Дракула (роман)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Дракула.

Дракула
Dracula
корица на първото издание (1897)
корица на първото издание (1897)
Автор Брам Стокър
Първо издание 26 май 1897 г. г.
Великобритания
Издателство Archibald Constable and Company (UK
Оригинален език английски
Жанр готически роман, хорър
Вид роман

Преводач Слави Ганев
Емил Минчев
Дракула в Общомедия

„Дракула“ е роман от Брам Стокър, издаден през 1897 г.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Лондонският брокер на недвижими имоти Джонатан Харкър пътува за Трансилвания (Румъния), за да продаде на граф Дракула къща в Лондон. Близо до замъка местна жителка му дава разпятие, за да се предпазва от силите на злото. Скоро след това кочияш го посреща и придружава до жилището на графа. Първите дни отминават спокойно, но графът предупреждава Харкър да не влиза в някои от помещенията. Харкър забелязва, че Дракула няма отражение в огледалата, както и че придобива доста страховит вид, когато вижда кръвта на Харкър, след като се е порязал при бръснене. Харкър е силно заинтересован и от външния вид на графа – дълги, бели и остри зъби и чувствени червени устни.

Скоро след това Харкър е принуден от Дракула да напише писма до приятелката си и началниците си, че се чувства добре и всичко около него е добре. Забранено му е да напуска замъка, а една вечер става свидетел как Дракула се преобразява в гигантски прилеп.

Веднъж Харкър влиза в една от стаите, които са му забранени от Дракула, и заспива там. Откриват го три красиви и млади жени, които имат същите физически белези като Дракула . Той се преструва на заспал и без малко една от жените да го ухапе, но Дракула се появява внезапно и я възпира. Става ясно, че графът иска Харкър за себе си. За компенсация хвърля на дамите чувал, в който има дете, с което да задоволят глада си. Харкър е в ужас, страхува се за живота си. Принуден е обаче да продължи да изпраща успокояващи писма. Планира бягство, но се ужасява от кучетата в двора, които току що са разкъсали една жена.

Междувременно Харкър открива в подземията на замъка саркофага, в който Дракула прекарва дните. Този саркофаг и още 49 други трябва да бъдат натоварени на кораба „Деметер“, за да бъдат откарани в Англия. След известни перипетии Харкър успява да избяга от замъка.

Месец по-късно, по време на буря в пристанището Уитби (графство Йоркшир) акостира корабът „Деметер“. Екипажът е изчезнал, с изключение на мъртвия капитан, който е завързан за щурвала. Когато корабът вече е в пристанището, от него изскача едно огромно черно куче и изчезва. От корабния дневник става ясно, че е намерил „нещо“ на борда, моряците са изчезнали и е останал само капитанът.

Вилхелмина (Мина) Мърей – годеницата на Джонатан Харкър, също е във Уитби при приятелката си Люси Уестънрей. Случват се обаче странни неща – Люси е обзета от сомнамбулизъм, а Мина един ден открива на врата и две следи от ухапване. Люси изглежда болна и затова се обръщат за съвет към холандския учен професор Абрахам ван Хелсинг (чийто образ също е използван през 2005 г. за създаването на хитов холивудски филм).

Професорът веднага разбира, че си има работа с вампир, прави на Люси кръвопреливане, за да се възстанови, и окачва чесън на врата и. Чесънът обаче е махнат от майката на Люси, така че Люси умира и става също вампир.

Междувременно Харкър се завръща, след като е прекарал 3 месеца в болница в Будапеща, където се е оженил за Мина. Ван Хелсинг получава подробности от Харкър и е твърдо решен да се разправи с вампирите. Първоначално разбиват вампирската група на Люси, като лично нейният годеник забива кол в сърцето и, отрязва главата и и я напълва с чесън. След това ловната група на професора продължава търсенията си из Лондон.

Дракула обаче залавя Мина и провежда с нея нещо като „кървава сватба“, като я принуждава да пие от кръвта му.

Граф Дракула решава да се върне в Трансилвания. След ритуала с пиенето на кръв обаче се е получила връзка между него и Мина и тя чувства къде се намира той. Ван Хелсинг използва тази информация, като я хипнотизира. Така ловците на вампири тръгват след Дракула. Следват го с влак, докато той пътува по море. За малко изпускат кораба на графа в пристанище Варна (България) и тръгват към замъка му в Трансилвания. Настигат го малко преди изгрев слънце и след успешна битка с циганите, които съпровождат саркофага на Дракула, успяват да убият вампира. Тялото на Дракула се разпада, а Мина оздравява.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Романът е един вид обобщение на цяла поредица от истории за вампири, възникнали в края на 19 век. Особено силно повлиян е от разказа „Кармила“ на ирландския писател Шеридан льо Фану.

Стокър решава мястото на действието да е в Трансилвания, защото го е свързал с реално съществуващ исторически образ – истинския Дракула: княз и владетел Влад Цепеш, наричан още Дракула (1431-1476), живял във Влашко. Прякорът му означава „Дракон “ или „Дявол“ .

В Лондон Стокър бил член на окултна ложа. При срещите на ложата се е запознава с унгарския ориенталист Армин Вамбери, от когото чува многобройните легенди за Влад „Цепеш“ („набивача на кол“ – прозвище, дошло от славата на Влад, че набивал враговете си на кол).

Главни герои[редактиране | редактиране на кода]

  • Мина Мърей (Харкър) – годеницата му, по-късно и негова съпруга
  • Луси Уестънра – приятелка на Мина, любима на Артър, една от жертвите на графа
  • Артър Холмууд (лорд Годалминг)- бъдещият съпруг на Люси
  • д-р Стюърд - влюбен в Люси, отзовава се на молбата от Артър да я лекува
  • Ван Хелсинг – професор от Амстердам, най-добрият специалист по неординарни заболявания в света
  • Куинси Морис – участник в преследването и убийството на графа
  • Рънфилд – представен като луд, хранещ се с паяци и мухи; пациент на д-р Стюърд

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Веднага след създаването на романа Стокър има желание да го постави като театрална постановка. За целта дори предлага на работодателя си Хенри Ървинг главната роля с желанието пиесата да бъде поставена в ръководения от Ървинг „Lyceum Theatre“. Ървинг обаче решава, че ролята е твърде тривиална и отказва. Така „Дракула“ трябва да чака с години, докато дългогодишният приятел на Стокър – Хамилтън Дийн, постави пиесата през 1925 г. в Дерби. Сценарият е преработен по-късно специално за американския пазар и през 1927 г. излиза филма с легендарния Бела Лугоши в главната роля.

Български издания на книгата[редактиране | редактиране на кода]

Година Заглавие Издателство Преводач Бележки
1991
2002
2009
Дракула. Авторизация Гулев (1991)
Труд (2002, 2009)
Теодор Михайлов Изданието е съкратена версия, възпроизвеждаща около 1/3 от оригинала. Наличният текст е преразказ на англоезичния. Има добавени сцени от авторизатора.
март 2015 Дракула ИК Персей Емил Минчев Изданието е пълно. Отделни части от произведението са преразкани от преводача за улеснение на читателя. Липсват някои стихове и диалекти.
април 2015 Дракула Deja Book Слави Ганев Изданието е пълно. Без преразказани сцени. Анотирано с 502 бележки и коментари от преводача.

Филмиране[редактиране | редактиране на кода]

Неизброими са филмите, в които се среща мотива с вампирите. Някои от тях обаче са базирани основно върху романа на Стокър:

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]