Древна Атина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Атински акропол, реконструкция на Лео фон Кленце от 1846 г.
Партенона – главното светилище на древния град, посветено на богинята Атина Партенос, шедьовър от златния век на Перикъл

Древна Атина (на гръцки: Αρχαία Αθήνα) е полис в Атика, който от 5 век пр.н.е. заедно със Спарта играе водеща и определяща роля в историята на Древна Гърция.

Древна Атина е демокрация и в този смисъл се разглежда като прототип за класическо такова държавно управление, като същевременно е и център на класическата философия и театралното изкуство през античността.

Археологическите разкопки и проучвания на древния град започват през 1830-те, но същите придобиват систематичен характер едва през 1870-80-те години, когато се формират три археологически школи: френска, немска и английска. Съхранилите се до днес литературни източници и археологическият материал дават възможност да се възстанови с малки изключения цялата древна и антична история на атинския полис. Основен литературен източник за тази история е „Атинска полития“ от Аристотел (4 век пр.н.е.).

Древна история[редактиране | редактиране на кода]

Борбата на Тезей с Минотавъра

През древността на мястото на Атина е имало укрепено селище с „дворец“ още през микенската епоха (16 – 13 век пр.н.е.).

След това постепенно въз основа на синойкизма около Атинския акропол се събират разни племенни общности, обединени според гръцката митология от легендарния Тезей. В най-древната гръцка атинска общност имало три съсловия – на евпатридите, на геоморите и демиурзите. Постепенно властта се съсредоточава в ръцете на родова поземлена аристокрация, като нараства делът на по-бедното население, често изпадащо в т.нар. „дългово робство“ към поземлената аристокрация. Между робите и свободните има и междинно съсловие – метеки, които били свободни хора, но лишени от политически права и някои икономически свободи.

До времето на установяването на прочутата атинска демокрация в града се съхранява делението на демоса на фили, фратрии и родове, като формално градското самоуправление се осъществява от деветима архонти, избирани от аристократите, като функцията на народно събрание (или по-точно на сенат) се осъществява от ареопаг – съвет на старейшините, който се попълва из средите на архонтите, изпълнили мандата си начело на градското самоуправление.

История[редактиране | редактиране на кода]

Древногръцкият полис Атина възниква през 8 век пр.н.е. в периода на т.нар. класическа древност, заедно с други известни центрове в Средиземноморието като Древен Рим и Пунически Картаген. Тъй като обработваемата земя в района била малко, гражданите на Атина отрано се ориентират към търговията по море с народите от крайбрежието на Източното Средиземноморие и Черно море. С развитието на стокообмена и паричната система към началото на 6 век пр.н.е. полисът се замогва и постепенно се установява известната атинска хегемония, когато атинската култура постепенно се налага над древногръцкия свят в Егея.

Древна Атина се слави с отличен флот, подобно на картагенския, с който се конкурира и оспорва морското превъзходство в Средиземноморието. По тази причина Древна Атина се превръща в първостепенна сила сред древногръцките полиси.

В класическия период общественото устройство на Атина през първите години било сходно с това на Древен Рим (патриции и плебеи), като жителите ѝ се делели на две съсловия – аристокрация и демос (народ). Родовата аристокрация владеела земята, а голяма част от обикновения народ я обработвал. Властта била у знатните, а демосът в периода VІІІ – V век пр.н.е. претендирал за равноправие и съсловни привилегии.

