Драгалевци
| Драгалевци | |
| — квартал на София — | |
 | |
  Драгалевци  Драгалевци | |
| Страна |  България |
|---|---|
| Област | Област София |
| Община | Столична община |
| Район | Витоша |
| ЕКАТТЕ | 97029 |
| Драгалевци в Общомедия | |
Драгалевци е квартал на София в подножието на планината Витоша. Част е от административен район „Витоша“ на Столична община.
Местонахождение
[редактиране | редактиране на кода]Близостта му до центъра на града (7 km) и планината Витоша, отличната панорама и комуникации го правят изключително атрактивен за живеене, предпочитан за средите на бизнес-елита и хората с висок социален статус. Възникнал преди векове, с годините се превръща в скъпа вилна зона на столицата.
Кв. Драгалевци е разположен в подножието на планината, между кв. Симеоново и кв. Бояна, в близост до Околовръстния път на гр. София.
История
[редактиране | редактиране на кода]В квартала са открити останки от късноантична църква с фрагменти от релефна украса, която не е подробно проучвана.[1]
Произходът на името Драгалевци не е напълно изяснен.[2] Още нещо, което жителите на Драгалевци сметнали за нужно да направят, е да кръстят училището си на Апостола, сега в центъра на Драгалевци се издига 50-о ОУ „Васил Левски“. Табели в центъра на Драгалевци сочат пътя, по който е минал Апостола, по стъпките на Васил Левски са минавали много групи с ученици и още други туристи, които могат да свидетелстват, че тази пътека съществува.
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]
Към 1938 г. селото има около 350 къщи и 1700 жители. Общината притежава 15 000 декара ниви и ливади и 8000 декара гора. Главният поминък на драгалевчани е отглеждането на добитък и млекопроизводството. В района е Драгалевският манастир „Успение Богородично“, посещаван от столичани.[4][5]
На 22 март 1938 г. Министерският съвет приема Наредба-закон за Столичната голяма община, утвърдена от цар Борис III с указ от 6 април, с която Драгалевци и други села (сред тях близките Бояна и Красно село) са присъединени към Столичната голяма община. Кметът Иван Иванов веднага предприема действия: издава нарочна заповед и започва служебни посещения в селата заедно с общинските съветници за запознаване на място с обстановката и проблемите. На 12 април кметът е в Драгалевци, където драгалевчани споделят проблемите си, основните от които са бързото завършване на шосейната връзка със София и подкрепа за създаването на млекосъбирателен център, за което им е обещано съдействие.[4][5]
До 1961 година Драгалевци е отделно селище.[6]
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Кварталът е застроен преди всичко с нормалните селски къщи или в долната част (около магазин „Фантастико“, т.нар. жк „Водолей“) с луксозни вили с просторни дворове, еднофамилни къщи и малки семейни хотели. Тенденциите за строителство в района са насочени към строителство на комплекси от къщи с контролиран достъп. Такива има изградени вече в района, а други все още се строят. Цените на имотите в кв. Драгалевци поддържат едни от най-високите нива в столицата. Свободните терени намаляват, а канализационната инфраструктура към 2025 г. все още не е завършена.[7][8]
Образование, здравеопазване, стопанска дейност, отдих, икономика и население
[редактиране | редактиране на кода]
В квартала има едно държавно училище, 50 ОУ „Васил Левски“ на ул. „Белла Донна“ 1, и едно частно училище с изучаване на английски език „Св. Георги“. Здравната служба е на адрес ул. „Хан Крум“ 5 – 7, има и много частни детски градини, една от които е ЧДГ „Чуден свят“ на ул. „Маточина“ 2А. Кварталът има кметство и поща, разположени на пл. „Цар Иван Александър“. Близостта до Витоша и един от най-популярните манастири в Софиийско – Драгалевския манастир, правят мястото предпочитано за разходка през уикендите. В района има много добри ресторанти и няколко хотела (един от които 5-звезден). Над квартал Драгалевци е изградена двуседалкова въжена линия, която свързва квартала със ски пистите на Витоша.
От страна на магазини, комуникации и т.н. кв. Драгалевци има с какво да се похвали. Отлична наличност на интернет и кабелна телевизия, множество магазини разпръснати из площта на огромния квартал, филиали на търговските вериги Фантастико и Лидл в близост до околовръстния път, както и магазин „Макс“ с Виенски салон по пътя за Симеоново.
