 250.