Драчево (община Кисела вода)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Драчево.

Драчево
Драчево
— село —
Поглед към част от селото и квартала.
Поглед към част от селото и квартала.
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Скопски
Община Кисела вода
Географска област Скопско поле
Надм. височина 236 m
Население (2002) 19 246 души
МПС код SK
Драчево в Общомедия

Драчево (на македонска литературна норма: Драчево) е селище в Скопското поле.

География[редактиране | редактиране на кода]

Драчево е разположено южно от град Скопие, столицата на Република Македония. Днес по-голямата северна част на Драчево е квартал на Скопие и само най-южните му части все още се водят като село.

История[редактиране | редактиране на кода]

Жени в носии от Драчево през 30-те години на XX век
Нови къщи в Драчево след Скопското земетресение, дарени от Сърбия

В края на XIX век Драчево е българско село в Скопска каза на Османската империя. В 1881 година Драчево страда от насилията на Идрис бег.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Драчево живеят 1180 българи християни.[2]

В началото на XX век Драчево е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Драчево има 1080 българи екзархисти и работи българско училище.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Драчево (Dračevo) като българско село.[5]

Според преброяването от 2002 година село Драчево има 8641 жители, а квартал Драчево – 10 605 жители.[6]

Гара Драчево
Църквата „Свети Спас
Националност Село Драчево Квартал Драчево
македонци 7741 9269
албанци 22 179
турци 106 270
роми 339 276
власи 16 28
сърби 64 225
бошняци 268 140
други 85 218

В Драчево има църкви „Света Петка“, „Свети Спас“ и православна семинария „Свети Климент Охридски“.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Драчево
  • Flag of Bulgaria.svg Ангел Георгиев (1880 – ?), деец на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Блажо Кромпир (? – 1911), четник при Васил Аджаларски, загинал в Сопища[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Митрев, български свещеник, през Първата световна война награден с орден „Св. Александър“ за укрепване на националния дух в Македония[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Спас Хр. Шиндар, български революционер, деец на ВМОРО, през Първата световна война награден с бронзов медал „За заслуга“ за заслуги към постигане на българския идеал в Македония[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Търпе Кузманов , български революционер, деец на ВМОРО, през Първата световна война награден с бронзов медал „За военна заслуга“ за заслуги към постигане на българския идеал в Македония[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 300.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 208.
  3. Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, р.114 – 115.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 844.
  5. Leonhard Schultze Jena. „Makedonien, Landschafts – und Kulturbilder“, Jena, G. Fischer, 1927
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  7. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.17
  8. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 35-36
  9. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
  10. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108


Населени места в Община Кисела вода
Кисела вода | Бирария | Драчево | 11 октомври | Пинтия | Пържино | Усие | Цветан Димов | Църниче | Чешма
     Портал „Македония“         Портал „Македония