Драгън Рейсинг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Flag of the United States.svg Драгън Рейсинг
Dragon Racing
Dragon Racing Punta del Este ePrix 2014 02.jpg
База Flag of the United States.svg Лос Анджелис
Основател Flag of the United States.svg Джей Пенске
Собственик Flag of the United States.svg Джей Пенске
Директори Flag of the United States.svg Пол Уулнъф
Пилоти Flag of Belgium.svg Жером Д'Амброзио
Flag of Switzerland.svg Нил Джани
Шаси Далара
Двигател Пенске
Гуми Мишлен
Уебсайт dragonracing.com
Участие във Формула Е
Дебют Пекин 2014
Активни години 2014
Състезания 33
Победи 2
Общо точки 347
Първи позиции 2
НБО 3
Първа победа Берлин 2015
Последна победа Мексико Сити 2016
[[:commons:Category:Dragon Racing|Flag of the United States.svg Драгън Рейсинг
Dragon Racing]]
в Общомедия

Драгън Рейсинге американски отбор в автомобилните спортове, базиран в Лос Анджелис. Създаден е през 2007 г. от Джей Пенске и оттогава участва в Индикар. През 2014 г. отборът напуска Индикар почти напълно, за да се съсредоточи в участието си в новосформираната Формула Е, като единствената задача, свързана с Индикар през 2014 г. е поддръжката на болида на Хуан Пабло Монтоя от отбора на Тим Пенске, собственост на Роджър Пенске, баща на Джей.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 2007 г. отборът дебютира под името Лакзо Драгън Рейсинг и взима участие единствено в престижното състезание Инди 500, като Райън Брискоу финишира на пето място. Следващата година отборът участва в пет състезания, но заради катастрофи и технически повреди Томас Шектер успява да завърши само едно. През 2009 г. Лакзо Драгън Рейсинг участва във всички състезания. През 2010 г. отборът се обединява с де Феран Моторспортс и започва да носи името де Феран Лакзо Драгън Рейсинг, а като съсобственик на отбора към Джей Пенске и Стивън Лукзо се присъединява Жил де Феран. В хода на сезона Лакзо отпада от наименованието, за да не бъде то прекалено дълго. Преди началото на следващия сезон отборът има проблем с финансирането и се отказва от участие. Малко по-късно Пенске съживява отбора под името Драгън Рейсинг и следват участия в част от състезанията от сезона. През 2012 г. Драгън Рейсинг започва сезона с по един болид за Катрин Ледж и Себастиен Бурде, но по-късно е взето решение Ледж да кара на овалните писти, а Бурде на уличните трасета. През 2013 г. отборът участва отново с два болида. През 2014 г. Драгън Рейсинг се включва във Формула Е.

Формула Е[редактиране | редактиране на кода]

Сезон 2014/15[редактиране | редактиране на кода]

В дебютния сезон на Формула Е пилоти на отбора са Ориол Сервиа и Жером Д'Амброзио. Преди петия кръг Сервиа се отказва от пилотското си място, за да заеме ръководен пост в отбора, а на негово място идва Лоик Дювал, заводски пилот на Ауди в състезанията за издържливост и победител в 24-те часа на Льо Ман през 2013 г.[1] Тримата пилоти печелят общо 171 точки, които са достатъчни за второто място в класирането при отборите. Д'Амброзио носи първата победа за Драгън Рейсинг в Берлин, а със своите 113 точки остава на четвърто място в генералното класиране при пилотите. Дювал се класира девети с 42 точки, а Сервиа – 19-ти с 16.

Сезон 2015/16[редактиране | редактиране на кода]

След падането на забраната за разработка на собствена задвижваща система през сезон 2015/2016, Драгън Рейсинг решава вместо да конструира своя собствена, да стане клиент на Венчъри Гран При. Д'Амброзио и Дювал запазват местата си в отбора. Двамата събират общо 143 точки, а отборът завършва на четвърто място в класирането. При пилотите Д'Амброзио е на пето място с 83 точки, а Дювал – на осмо с 60.

Сезон 2016/17[редактиране | редактиране на кода]

След като подписва четиригодишен договор за сътрудничество със стартъп компанията Фарадей Фючър, Драгън Рейсинг променя името си на Фарадей Фючър Драгън Рейсинг.[2] Този сезон тимът конструира собствена задвижваща система. Пилоти отново са Д'Амброзио и Дювал, като Дювал пропуска старта в Париж заради ангажимент в ДТМ и мястото му е заето Майк Конуей.[3]Представянето на отбора обаче остава под очакванията и завършва едва на осмо място с 33 точки. Дювал остава на 15-то място с 20 точки, а Д'Амброзио – 18-то с 13 точки.

Сезон 2017/18[редактиране | редактиране на кода]

За сезон 2017/18 тимът се връща към старото си име Драгън Рейсинг, но сътрудничеството с Фарадей Фючър продължава.[4] Той е първият отбор, който обявява своите пилоти за четвъртия сезон на Формула Е, като към Жером Д'Амброзио се присъединява Нил Джани (шампион за 2016 г. в Световния шампионат за издържливост и победител в 24-те часа на Льо Ман през същата година), който заема мястото на Лоик Дювал.[5]

Пилоти[редактиране | редактиране на кода]

Име Сезони Съст. Поб. ПП НБО Под. Точки
Flag of Belgium.svg Жером Д'Амброзио 14/15- 33 2 2 1 6 205
Flag of France.svg Лоик Дювал 14/15-16/17 28 0 0 2 2 122
Flag of the United Kingdom.svg Майк Конуей 16/17 1 0 0 0 0 0
Flag of Switzerland.svg Нил Джани 17/18- 0 0 0 0 0 0
Flag of Spain.svg Ориол Сервиа 14/15 4 0 0 0 0 16

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

Сезон Болид Гуми Пилоти 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 Т ОТ М
2014/15 Спарк-Рено SRT 01E М ПЕК ПУТ ПУН БУЕ МАЯ ЛБИ МОН БЕР МОС ЛОН 171 2-ро
6 Flag of Spain.svg Ориол Сервиа 7 7 9 9 16
Flag of France.svg Лоик Дювал 7 9 Ret 3 15 8 3 42
7 Flag of Belgium.svg Жером Д'Амброзио 6 5 8 14 4 6 5 1 11 2 2 113
2015/16 Спарк-Венчъри VM200-FE-01 М ПЕК ПУТ ПУН БУЕ МЕК ЛБИ ПАР БЕР ЛОН 143 4-то
6 Flag of France.svg Лоик Дювал 4 16† 4 6 4 8 Ret* Ret Ret 4 60
7 Flag of Belgium.svg Жером Д'Амброзио 5 14† 3 16 1 7* 11 16 9 3 83
2016/17 Спарк-Пенске 701-EV М ХКГ МАР БУЕ МЕК МОН ПАР БЕР НЙС МРЛ 33 8-мо
6 Flag of France.svg Лоик Дювал 14 18 6 Ret Ret 15 Ret 5 13 Ret 19 20
Flag of the United Kingdom.svg Майк Конуей 14 0
7 Flag of Belgium.svg Жером Д'Амброзио 7 13 8 14 Ret NC 13 13 Ret 10 11 9 13
2017/18 Спарк-Пенске EV-2 М ХКГ МАР САН МЕК СПА РИМ ПАР БЕР ЦЮР НЙС МРЛ
Flag of Switzerland.svg Нил Джани
Flag of Belgium.svg Жером Д'Амброзио

Известни пилоти[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]