Дребнопетниста акула
| Дребнопетниста акула | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
(Linnaeus, 1758) | ||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Дребнопетниста акула в Общомедия | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Дребнопетнистата акула (Scyliorhinus canicula) е вид акула от семейство Scyliorhinidae.[2][3] Видът не е застрашен от изчезване.[4]
Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]
Разпространен е в Албания, Алжир, Белгия, Великобритания (Северна Ирландия), Германия, Гренландия, Гърция, Дания, Египет, Естония, Западна Сахара, Исландия, Испания, Италия, Кот д'Ивоар, Латвия, Либия, Литва, Мавритания, Мароко, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия (Азорски острови), Северна Македония, Русия, Сенегал, Сърбия, Турция, Финландия, Франция и Швеция.[4]
Обитава крайбрежията и пясъчните и скалисти дъна на морета и заливи в райони с умерен климат. Среща се на дълбочина от 9 до 780 m, при температура на водата от 6,7 до 19,3 °C и соленост 32,8 – 38,7 ‰.[5]
Описание[редактиране | редактиране на кода]
На дължина достигат до 1 m, а теглото им е максимум 1320 g.[5]
Продължителността им на живот е около 12 години. Популацията на вида е стабилна.[5]
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
-
-
-
-
-
Яйце (зоология)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Scyliorhinus canicula (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 4 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Scyliorhinus canicula (Linnaeus, 1758) // Catalogue of Life: 2015 Annual Checklist. Посетен на 4 юни 2015.
- ↑ Scyliorhinus canicula (Linnaeus, 1758) // Integrated Taxonomic Information System. Посетен на 1 февруари 2015.
- ↑ а б Scyliorhinus canicula (Linnaeus, 1758) // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 1 февруари 2015. (на английски)
- ↑ а б в Scyliorhinus canicula (Linnaeus, 1758) // Encyclopedia of Life. Посетен на 2 юни 2015. (на английски)
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Compagno, L.J.V. Checklist of living elasmobranchs. p. 471-498. In W.C. Hamlett (ed.) Sharks, skates, and rays: the biology of elasmobranch fishes. Johns Hopkins University Press, Maryland., 1999.
- Eschmeyer, William N., ed. Special Publication of the Center for Biodiversity Research and Information, no. 1, vol 1-3. San Francisco, California, USA, California Academy of Sciences, 1998. ISBN 0-940228-47-5. с. 2905.
- Compagno, Leonard J. V. FAO Fisheries Synopsis, no. 125, vol. 4, pt. 2. Rome, Italy, Food and Agriculture Organization of the United Nations, 1984.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Scyliorhinus canicula (Linnaeus, 1758) // National Center for Biotechnology Information/Taxonomy Browser. Посетен на 2 юни 2015. (на английски)
- Scyliorhinus canicula (Linnaeus, 1758) // Global Biodiversity Information Facility. Посетен на 2 юни 2015. (на английски)
- Scyliorhinus canicula (Linnaeus, 1758) // FishBase. Посетен на 5 юни 2015. (на английски)
- Scyliorhinus canicula (Linnaeus, 1758) // World Register of Marine Species. Посетен на 5 юни 2015. (на английски)
| ||||||||
