Древен път на чая
Древният път на чая е бил важна пътна мрежа, по която са се извивали черни пътища през планините в Съчуан, Юннан и Гуейджоу в Югоизточен Китай, а след това се разширил до Бенгал в Индия. Понякога го наричат Северен път на коприната.
История[редактиране | редактиране на кода]
От близо век Древният път на чая е търговски маршрут, който свързва Юннан (сред първите региони, производители на чай), до Бенгал през Бирма; Тибет и Централен Китай през провинцията Съчуан.[1][2][3][4][5] Освен чая мулетарите пренасяли и сол. Както хората, така и конете били натоварени с тежък товар. Багажът на носачите понякога достигал до 60 – 90 кг, което често надхвърляло собственото им тегло.[6][7][8]
Смята се, че именно чрез този пътен възел чаят е достигнал за първи път до Китай и Азия от областта Юннан. [9]
Литература на български[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Horse Corridor in Heaven // Shambhalatimes.org, 18 януари 2010. Посетен на 18 ноември 2011.
- ↑ Tea-Horse Route // Chinatrekking.com. Посетен на 18 ноември 2011.
- ↑ The road line of the ancient tea-and-horse trade road // Yellowsheepriver.com. Посетен на 18 ноември 2011.
- ↑ Richness, Diversity and Natural Beauty on the Tea Horse Road // English.cri.cn. Архивиран от оригинала на 2018-11-25. Посетен на 18 ноември 2011.
- ↑ Strange Brew:The Story of Puer Tea 普洱茶 // Посетен на 28 ноември 2011.
- ↑ Between Winds and Clouds: Chapter 2 // Gutenberg-e.org, 4 декември 2007. Посетен на 22 август 2014.
- ↑ Holiday // Weeklyholiday.net. Архивиран от оригинала на 2013-06-15. Посетен на 22 август 2014.
- ↑ History and Legend of Sino-Bangla Contacts // Bd.china-embassy.org. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 19 май 2015.
- ↑ Джеф Фучс. Древният път на чая, София: Вакон, 2015