Иконостасът на храма „Света Троица“ е дело на дебърски майстори от рода Филипови.[9]
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]
Основната транспортна връзка на квартала с центъра на града е бул. „Черни връх“. Оттук минават следните автобусни линии:
| Линия | Маршрут |
|---|---|
| 64 | Зоопарка – кв. Драгалевци – кв. Бояна – Център по Хигиена |
| 66 | Зоопарка – кв. Драгалевци – хотел Морени (движи се само празник) |
| 68 | Зоопарка – кв. Драгалевци – кв. Симеоново (движи се само работни дни) |
| 98 | Зоопарка – гробищен парк Драгалевци – кв. Симеоново – с. Бистрица – с. Железница |
Улици и произход на имената им
[редактиране | редактиране на кода]| Път | Наречен на | Местоположение |
|---|---|---|
| „201А“ | – | Карта |
| „243“ | – | Карта |
| „313“ | – | Карта |
| „316“ | – | Карта |
| „321“ | – | Карта |
| „323“ | – | Карта |
| „324“ | – | Карта |
| „403“ | – | Карта |
| „406“ | – | Карта |
| „409“ | – | Карта |
| „506А“ | – | Карта |
| „7“ | – | Карта |
| „Агличе“ | Иглика (Primula), род растения | Карта |
| „Акад. Анастас Иширков“ | Анастас Иширков (1868 – 1937), географ | Карта |
| „Акад. Атанас Илиев“ | Атанас Илиев (1852 – 1927), просветен деец | Карта |
| „Акад. Петър Динеков“ | Петър Динеков (1910 – 1992), литературен историк | Карта |
| „Акад. Сандерс“ | Ъруин Сандърс (1909 – 2005), американски социолог | Карта |
| „Акад. Стефан Аргиров“ | Стоян Аргиров (1870 – 1939), филолог | Карта |
| „Акад. Стефан Бобчев“ | Стефан Бобчев (1853 – 1940), юрист и политик | Карта |
| „Акад. Христо Христов“ | Христо Христов (1915 – 1990), физик | Карта |
| „Ангел Букурещлиев“ | Ангел Букорещлиев (1870 – 1950), композитор | Карта |
| „Арх. Адолф Мусман“ | Адолф Мусман (1880 – 1956), германски архитект | Карта |
| „Асен Джаков“ | Асен Джаков (1942 – 2004), физик | Карта |
| „Атанас Яранов“ | Атанас Яранов (1940 – 1988), художник | Карта |
| „Бела Дона“ | Беладона (Atropa belladonna), вид растения | Карта |
| „Бистър ручей“ | ? | Карта |
| „Бойка войвода“ | Рада Барачкина (XVIII – XIX век), хайдутка | Карта |
| „Боровинка“ | Боровинка (Vaccinium), род растения | Карта |
| „Боянска“ | Бояна, квартал на София | Карта |
| „Българска легенда“ | ? | Карта |
| „Бяла мура“ | Бяла мура (Pinus peuce), вид растения | Карта |
| „Ваклинец“ | ? | Карта |
| „Василий Врач“ | Василий Врач (? – 1111), религиозен деец | Карта |
| „Веда Словена“ | „Веда Словена“ (1874 – 1881), книга със спорно авторство | Карта |
| „Вера Недкова“ | Вера Недкова (1906 – 1996), художничка | Карта |
| „Веселие“ | Веселие, психично състояние | Карта |
| „Веселин Стоянов“ | Веселин Стоянов (1902 – 1969), композитор | Карта |
| „Виолета Гиндева“ | Виолета Гиндева (1946 – 2019), актриса | Карта |
| „Виолета Минкова“ | Виолета Минкова (1932 – 1992), актриса | Карта |
| „Витошка зорница“ | ? | Карта |
| „Владислав Граматик“ | Владислав Граматик (XV век), писател | Карта |
| „Въло Радев“ | Въло Радев (1923 – 2001), режисьор | Карта |
| „Вълшебно биле“ | ? | Карта |
| „Ген. Сава Муткуров“ | Сава Муткуров (1852 – 1891), генерал | Карта |
| „Гена Димитрова“ | Гена Димитрова (1941 – 2005), певица | Карта |
| „Генерал Ковачев“ | Стилиян Ковачев (1860 – 1939), генерал | Карта |
| „Георги Баласчев“ | Георги Баласчев (1868 – 1936), историк | Карта |
| „Георги Георгиев-Гец“ | Георги Георгиев – Гец (1926 – 1996), актьор | Карта |
| „Георги Калоянчев“ | Георги Калоянчев (1925 – 2012), актьор | Карта |
| „Георги Парцалев“ | Георги Парцалев (1925 – 1989), актьор | Карта |
