Драгън Рейсинг

Драгън Рейсинг
Dragon Racing
	Драгън Рейсинг ; Dragon Racing
База	Лос Анджелис
Основател	Джей Пенске
Собственик	Джей Пенске
Директори	Пол Уулнъф
Пилоти	Жером Д'Амброзио ; Нил Джани
Шаси	Далара
Двигател	Пенске
Гуми	Мишлен
Уебсайт	dragonracing.com
Участие във Формула Е
Дебют	Пекин 2014
Активни години	2014 –
Състезания	33
Победи	2
Общо точки	347
Първи позиции	2
НБО	3
Първа победа	Берлин 2015
Последна победа	Мексико Сити 2016
	[[:commons:Category:Dragon Racing\| Драгън Рейсинг ; Dragon Racing]] в Общомедия

Драгън Рейсинге американски отбор в автомобилните спортове, базиран в Лос Анджелис. Създаден е през 2007 г. от Джей Пенске и оттогава участва в Индикар. През 2014 г. отборът напуска Индикар почти напълно, за да се съсредоточи в участието си в новосформираната Формула Е, като единствената задача, свързана с Индикар през 2014 г. е поддръжката на болида на Хуан Пабло Монтоя от отбора на Тим Пенске, собственост на Роджър Пенске, баща на Джей.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 2007 г. отборът дебютира под името Лакзо Драгън Рейсинг и взима участие единствено в престижното състезание Инди 500, като Райън Брискоу финишира на пето място. Следващата година отборът участва в пет състезания, но заради катастрофи и технически повреди Томас Шектер успява да завърши само едно. През 2009 г. Лакзо Драгън Рейсинг участва във всички състезания. През 2010 г. отборът се обединява с де Феран Моторспортс и започва да носи името де Феран Лакзо Драгън Рейсинг, а като съсобственик на отбора към Джей Пенске и Стивън Лукзо се присъединява Жил де Феран. В хода на сезона Лакзо отпада от наименованието, за да не бъде то прекалено дълго. Преди началото на следващия сезон отборът има проблем с финансирането и се отказва от участие. Малко по-късно Пенске съживява отбора под името Драгън Рейсинг и следват участия в част от състезанията от сезона. През 2012 г. Драгън Рейсинг започва сезона с по един болид за Катрин Ледж и Себастиен Бурде, но по-късно е взето решение Ледж да кара на овалните писти, а Бурде на уличните трасета. През 2013 г. отборът участва отново с два болида. През 2014 г. Драгън Рейсинг се включва във Формула Е.

Формула Е[редактиране | редактиране на кода]

Сезон 2014/15[редактиране | редактиране на кода]

В дебютния сезон на Формула Е пилоти на отбора са Ориол Сервиа и Жером Д'Амброзио. Преди петия кръг Сервиа се отказва от пилотското си място, за да заеме ръководен пост в отбора, а на негово място идва Лоик Дювал, заводски пилот на Ауди в състезанията за издръжливост и победител в 24-те часа на Льо Ман през 2013 г.^[1] Тримата пилоти печелят общо 171 точки, които са достатъчни за второто място в класирането при отборите. Д'Амброзио носи първата победа за Драгън Рейсинг в Берлин, а със своите 113 точки остава на четвърто място в генералното класиране при пилотите. Дювал се класира девети с 42 точки, а Сервиа – 19-и с 16.

Сезон 2015/16[редактиране | редактиране на кода]

След падането на забраната за разработка на собствена задвижваща система през сезон 2015/2016, Драгън Рейсинг решава вместо да конструира своя собствена, да стане клиент на Венчъри Гран При. Д'Амброзио и Дювал запазват местата си в отбора. Двамата събират общо 143 точки, а отборът завършва на четвърто място в класирането. При пилотите Д'Амброзио е на пето място с 83 точки, а Дювал – на осмо с 60.

Сезон 2016/17[редактиране | редактиране на кода]

След като подписва четиригодишен договор за сътрудничество със стартъп компанията Фарадей Фючър, Драгън Рейсинг променя името си на Фарадей Фючър Драгън Рейсинг.^[2] Този сезон тимът конструира собствена задвижваща система. Пилоти отново са Д'Амброзио и Дювал, като Дювал пропуска старта в Париж заради ангажимент в ДТМ и мястото му е заето Майк Конуей.^[3]Представянето на отбора обаче остава под очакванията и завършва едва на осмо място с 33 точки. Дювал остава на 15-о място с 20 точки, а Д'Амброзио – 18-о с 13 точки.

Сезон 2017/18[редактиране | редактиране на кода]

За сезон 2017/18 тимът се връща към старото си име Драгън Рейсинг, но сътрудничеството с Фарадей Фючър продължава.^[4] Той е първият отбор, който обявява своите пилоти за четвъртия сезон на Формула Е, като към Жером Д'Амброзио се присъединява Нил Джани (шампион за 2016 г. в Световния шампионат за издръжливост и победител в 24-те часа на Льо Ман през същата година), който заема мястото на Лоик Дювал.^[5]

Пилоти[редактиране | редактиране на кода]

Име	Сезони	Съст.	Поб.	ПП	НБО	Под.	Точки
Жером Д'Амброзио	14/15-	33	2	2	1	6	205
Лоик Дювал	14/15-16/17	28	0	0	2	2	122
Майк Конуей	16/17	1	0	0	0	0	0
Нил Джани	17/18-	0	0	0	0	0	0
Ориол Сервиа	14/15	4	0	0	0	0	16

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

Сезон	Болид	Гуми	№	Пилоти	1	2	3	4	5	6	7	8	9	10	11	12	13	Т	ОТ	М
2014/15	Спарк-Рено SRT 01E	М			ПЕК	ПУТ	ПУН	БУЕ	МАЯ	ЛБИ	МОН	БЕР	МОС	ЛОН					171	2-ро
			6	Ориол Сервиа	7	7	9	9										16
			6	Лоик Дювал					7	9	Ret	3	15	8	3			42
			7	Жером Д'Амброзио	6	5	8	14	4	6	5	1	11	2	2			113
2015/16	Спарк-Венчъри VM200-FE-01	М			ПЕК	ПУТ	ПУН	БУЕ	МЕК	ЛБИ	ПАР	БЕР	ЛОН						143	4-то
			6	Лоик Дювал	4	16†	4	6	4	8	Ret*	Ret	Ret	4				60
			7	Жером Д'Амброзио	5	14†	3	16	1	7*	11	16	9	3				83
2016/17	Спарк-Пенске 701-EV	М			ХКГ	МАР	БУЕ	МЕК	МОН	ПАР	БЕР		НЙС		МРЛ				33	8-о
			6	Лоик Дювал	14	18	6	Ret	Ret		15	Ret	5	13	Ret	19		20
			6	Майк Конуей						14								0
			7	Жером Д'Амброзио	7	13	8	14	Ret	NC	13	13	Ret	10	11	9		13
2017/18	Спарк-Пенске EV-2	М			ХКГ		МАР	САН	МЕК	СПА	РИМ	ПАР	БЕР	ЦЮР	НЙС		МРЛ
				Нил Джани
				Жером Д'Амброзио