Драганово (област Велико Търново)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Драганово.

Драганово
Общи данни
Население 2 625 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 61,761 km²
Надм. височина -20 m
Пощ. код 5137
Тел. код 06174
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 23100
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Горна Оряховица
Добромир Добрев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Драганово
Петър Суванджиев
(ВМРО-БНД)

Драганово е село в Северна България. То се намира в община Горна Оряховица, област Велико Търново.

География[редактиране | редактиране на кода]

Драганово е разположено край река Янтра на десния ѝ бряг. Землището на селото е около 65 000 дка земя, пасища и гори.

Местности[редактиране | редактиране на кода]

В землището на селото, се срещат местностите:Добринка, Каламба, Орту Орман, Мердина, Бели бряг, Басановец, Дългите кории и други.

История[редактиране | редактиране на кода]

Основаване[редактиране | редактиране на кода]

Драганово е възниквало в края на XII и началото на XIII век и носи името на основателя си – Драган, живял още преди османската власт. На изток граничи със землището на Горски горен Тръмбеш и Горски долен Тръмбеш, на север и северозапад – със землищата на селата Сушица, Стрелец и Петко Каравелово; на запад – с. Янтра и Крушето, а на юг с гр. Долна Оряховица. Предвид големите мащаби е било едно голямо пазарно средище в региона. В землището се срещат останки от римски и тракийски селища в следните местности:Гаджаала, Ташлука, Борушко кале, Кадън бунар и Пазарски път. Срещат се и много останки от укрепления в Мал тепе, Ташлика, Борушко кале, Тръмбешко кале. През селото е минавал средновековния път от Търново за Дръстър(Силистра).

Трета Българска държава[редактиране | редактиране на кода]

В България химнът ИНТЕРНАЦИОНАЛ е изпълнен за пръв път през 1897 г. в с.Драганово, Великотърновско. По това време в селото е учител Никола Михов, бъдещият академик и преподавател по библиотекознание в Стопанската академия в Свищов. Неговият брат Михаил Михов по същото време е студент във Франция и му изпраща оттам нотите и френския текст. Никола Михов заедно с други членове на местния социалистически кръжок разучават химна и го изпълняват за пръв път на една от тайните си сбирки.

При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1] През 1916-та година били докарани пленени сръбски войници. Работели по Драгановските поляни, след това българските главнокомадващи в областта са ги отвели. През 1922-ра година в селото се образува Младежко консумолско дружество. Първия филм в селото е прожектиран в дюкяна на Никола Златев. През 1922-ра година Христо Акиаванов внася първия кино апарат в селското казино. По-късно продължава да прожектира филми и нарича своето кино"Лада". Земеделска конференция се провежда в селото през 1923-та година. В периода 1928 – 1934 село Драганово е център на новосформирана община влючваща селата:Стрелец,Горски Горен Тръмбеш и Горски Долен Тръмбеш.

През 1935 до 1945 г. населението на Драганово е наброявало около 9000 жители. Поминъкът е бил земеделие, животновъдство, градинарство и риболов. Но тъй като населението е било многочислено, е било много трудно да се изхранва с тия занаяти. По-будните и предприемчиви са се насочили към гурбетчийство. Отначало са ходели по градини и са се завръщали в село през късна есен, за да предоставят на семействата си средства за съществуване и да могат децата да се учат. Но след известно време са започнали да закупуват земя за градинарство и много от тях се установяват там за постоянно. Най-много хора са се установили в Унгария, Австрия, Чехия, Полша и Австралия.

През годините са израствали много видни личности и писатели – Камен Зидаров, Асен Разцветников, Владимир Русалиев и др. Имало е две основни училища, в които са се учили над 400 -500 деца, а сега са едва наполовина. Едното училище вече е изоставено, а то по време на войната 1939 – 1944 г. е било гимназия, в него се е помещавал даже хирургически сектор от Александровската болница.

Преди 1940 година в Драганово е било силно развито частното занаятчийство. Имало е около 5 – 6 ковачници и работилници за каруци и дърводелски работилници около 5 – 6. Имало е 7 – 8 шивашки работилници, магазини и кръчми около 30 на брой, също така и две валцови мелници, които са посрещали клиенти от околните селища, 2 – 3 работилници за ремонт на велосипеди и мотори.

  • В селото има 1400 сгради и 990 домакинства. Жителите са около 3000 души. Тенденцията е – катастрофално намаление на населението. Демографските показатели сочат застаряване на населението.

Останалите в Драганово хора са се занимавали предимно със земеделие и животновъдство. През периода от 1939 да 1948 г. в Драганово е имало над 25 000 глави рогат добитък, свине, коне, кози, биволи и др. Обработвала се е около 40 000 дка земя. След 1945 г. се създава ТКЗС, впоследствие се разраства и става средище на няколко околни села: Горски горен Тръмбеш, Стрелец и с. Сушица. Окрупняват се ферми, овощни градини, зеленчукови градини, лозя и др. В землището има около 10 – 15 чешми по полето, направени за водопой на животните.