| „Гергьовче“ | Обикновен блатняк (Caltha palustris), вид растения | Карта |
| „Герена“ | ? | Карта |
| „Глухарче“ | Глухарче (Taraxacum), род растения | Карта |
| „Голи връх“ | „Голи връх“, връх на Витоша | Карта |
| „Горска поляна“ | ? | Карта |
| „Горски дух“ | ? | Карта |
| „Горски синчец“ | Обикновен синчец (Scilla bifolia), вид растения | Карта |
| „Градинско кокиче“ | Обикновено кокиче (Galanthus nivalis), вид растения | Карта |
| „Григор Вачков“ | Григор Вачков (1932 – 1980), актьор | Карта |
| „Григорий Мних“ | Григорий Презвитер (X век), писател | Карта |
| „Д-р Винченцо Д Амико“ | Винченцо Д'Амико, италиански историк | Карта |
| „Дамян Дамянов“ | Дамян Дамянов (1935 – 1999), поет | Карта |
| „Деян Горинов“ | ? | Карта |
| „Димитър Кантакузин“ | Димитър Кантакузин (? – 1487), писател | Карта |
| „Димитър Ненов“ | Димитър Ненов (1901 – 1953), пианист | Карта |
| „Дойно Граматик“ | Дойно Граматик (1760 – 1814), писател | Карта |
| „Евгения Марс“ | Евгения Марс (1877 – 1945), поетеса | Карта |
| „Екатерина Божилова“ | ? | Карта |
| „Елена Снежина“ | Елена Снежина (1881 – 1944), актриса | Карта |
| „Елин Пелин“ | Елин Пелин (1877 – 1949), писател | Карта |
| „Еловица“ | ? | Карта |
| „Емануил Манолов“ | Емануил Манолов (1858 – 1902), композитор | Карта |
| „Железният светилник“ | „Железният светилник“ (1952), роман на Димитър Талев | Карта |
| „За буквите“ | „За буквите“ (IX век), трактат на Черноризец Храбър | Карта |
| „Захари Зограф“ | Захарий Зограф (1810 – 1853), художник | Карта |
| „Здравец“ | Здравец (Geranium), род растения | Карта |
| „Змей Горянин“ | Змей Горянин (1905 – 1958), писател | Карта |
| „Зографи Молерови“ | Тома Вишанов (1750-1811), художник Димитър Молеров (1780 – 1853), художник Симеон Молеров (1816 – 1903), художник Георги Молеров (1848 – 1878), художник |
Карта |
| „Зографска история“ | Зографска българска история (1760), книга с неизвестен автор | Карта |
| „Зографска легенда“ | Разказ за зографските мъченици (XIV век), житие с неизвестен автор | Карта |
| „Иван Кондов“ | Иван Кондов (1925 – 2004), актьор | Карта |
| „Иван Милев“ | Иван Милев (1897 – 1927), художник | Карта |
| „Иван Салабашев“ | Иван Салабашев (1853 – 1924), политик | Карта |
| „Илинден“ | „Илинден“ (1953), роман на Димитър Талев | Карта |
| „Йоан Кукузел“ | Йоан Кукузел (1280 – 1360), византийски композитор | Карта |
| „Казаните“ | ? | Карта |
| „Калето“ | ? | Карта |
| „Камен дел“ | „Камен дел“, връх на Витоша | Карта |
| „Карнобатски проход“ | Карнобатски проход, проход в Стара планина | Карта |
| „Катя Паскалева“ | Катя Паскалева (1945 – 2002), актриса | Карта |
| „Кимчовец“ | ? | Карта |
| „Кичест люляк“ | Люляк (Syringa), род растения | Карта |
| „Константин Помянов“ | Константин Помянов (1850 – 1913), политик | Карта |
| „Крайречна“ | Драгалевска река, река в района | Карта |
| „Красива гледка“ | ? | Карта |
| „Крушева градина“ | ? | Карта |
| „Кумините“ | Комините, връх на Витоша | Карта |
| „Къпина“ | Къпина (Rubus), род растения | Карта |
| „Къпинка“ | Къпина (Rubus), род растения | Карта |
| „Лагадина“ | Лъгадина, град в Северна Гърция | Карта |
| „Ламар“ | Ламар (1898 – 1974), поет | Карта |
| „Лео Конфорти“ | Лео Конфорти (1911 – 1970), актьор | Карта |
| „Лешникова гора“ | ? | Карта |
| „Любомир Пипков“ | Любомир Пипков (1904 – 1974), композитор | Карта |
| „Мавровец“ | ? | Карта |
| „Маестро Атанасов“ | Георги Атанасов (1882 – 1931), композитор | Карта |
