Драгуш
| Драгуш | |
  Драгуш  Драгуш | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 24 души[1] (31 декември 2025 г.) 1,46 души/km² |
| Землище | 16,49 km² |
| Надм. височина | 1017 m |
| Пощ. код | 2875 |
| Тел. код | 07424 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 23488 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Петрич Димитър Бръчков (ГЕРБ; 2015) |
Дра̀гуш е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Драгуш е разположено в планински район в северните склонове на Огражден на около 850 m надморска височина.
История
[редактиране | редактиране на кода]Предполага се, че селото е основано през ХVІІІ век. Според предание то е наречено на името на първия заселник - Драгуш (Драгош) от Берово, избягал от турците и заселил се в местността Ленището. Според други данни началото на селото е поставено преди четири века от три семейства - от Берово, с Юруците (днес в Гърция) и Бараково.[2]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Драгуш (Dragouch) е посочено като село с 25 домакинства и 85 жители българи.[3]
Към 1900 г. според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на село Драгушъ (Драгошево) брои общо 246 българи.[4]
Всички християни от Драгуш са под ведомството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Драгуш (Dragouche) има 264 българи екзархисти.[5]
При избухването на Балканската война през 1912 година двама жители на селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]
| Численост | |
| Общо | 32 |
| Българи | 32 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | - |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Драгуш
Георги Ангелов, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, земеделец, неграмотен, четата на Дончо Златков, 14 воденска дружина[8]- Кирил Назъров – (р. 1941), български поет и писател
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Германов, Стоян. Огражден във времето, София, 2019, с. 217.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 148 – 149.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 187.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186-187. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 844.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Архивиран от оригинала на 3 юни 2025. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 25.
| ||||||||
