Драма (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Драма.

Драма
Drama-village-view.jpg
Общи данни
Население 90 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 19,232 km²
Надм. височина 126 m
Пощ. код 8651
Тел. код 04774
МПС код У
ЕКАТТЕ 23557
Администрация
Държава България
Област Ямбол
Община
   - кмет
Тунджа
Георги Георгиев
(БСП)
Драма в Общомедия

Драма е село в Югоизточна България. То се намира в община Тунджа, област Ямбол.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира по пътя между Ямбол и Елхово, на разклона към Тенево, след селата Тенево, Маломир и Дряново. Село Драма се намира в подножието на източните Манастирски възвишения. Местността е хълмиста.

Пътят минава по мост над река Калница, извираща от Светиилийските възвишения. На запад от селото се намира село Малък манастир, на север – село Крумово, а на юг е село Пчела, като за трите села се стига по горски пътища.

Гората е широколистна, изгледите по време на пътуването са живописни.

В близост до село Драма, на север и североизток, е имало мини за желязна руда, които в миналото са давали поминък на жителите на региона. Като основен поминък днес е останало земеделието и скотовъдството. На изток от селото са разположени частни масиви от лозя. В близост до селото има два язовира (Драмския и Пчелския), които се използват за риболов, както и река Калница.

История[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на падналите за родината в с. Драма

Селището е съществувало през ранния неолит в местността „Мерджумека“. Има архиологически проучвания на съвместната българо-германска експедиция под ръководството на професорите Александър Фол и Ян Лихардус. Под името Драмица е съществувало през Римската империя,а през османското владичество с името Драманли.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Броят на жителите на селото е с тенденция на намаляване.

Население на с.Драма между 1934 и 2012 година
Година Население
31.12.1934
  
752
31.12.1946
  
843
01.12.1956
  
811
01.12.1965
  
651
02.12.1975
  
383
04.12.1985
  
212
04.12.1992
  
218
31.12.1993
  
261
31.12.1994
  
281
31.12.1995
  
274
31.12.1996
  
265
31.12.1997
  
264
31.12.1998
  
262
31.12.1999
  
251
31.12.2000
  
242
01.03.2001
  
177
31.12.2001
  
173
31.12.2002
  
165
31.12.2003
  
169
31.12.2004
  
164
31.12.2005
  
158
31.12.2006
  
147
31.12.2007
  
147
31.12.2008
  
138
31.12.2009
  
122
31.12.2010
  
115
01.02.2011
  
78
31.12.2011
  
77
31.12.2012
  
72
Източник: НСИ


Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Сградата на някогашното читалище, днес кметство
Сградата на училището, днес база за археологически проучвания
Селската чешма

В центъра на селото се намират две големи сгради: на читалището и училището.

Училище „Иван Вазов“ е построено през 1961 г. Преди това учениците са се обучавали в сграда от две ниски стаи и отделно в една по-висока сграда от една стая. В новото училище се обучават ученици от първи до седми клас. То е на два етажа и за времето си е модерно, има необходимите условия за обучение. В края на 70-те години то е закрито, като за период за около 10 години е било пълен и целогодишен пансион за сираци и деца в неравностойно положение. Когато от 1980 година започват археологическите разкопки в селото, то става база на археолозите от Ямболския археологически музей и Университета в Саарбрюкен, Германия.

В миналото интересен живот е имало в читалището. Развивала се е библиотечна, самодейна и театрална дейност. Пред читалището има мраморна плоча с имената на загиналите от село Драма във войните. С постепенно обезлюдяване на селото дейностите в читалището се прекратяват и в сградата на читалището се установява кметството. Традициите, обредите и обичаите в селото са запазени. Възрастните разказват за коледуване, сурвакане, лазаруване. Големите християнски празници са били винаги на почит.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

  • Фитка със зеле.
  • Тиганички.
  • Баница с лапад.
  • Катми.
  • Кишелетки.
  • Мекичета.
  • Свинска осмянка
  • Двойно точено.
  • Налято сирене.
  • Петмез.
  • Кавърма.
  • Курбан.
  • Яйца на очи.
  • Агнешко с черен боб .
  • Пилешка каша.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Преди години едно от най-важните събития беше селският събор, който се провеждаше на християнския празник – Възнесение Господне (Спасов ден).

Източници[редактиране | редактиране на кода]