| „Малина“ | Малина (Rubus idaeus), вид растения | Карта |
| „Марин Големинов“ | Марин Големинов (1908 – 2000), композитор | Карта |
| „Мати Болгария“ | „Мати Болгария“ (1846), книга на Неофит Бозвели | Карта |
| „Маточина“ | Маточина (Melissa), род растения | Карта |
| „Мащерка“ | Мащерка (Thymus), род растения | Карта |
| „Мирослав Миндов“ | Мирослав Миндов (1924 – 2018), актьор | Карта |
| „Митрополит Климент“ | Климент Търновски (1841 – 1901), духовник | Карта |
| „Момино венче“ | ? | Карта |
| „Монах Спиридон“ | Спиридон Габровски (1740 – 1824), писател | Карта |
| „Мост“ | Мост, транспортно съоръжение | Карта |
| „Нарцис“ | Нарцис (Narcissus), род растения | Карта |
| „Наум“ | Наум Охридски (830 – 910), духовник | Карта |
| „Невена Коканова“ | Невена Коканова (1938 – 2000), актриса | Карта |
| „Неделник“ | „Неделник“ (1806), книга на Софроний Врачански | Карта |
| „Нейчо Попов“ | Нейчо Попов (1924 – 1974), актьор | Карта |
| „Ненко Балкански“ | Ненко Балкански (1907 – 1977), художник | Карта |
| „Никола Атанасов“ | Никола Атанасов (1886 – 1969), композитор | Карта |
| „Николай Бинев“ | Николай Бинев (1934 – 2003), актьор | Карта |
| „Огюст Дозон“ | Огюст Дозон (1822 – 1890), френски филолог | Карта |
| Околовръстен път | – | Карта |
| „Орлов камък“ | ? | Карта |
| „Отец Генадий“ | Генадий Скитник (1832 – 1900), революционер | Карта |
| „Павел Дованлийски“ | Павел Гайдаджийски (1734 – 1804), писател | Карта |
| „Панайот Пипков“ | Панайот Пипков (1871 – 1942), композитор | Карта |
| „Панайот Славков“ | Панайот Славков (1846 – 1924), политик | Карта |
| „Папрат“ | Папрат, група растения | Карта |
| „Парашкев Хаджиев“ | Парашкев Хаджиев (1912 – 1992), композитор | Карта |
| „Паскал Паскалев“ | Паскал Паскалев (1875 – 1925), политик | Карта |
| „Патриарх Йоан Дебърски“ | Йоан Дебърски (? – 1037), духовник | Карта |
| „Перла“ | Перла, вид минералоид | Карта |
| „Песнопойка“ | Песнопойка, вид книга | Карта |
| „Петко Стайнов“ | ? | Карта |
| „Петър и Руслан Райчеви“ | Петър Райчев (1887 – 1960), певец Руслан Райчев (1919 – 2006), диригент |
Карта |
| „Пирински еделвайс“ | еделвайс | Карта |
| „Поп Тодор Врачански“ | Тодор Врачански (XVIII век), писател | Карта |
| „Преспанските камбани“ | „Преспанските камбани“ (1954), роман на Димитър Талев | Карта |
| „Проф. Александър Бурмов“ | Александър Бурмов (1911 – 1965), историк | Карта |
| „Проф. Александър Райчев“ | Александър Райчев (1922 – 2003), композитор | Карта |
| „Проф. Борис Йоцов“ | Борис Йоцов (1894 – 1945), филолог | Карта |
| „Проф. Боян Пенев“ | Боян Пенев (1882 – 1927), литературен критик | Карта |
| „Проф. Димитър Шойлев“ | Димитър Шойлев (1935 – 2009), лекар | Карта |
| „Проф. Иван Богданов“ | Иван Богданов (1910 – 1992), писател | Карта |
| „Проф. Йордан Иванов“ | Йордан Иванов (1872 – 1947), историк | Карта |
| „Проф. Любивир Андрейчин“ | Любомир Андрейчин (1910 – 1975), езиковед | Карта |
| „Проф. Любомир Далчев“ | Любомир Далчев (1902 – 2002), скулптор | Карта |
| „Проф. Стефан Георгиев“ | Стефан Георгиев (1859 – 1900), ботаник | Карта |
| „Проф. Стойко Стойков“ | Стойко Стойков (1912 – 1969), езиковед | Карта |
| „Проф. Тодор Боров“ | Тодор Боров (1901 – 1993), библиограф | Карта |
| „Проф. Тончо Жечев“ | Тончо Жечев (1929 – 2000), писател | Карта |
| „Проф. д-р Румяна Кушева“ | Румяна Кушева (1951 – 2013), историчка | Карта |
| „Пчелица“ | „Пчелица“ (1871), списание | Карта |
| „Радослав Мавър“ | Радослав Мавър (XV век), дарител | Карта |
