Древен път на чая

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Трасета на пътищата, 700 пр.н.е. – 1960
Мъже, натоварени с чай, провинцията Съчуан, Китай, 1908, Ърнест Хенри Уилсън

Древният път на чая е бил важна пътна мрежа, по която са се извивали черни пътища през планините в Съчуан, Юннан и Гуйджоу в Югоизточен Китай, а след това се разширил до Бенгал в Индия. Понякога го наричат Северния път на коприната.

История[редактиране | редактиране на кода]

От близо век Древният път на чая е търговски машрут, който свързва Юннан – един от първите региони, производители на чай, до Бенгал през Бурма; Тибет и централен Китай през провинцията Съчуан.[1][2][3][4][5] Освен чая мулетарите пренасяли и сол. Както хората, така и конете били натоварени с тежък товар. Багажът на носачите понякога достигал до 60 – 90 кг, което често надхвърляло собственото им тегло.[6][7][8]

Смята се, че именно чрез този пътен възел чаят е достигнал за първи път до Китай и Азия от областта Юннан. [9]

Литература на български[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Horse Corridor in Heaven. // Shambhalatimes.org, 18 януари 2010. Посетен на 18 ноември 2011.
  2. Tea-Horse Route. // Chinatrekking.com. Посетен на 18 ноември 2011.
  3. The road line of the ancient tea-and-horse trade road. // Yellowsheepriver.com. Посетен на 18 ноември 2011.
  4. Richness, Diversity and Natural Beauty on the Tea Horse Road. // English.cri.cn. Посетен на 18 ноември 2011.
  5. Strange Brew:The Story of Puer Tea 普洱茶. // Посетен на 28 ноември 2011.
  6. Between Winds and Clouds: Chapter 2. // Gutenberg-e.org, 4 декември 2007. Посетен на 22 август 2014.
  7. Holiday. // Weeklyholiday.net. Посетен на 22 август 2014.
  8. History and Legend of Sino-Bangla Contacts. // Bd.china-embassy.org. Посетен на 19 май 2015.
  9. Джеф Фучс. Древният път на чая, София: Вакон, 2015