В Древна Атина Килон се опитал да наложи тирания, на което аристокрацията се възпротивила и опитът пропаднал след като Алкмеонидите избили съмишлениците на Килон. След това фиаско на тираните, атинският законодател Дракон съставил изключително строг кодекс насочен срещу всякакви опити за обсебването на властта от една обществена прослойка. Това законодателство носи неговото име и е известен до днес като драконови закони. Законодателството на Дракон било насочено освен срещу самоволието, но и към старото могъщество на знатните аристократични родове, което след налагането му се оказало доста ограничено. Драконовите закони проправили пътя към установяването на демокрацията. Постепенно новите правила за обществено управление предизвикали социална криза, чието решаване изисквало необходимост от ново радикално решение. С решаването на тази задача се захванал мъдреца Солон, който заел длъжността архонт с пълни законодателни правомощия. Солон съдействал за всеобщо опрощение на всички натрупани от атинските граждани дългове и за вдигането на ипотеките върху имотите им. Заробването за дългове било забранено. Солон също така реформирал и системата на мерките и теглилките и съдействал за разработването на сребърните мини в Лаврион в южния край на Атика, посредством които управленски мерки паричните емисии на Древна Атина добили призната стойност в целия средиземноморски свят. Солон също така разделил населението на града в четири съсловия според притежаваното имущество. Аристокрацията и богатият демос слял в едно, като нивото на допустимост за участие в управлението на полиса се определяло, съответно и ограничавало, според притежавания имуществен ценз. По този начин Солон постъпателно въвел демоса в управлението на града, за разлика от предходния период. Реформите на Солон положили основите на последвалия демократичен режим на Атина. Тридесет години след Солоновите реформи в управлението, в годините 561 – 560 пр.н.е., Пизистрат, атински аристократ, с преврат завзел властта и наложил тирания. Въпреки че на два пъти бил свалян от власт, той бил наследен като тиран от синовете си – Хипарх и Хипий, които управлявали мирно до 514 г. пр.н.е. Впоследствие Хипарх бил убит от Хармодий и Аристогейтон, а Хипий бил прогонен през 510 г. пр.н.е. от града.

Класически период в историята на Атина[редактиране | редактиране на кода]

Атинската демокрация продължила от 510 до 322 г.г. пр.н.е.

След падането на Атинската тирания в градския обществен живот се оформили две партии – едната на привържениците на аристокрацията и на Спартанския съюз, а другата – на Клистен от рода на Алкмеонидите, държаща страната на демоса (народа). Клистен се наложил над противниците си и въвел нови демократични реформи. Победата на Древна Атина в 506 г. пр.н.е. над беотийците и халкидците ѝ донесло териториално разширение в Евбея, с което било сложено началото на колониалното ѝ развитие като средиземноморска сила. За първи път в своята история Атина излъчила и заселила колониалисти, наречени клерухи.

Атинска демокрация[редактиране | редактиране на кода]

Следващия период от историята на града е известен като Атинска демокрация, последван от елинизма разпространил древногръцката култура и общочовешки достижения като цивилизационно послание из целия античен свят благодарение на походите на Александър Велики.

Атинска доминация[редактиране | редактиране на кода]

След победата в гръко-персийските войни Атина постепенно заема водеща роля сред останалите полиси. Десетилетията след Гръко-персийските войни са наричани Атински златен век, по време на който Атина е доминиращият град в Древна Гърция, а нейните културни постижения поставят основите на Западната цивилизация. През този период в града творят драматурзите Есхил, Софокъл и Еврипид, историците Херодот и Тукидид, лекарят Хипократ и философът Сократ. Ръководена от Перикъл, който покровителства изкуствата, Атина реализира амбициозна строителна програма на Акропола, включваща новия храм Партенон.

Атина на Перикъл изгражда собствена морска империя под формата на т.нар. Делоски морски съюз. Първоначално създаден като обединение на гръцки градове-държави за продължаване на войната срещу Персия, съюзът скоро се превръща в инструмент на имперските амбиции на Атина. Предизвиканите от това напрежения довеждат до Пелопонеската война в края на V век, в която Атина е победена от своя съперник Спарта, което нанася тежък удар на нейната политическа хегемония.

Римски период[редактиране | редактиране на кода]

В 146 г. пр.н.е., т.е. в годината на края на пунически Картаген, Атина попада под властта на Рим, като съюзник със статут на civitas foederata, т.е. на свободен град. В 88 г. пр.н.е. Атина обаче се присъединява към антиримската коалиция на понтийския цар Митридат VI Евпатор, заради което в 86 г. пр.н.е. римска армия под предводителството на Луций Корнелий Сула превзема града с щурм и го разграбва. От уважение към славното минало могъщество на Древна Атина, Сула постъпва държавнически непроменяйки предходния статут на свободен град на изменилата и непостоянна Атина. В 27 г. пр.н.е. с формирането на римската провинция Ахая, Атина влиза в състава ѝ ставайки част от пейзажа на Римска Гърция.

От 3 век пр.н.е. най – сетне Атина с нейната демокрация са в упадък, за да отстъпят славното си предходно цивилизаторско място в античния свят, ведно с щафетата с олимпийския огън, на SPQR.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]