| „Река Ягуля“ | Железнишка река, река в Софийско | Карта |
| „Родна стряха“ | „Родна стряха“, стихотворение на Ран Босилек | Карта |
| „Ружица“ | „Ружица или ред книжки за жените“ (1871), списание | Карта |
| „Сава Доброплодни“ | Сава Доброплодни (1820 – 1894), просветен деец | Карта |
| „Самодиви“ | Самодива, митично същество | Карта |
| „Св. Ангеларий“ | Ангеларий Охридски (? – 866), духовник | Карта |
| „Св. Горазд“ | Горазд (IX век), духовник | Карта |
| „Света Петка Българска“ | Петка Българска (X – XI век), византийска монахиня | Карта |
| „Свети Кирил“ | Константин-Кирил Философ (827 – 869), византийски духовник | Карта |
| „Светулка“ | „Светулка“ (1904 – 1947), списание | Карта |
| „Сичан Николов“ | Христодул Костович Сичан-Николов (1808 – 1889), просветен деец | Карта |
| „Сладкопойна чучулига“ | „Сладкопойна чучулига“ (1903), песен на Цоньо Калчев и Панайот Пипков | Карта |
| „Стефан Веркович“ | Стефан Веркович (1821 – 1893), хърватски фолклорист | Карта |
| „Стилиян Чилингиров“ | Стилиян Чилингиров (1881 – 1962), писател | Карта |
| „Стойко Владиславов“ | Софроний Врачански (1739 – 1815), духовник | Карта |
| „Стоянка Мутафова“ | Стоянка Мутафова (1922 – 2019), актриса | Карта |
| „Темелко Нешков“ | Темелко Нешков (1928 – 2013), общественик | Карта |
| „Теодосий Икономов“ | Теодосий Икономов (1836 – 1871), просветен деец | Карта |
| „Хаджи Станьо Врабевски“ | Станьо Врабевски (1817 – 1879), революционер | Карта |
| „Харалан Ангелов“ | Харалан Ангелов (1845 – 1904), общественик | Карта |
| „Хилендарски манастир“ | Хилендарски манастир, манастир в Гърция | Карта |
| „Хмел“ | Хмел (Humulus), род растения | Карта |
| „Христина Морфова“ | Христина Морфова (1887 – 1936), актриса | Карта |
| „Христо Бръзицов“ | Христо Бръзицов (1901 – 1980), журналист | Карта |
| „Цар Крум“ | „Цар Крум“ (1945), организация | Карта |
| „Цар Михаил Асен“ | Михаил II Асен (1238 – 1256), цар на България | Карта |
| „Цветанка Табакова“ | Цветана Табакова (1905 – 1936), певица | Карта |
| „Цветарска“ | Цветарство, икономическа дейност | Карта |
| „Цоньо Калчев“ | Цоньо Калчев (1870 – 1942), писател | Карта |
| „Чемшир“ | Чемшир (Buxus), род растения | Карта |
| „Черешов цвят“ | ? | Карта |
| „Черни връх“ | Черни връх, връх на Витоша | Карта |
| „Шарколия“ | Шарколия, митичен кон | Карта |
| „Ябълкова градина“ | ? | Карта |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- родени в Драгалевци
Анто Колев – Драгалевски, български революционер и македоно-одрински опълченец.
Други
[редактиране | редактиране на кода]На Драгалевци е наречена улица „Драгалевска“ в близкия квартал „Лозенец“ (Карта).
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 130.
- ↑ Към тайните на едно име – Драги левове, Драгалефча или Драгалевци? // Архивиран от оригинала на 2016-09-20. Посетен на 17 август 2016.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 844.
- ↑ а б Мирков, Александър. Истории от София: Столична голяма община // sofiahistorymuseum.bg. Посетен на 13 май 2025.
- ↑ а б Мирков, Александър. Образуване на Столична голяма община // Неразказани истории от миналото на София. София, Гутенберг, 2022. ISBN 978-619-176-209-5. с. 272 - 273.
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
- ↑ Изграждане на канализация в Драгалевци..., БНТ
- ↑ Кално, мръсно, заледено:... БНТ
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 250.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт Архив на оригинала от 2010-12-20 в Wayback Machine.
