Направо към съдържанието

Драготин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Драготин
Προμαχώνας
Гърция
41.3628° с. ш. 23.3592° и. д.
Драготин
Централна Македония
41.3628° с. ш. 23.3592° и. д.
Драготин
Сярско
41.3628° с. ш. 23.3592° и. д.
Драготин
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемСинтика
Географска областСанданско-Петричка котловина
Площ42,212 km²[1]
Надм. височина193 m
Население184 души (2021)
4,36 души/km²
Пощенски код62300
Телефонен код2323

Драготин (понякога Дервишбейов чифлик, на гръцки: Προμαχώνας, Промахонас, катаревуса: Προμαχών, Промахон, до 1927 година Δραγοτίν, Драготин[2]) е село в Гърция, дем Синтика на област Централна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Драготин е разположено в Санданско-Петричката котловина на 32 километра северно от град Сяр (Серес) и на 16 километра северно от Валовища (Сидирокастро) в северното подножие на Сенгелската планина (Ангистро или Цингели) на границата с България. Западно от селото тече река Струма, която на юг от него навлиза в Рупелския пролом. До селото е граничният контролно-пропускателен пункт Кулата-Промахон.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Древност

[редактиране | редактиране на кода]

Драготин е старо село. На 3,5 километра северозападно от селото в местността Кременица от двете страни на българо-гръцка граница е разкрито къснонеолитното селище Промахон-Тополница.[3]

Според Константин Иречек името напомня „Драгота войвода, който през 1246 година предал на императора Ватацеса гр. Серес“.[4] С името Драгота свързва етимологията на селото и българският учен Йордан Н. Иванов.[5] „Българският етимологичен речник“ свързва етимологията на името с прилагателното драг.[6]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Драготин е малко българско чифлишко село, спадащо към Демирхисарската каза на Серски санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Драготин (Dragotine) е посочено като село с 60 домакинства с 200 жители българи.[7] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Драготин живеят 110 българи.[8]

Всички жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Драготин има 200 българи екзархисти.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Драготин е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[10]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е освободено от Седма пехотна рилска дивизия на българската армия, но след Междусъюзническата война от 1913 година остава в пределите на Гърция. Българското население на Драготин се изселва и на негово място през 20-те години са заселени гърци бежанци от Турция след Малоазийската Катастрофа. В околностите на селото е имало още две села – Капнотопос и Рупел. Според преброяването от 1928 година Драготин е изцяло бежанско село с 18 бежански семейства и 70 души (според други данни – 463).[11]

Преди Втората световна война населението достига 1528 души, но при обявяването на войната между Гърция и Италия селото и близките две села са евакуирани. След изгонването на германците и по време на Гражданската война те са били изселени (другите две села изцяло) и в селото са останали 245 души. Според националното преброяване от 1961 г. селото е имало 416 жители.

В 1927 година е прекръстено на Промахон, в превод бойница.[12]

Прекръстени с официален указ местности в община Драготин на 6 юли 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Зандантьо[13] Ζιντανί Мавротопос Μαυρότοπος[14] следи от постройка с дебели железни вериги, висящи от стените Ю от Рупел; според преданието е стара крепост-зандан[13]
Чона[15] или Чоно[15] Τσόνα Ангати Άγκάθι[14] западен клон на Сенгелската планина, чиито разклонения се спускат над Струма[15] (520 m);[16] членувано от изчезналото чон, чонка, „човка“ във връзка с острите зъбери или по личното име Чоно[15]
Арнаут Άρναούτ Арванити Рема Αρβανίτη Ρέμα[14] река
Каракитук[17] Καρακιτοκ Маврокорфи Μαυροκορφή[14] ниви[17] и възвишение (587 m)[16] в Сенгелската планина И от Рупел[16][17]
Ушите[15][16][18] Ούσίτα Апортитон Άπόρθητον[14] два чукара в Сенгелската планина[15] Ю от Драготин над Рупелския пролом[16] (247 m),[18] между които минава пътят за Караташ; името е във връзка със земните форми[15]
Рупел Όχυρόν Ρούμπελ Охирон Рупел Όχυρον Ρούπελ[14] укрепление край изоставеното село Рупел
Тепелар[16] Τεπελάρ Корифи Κορυφή[14] връх в Сенгелската планина ЮИ от Рупел (887,7 m)[16]
Ескидже[16] Έσκιτζή Халасмата Χαλάσματα[14] бивше село И от Драготин[16]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 262 178 140 184

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Драготин
  • Атанас Георгиев (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Четвърта рота на Четвърта битолска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[19]
  • Георги Велев Тасев (1866 – след 1943), български революционер, местен ръководител на ВМОРО

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ dlib.statistics.gr
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ↑ Promachon-Topolnica: A Greek-Bulgarian Archaeological Project.
  4. ↑ Иречек, Константин. История на българите. Търново, 1886. с. 351.
  5. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 117 – 118.
  6. ↑ Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 222.
  7. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 139.
  8. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 184.
  9. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188 – 189. (на френски)
  10. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 147 и 844.
  11. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  12. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  13. ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 125.
  14. ↑ а б в г д е ж з Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1045. (на гръцки)
  15. ↑ а б в г д е ж Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 210.
  16. ↑ а б в г д е ж з и По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
  17. ↑ а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 135.
  18. ↑ а б Serrai GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944. Архив на оригинала от 2024-12-24 в Wayback Machine.
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 147.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Драготин&oldid=12756340“.