Драгослав Михайлович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Драгослав Михайлович
Роден
Етнос сърби
Литература

Уебсайт

Драгослав Михайлович (на сръбски: Драгослав Михаиловић) е сръбски писател от град Чуприя, Източна Сърбия, редовен член на Сръбската академия на науките и изкуствата.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Следва литература от 1949 година в Белградския университет. През лятото на 1950 година се разболява от туберкулоза. По същото време е арестуван и прекарва две години в затворите в Кюприя, Крагуевац, Белград и в Голи Оток.

Завършва образованието си през 1957 година. Като ученик и студент трудно изкарва прехраната си. Работи на най-различни места, като често е уволняван. От 1971 година се посвещава изцяло на избраната още в детството професия – писателската.

Драгослав Михайлович е редовен член на Сръбската академия на науките и изкуствата.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на сборниците с разкази

  • „Фреди, лека нощ“
  • „Хвани падаща звезда“
  • „Лов на дървеници“
  • „Ялова есен“,

както и на романите

  • „Когато цъфтяха тиквите“ (претърпял 20 издания на сръбски и преведен на тринайсет езика)
  • „Венецът на Петрия“ (получава Андричевата награда и е преведен на пет езика — оригиналът е написан на косовско-моравски говор)[1]
  • „Чизмаджии“ (за него получава НИН-овата награда за най-добър роман на 1984 година и наградата на Народната библиотека на Сърбия за най-четена книга през 1985 година)
  • „Гори Морава“
  • „Злодеи“
  • „Третата пролет“,

както и на трилогията

  • „Голи Оток“ (3000 страници).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]