Драгоманско блато

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Драгоманско блато
Раяновски влажни ливади

Драгоманското блато е карстово блато в западната част на Софийската котловина, на 1,5 km източно от град Драгоман, (посока село Големо Малово) и на 38 км от София. Разположено е на 42°55′58″ с. ш. 22°57′43″ и. д. / 42.932778° с. ш. 22.961944° и. д. и на 704 m н.в.

Намира се в обширна котловина, заобиколена от варовикови възвишения, в южното подножие на карстовата планина Чепън. Разпростира се на площ около 350 хектара и е с приблизителни размери 2,5 km от запад на изток и 1,2 km от север на юг. Драгоманското блато е пресушено през 30-те години на 20 век. Тогава са изградени дренажни канали, а впоследствие – помпена станция, за да се използва земята за земеделски цели. За дълъг период животът в него замира. С това изчезват два вида вида растения на които то е било единствено находище у нас (мехурчестата алдрованда и парнасиеволистната калдезия) и едно от последните находища на сивия жерав, преди той да изчезне като гнездящ вид в България.

В резултат на спиране изпомпването на водите през 90-те години блатото бързо се възстановява и е една от малкото възстановени влажни зони у нас.

Обявено е за резерват, част от Орнитоложкото важно място - „Раяновски влажни ливади“.

Блатото се намира на пътя на миграцията на птиците Via Aristotelis, тук те спират в богатата блатна растителност за да отпочинат преди да полетят отново.

Животински и растителни видове[редактиране | редактиране на кода]

В района на блатото и планината Чепън се срещат 140 растителни вида, включващи Водната лилия (Nymphaea alba), Шахматовидна ведрица (Fritillaria meleagroides), Ниска теменуга (Viola pumilla) и Урумово лале(Tulipa urumoffi).

Установени са 1 вид риба, 7 вида земноводни, 10 вида влечуги, 180 вида птици и 16 вида бозайници.

Богатото разнообразие от птици обхваща видове като Голям воден бик (Botaurus stellaris), малък воден бик (Ixobrychus minutus), орел рибар (Pandion haliaetus), Ръждива чапла (Ardea purpurea), орел змияр (Circaetus gallicus), сокол скитник (Falco peregrinus), Керкенез (Falco tinnuculus), Белоопашат мишелов (Buteo rufinus), Черен щъркел (Ciconia nigra), Белоока потапница (Aythya nyroca), Бял щъркел (Ciconia ciconia), Кокилобегач (Himantopus himantopus), Гарван гробар (Corvus corax), Фиш (Anas penelope) и много други.

Екотуризъм[редактиране | редактиране на кода]

Опознавателната инфраструктура в блатото включва дървено мостче с дължина 300 м и кула за наблюдение на птици, изградени от „Сдружение за дива природа Балкани“, с помощта на дарители и доброволци. Птиците могат да бъдат наблюдавани и снимани с голям успех.

Понастоящем последните 100 m от дървените пътеки в блатото са разрушени и по тях не може да се преминава.

Галерия птици[редактиране | редактиране на кода]

Галерия природа[редактиране | редактиране на кода]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]