Народна Република България[редактиране | редактиране на кода]

Активисти на БРП и БЗНС свалят от власт общинското управление до 1945 безкръвно. Първият кмет след 1945-та е Григор Бялков. Провеждат се т.нар. ударни дни за благострояване на селото.

Изключително добре е бил развит спортът в Драганово. През 1948 г. е построен първият селски стадион в България с олимпийски размери. Имало е два футболни отбора и отбори по лека атлетика, баскетбол, тенис, колоездене и други. Тук са се родили много заслужили майстори на спорта. Георги Тихов е четвърти в Европа от първенството в Атина през 1969 г., Костадин Гемов – балкански шампион по десетобой – един от създателите на хокея на лед в България. Илия и Мартин Бъчварови – хокеисти, играли дълги години в Националния отбор на България. Тук са се родили още много таланти, които са се изявили в България и в чужбина.

През 1977 г., в селото е издигнат паметник на пролетарския химн, по проект на арх. Боян Радославов. Паметникът представлява две издигнати нагоре ръце, между които е поставена плоча с първите три стиха от песента. Това е най-вероятно единственият паметник, издиган досега на „Интернационала“.

Република България[редактиране | редактиране на кода]

През лятото на 2003 г. след няколкогодишно прекъсване бе възстановен футболният отбор на селото, който има много добри традиции в областната група. Настоящото име на отбора е „ФК ЯНТРА 2003“ и се представя много успешно в областното футболно първенство.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разделено на четири махали:Горна, Долна, Средна и Крайна.

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Най-голямата религиозна група е тази на православното християнство. По-малка част изповядват ислям.

Първият свещенник в селото е Марко Ненов от рода Гогеви.

  • Православен храм „Св. Богородица“" - е построена през 1878-ма година. Осветена е от Русенския митрополит Григорий. инициатори за построяване на църквата са:свещеник Стамат Върбанов, Доню Дачев и Янко Каранедев.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Основно училище „Христо Ботев“[редактиране | редактиране на кода]

Първото часто училище в селото е основано през 1840-та година. Първоначално се е ппомещавало в зимници, дюкяни и чести къщи. Броят на обучаваните ученици е бил не повече от 10 през първите години. Години по-късно се построяват две училищни сгради в горната и долната махала.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Народно Читалище „Земеделец“[редактиране | редактиране на кода]

Културната институция в селото е основана на 18 януари 1888 г.,като негови учредители са:учителите Петко Тод. Коларов и Марин Пенков. Пръв председател на привременното настоятелтво става Петко Коларов.

Народно Читалище „Развитие“[редактиране | редактиране на кода]

Учителите, които са имали леви политически идеи Марин Пенков, Димитър Караннешев, Петър Стойков и Петър Ив. Попов основават Читалище „Развитие“ през 1893 г.Пръв председател на ЧИталището е бил Димитър Г. Каранешев.

Създават се първите театрални колективи в читалищата. Културния живот на селото са обогатява значително, след като на сцените на културните домове, се изиграват пиеси по „Хъшове“ от Ив. Вазов, „По неволя доктор“ от Молиер, „Райна Княгиня“ от Д. Войников, „Отмъщение“ от Л. Биго, „Сиромах Стончо“, „Инатът на жените“.

Читалище „Съединение“[редактиране | редактиране на кода]

През началото на XX век двете читалища се обединяват. Провежда се литературно четени с писателите Асен Разцветников,Ангел Каралийчев и Никола Фурнаджиев. На тази дейност присъстват много читатели и драгановчани.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

  • ФК"Янтра" Драганово

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Тютюнева кооперация "Драганово" е основана през 1921-ва година. В селото е основано ТКЗС през 1949-та година. Първи председател е Ангел Бочев.

Машиностроителен завод[редактиране | редактиране на кода]

Завод за машинни детайли за металорежещи машини в Драганово е основан през 1971. Предприятието е подразделение на ДСО "ЗММ" - София. Първи директор на предприятието е Иван Донев, а главен счетоводител - Йордан Димитров Чолако.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Личности родени в Драганово са:

  • Асен Разцветников (1897 – 1951) – български поет, писател и преводач
  • Бончо Бочев (1899 – 1975) – български музикален педагог и хоров диригент, основал хор „Бодра смяна
  • Владимир Русалиев (1899 – 1973) – български поет
  • Григор Първев (1922-) – български художник, живеещ и активно творящ и до днес в гр. Троян
  • Илия Гогев (1933-) – краевед, писател издал книги за историята на селото
  • Камен Зидаров (1902 – 1987) – български поет, драматург и преводач
  • Свещеник Марко Тодоров Белмарков – виден църковен и културен деец, храм „Св.Пророк Илия“.
  • Стефан Йорданов Станев (1938-) – български ботаник и публицист, професор, живее в гр. Пловдив
  • Кина Мутафова (1936-)- българска актриса
  • Славка Маркова Белмаркова – Тимчева (1924 г.) – училищен деец, краевед, автор на етнографска теза – история на с. Драганово, съхранява се в библиотеката на Соф.университет „Св.Климент Охридски“.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 844.
  • Драганово – село на градинари и поети Илия Гогев, Трифон Калфов – художник