Драголюб Симонович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сърбия Драголюб Симонович
Dragoljub Simonović.JPG
Лична информация
Прякор Дуци
Роден 30 октомври 1972 г. (45 г.)
Белград, Социалистическа федеративна република Югославия Югославия
Второ гражданство България България
Ръст 179 см
Пост Полузащитник
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г
1991–1997
1997–2001
2001–2002
Общо:
Югославия Хайдук Кула
България Литекс (Ловеч)
България ЦСКА
?
55
1
56
(?)
(24)
(0)
(24)
Национален отбор
1998 България България 1 (0)
Треньор
2003–2004
2004–2005
2005
2006–2008
2009
2009–2010
2011
България Литекс (Ловеч)
България Академия Литекс Директор
България Литекс (Ловеч)
България Сливен
България Спартак (Варна)
България Сливен
България ЦСКА (София) Мениджър
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Драголюб Симонович (на сръбски: Драгољуб Симоновић) е бивш футболист и треньор по футбол на Литекс (Ловеч). Роден е на 30 октомври 1972 г. в Белград бивша Югославия.

От 2009 до 2010 г. е старши треньор на Сливен. От 31 август 2011 г. е главен мениджър на ПФК ЦСКА (София)[1].

Състезателна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Драголюб Симонович е привлечен в тима на Литекс (Ловеч) през лятото на 1997 г. от скромния сръбски клуб Хайдук Кула. В ловешкия клуб го довежда сръбския специалист Драголюб Беклавац и след Игор Богданович и Златомир Загорчич, Дуци става третият сърбин в състава като това са и първите чужденци обличали екипа на Литекс. По това време след доминиране във Б група отбора е спечелил промоция за завръщане в елитната А група. Официален дебют с оранжевият екип прави на 3 август 1997 г. в мач от първия кръг на А група срещу отбора на Миньор Пк., спечелен от ловчалии с 2:0. Първият си гол за Литекс отбелязва на 9 август при гостуването на Етър В.Т. в мач от втория кръг на шампионата и спечелен от „оранжевите“ с 1:3. Притежава брилянтна техника и отличен поглед върху играта което още в първият му сезон го превръща в един от най-добрите полузащитници в България. Става неизменна част от най-големите успехи на Литекс, същевременно автор и на едни от най-красивите попадения в историята на клуба. Топовните му шутове и головете от далечно разстояние стават негова запазена марка. С „оранжевите“ Дуци Симонович печели две поредни титли, през 1998 и 1999 г., както и Купата на България за 2001 година. Във финалния мач срещу отбора на Велбъжд (Кюстендил) Дуци не взима участие поради контузия. Притежава български паспорт и дори записва един мач за Националния отбор на България. В началото на Сезон 2001-02 е привлечен в отбора на ЦСКА, но поради неизлекувана контузия записва едва една среща и в края на сезона прекратява своята състезателна кариера. Избран е в „Идеалния отбор на Литекс за десетилетието“ [2], а името му е записано в Алеята на славата на ловешкия клуб.[3]

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

През лятото на 2003 г. става треньор на втородивизионния Белите орли в който се обиграват млади футболисти на Литекс, както и такива които не попадат в сметките на треньора Ферарио Спасов. В средата на месец септември същата година и след резила срещу молдовския Зимбру в турнира за Купата на УЕФА Феро е уволнен и на негово място изненадващо е назначен Драголюб Симонович. Дуци води „оранжевите“ шест месеца, започва дори зимната подготовка с отбора в Агия Напа но е заменен от Люпко Петрович а самият той е назначен за директор на Академия Литекс. През това време младият наставник изкарва специализации при известния Рафа Бенитес във Валенсия. В началото на месец май 2005 г. след серия от слаби резултати треньора на Литекс Ицхак Шум е уволнен и Дуци за втори път поема първия състав като довършва сезона. [4] След края на първенството сърбина с български паспорт отново е заменен от легендата Люпко Петрович. На 16 януари 2006 г. поема състезаващият се тогава във Б група отбор на Сливен. Веднага гони десет футболисти без амбиции и качества и се доверява на млади момчета. Започва да налага в състава 16-годишни юноши с които още на следващата година печели промоция за А група.[5] Сезонът в елита започва повече от впечатляващо и отбора записва първата си загуба чак в XI-тия кръг. На 16 ноември 2008 г. е скандално уволнен от поста си на старши треньор в Сливен.[6] В началото на януари 2009 г. поема закъсалия Спартак (Варна), но съгласно новите изисквания на Професионална футболна лига, треньорите в А група да притежават лиценз „УЕФА ПРО" той формално се води спортно-технически директор на клуба. [7] Сърбинът изкарва по-малко от половин сезон при „соколите“, като така и не успява да ги измъкне от зоната на изпадащите. На 15 май Симонович и варненци се разделят по взаимно съгласие. [8] От началото на месец ноември 2009 година поема за втори път отбора на Сливен.[9]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Футбол“         Портал „Футбол