Древни и първични букови гори в Карпатите и други европейски региони

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Древни и първични букови гори в Карпатите и други европейски региони
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
В регистъраAncient and Primeval Beech Forests of the Carpathians and Other Regions of Europe
РегионЕвропа и Северна Америка
Местоположение Албания
 Австрия
 Белгия
 Босна и Херцеговина
 България
 Хърватия
 Чехия
 Франция
 Испания
 Северна Македония
 Германия
 Полша
 Румъния
 Словакия
 Словения
 Швейцария
 Украйна
 Италия
ТипПриродно
КритерииIX
Вписване2007  (31-ва сесия)
Разширение2011, 2017, 2021
Древни и първични букови гори в Карпатите и други европейски региони в Общомедия

Древни и първични букови гори в Карпатите и други европейски региони (на полски Pradawne i pierwotne lasy bukowe Karpat i innych regionów Europy) - обект от Списъка световното наследство на ЮНЕСКО, включващ комплекс от относително девствени европейски букови гори от умерения пояс[1].

Това е сериен транснационален обект, който понастоящем е разположен на териториите на 18 държави: Албания, Австрия, Белгия, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Чехия, Франция, Германия, Италия, Северна Македония, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Испания, Швейцария и Украйна. Той има 94 компонента, включително 4 в Бешчадския национален парк (Bieszczady) в Полша[2][3].

За първи път е включен в Списъка на световното наследство през 2007 г. под името "Първични карпатски букови гори". Впоследствие обектът е разширен и преименуван[4].

Букови гори[редактиране | редактиране на кода]

Буковите гори са доминирани от обикновения бук (Fagus sylvatica) - вид, който е ендемичен за Европа, и такива гори се срещат само на този континент[5].

По време на всяко заледяване (ледников период) през последните 1 милион години букът е оцелявал при неблагоприятни условия в рефугиуми (убежища) в Южна Европа. След последния, преди около 11 000 години, започва реколонизация на континента от убежищата в Алпите, Карпатите, Средиземноморската зона и Пиренеите, която продължава и до днес. По време на този процес се формират различни видове растителни съобщества в различни среди.

В умерения климат на Централна Европа букът е основният дървесен вид в равновесния етап на биоценозата. Затова би трябвало буковите гори да бъдат доминиращите климаксни гори. Човешката дейност обаче е довела до драстично намаляване на площта на буковите гори като цяло и на първичните и старите гори в частност. Първичните букови гори представляват само 0,7 % от горските площи в 32-те представени страни, а естествените - 2,8 % (тук се посочва, че не е включена Русия)[6].89% от тези първични гори са защитени, но само 46% от тях са строго защитени[7].

Буковите гори значително увеличават биоразнообразието в Европа и затова са сред най-ценните горски екосистеми. В тях се срещат до 10 000 вида животни. Буковете предпочитат влажен климат и затова са най-многобройните широколистни дървета в Централна Европа и планините на Южна Европа[8].

Обект на световното наследство[редактиране | редактиране на кода]

Природната забележителност „Древни и първични букови гори в Карпатите и други европейски региони ” включва комплекс от сравнително непокътнати европейски букови гори от умерения пояс[9].

В документите за този обект на световното наследство се приема, че първичната (т.е. девствена) гора е вид естествена гора. Това се основава на определенията от Протокола за устойчиво управление на горите към Рамковата конвенция за опазване и устойчиво развитие на Карпатите на Карпатската конвенция. В тези документи терминът "естествена гора" включва и термините "древна гора" и "стара гора"[10].

Буковите гори на този обект са с характер близък до естествения или дори с естествен характер. Основната площ на частите, вписани през 2017 и 2021, са първични (девствени) гори, вековни гори или вековни гори, включващи по-големи или по-малки фрагменти от първични гори. Естествеността на вписаните преди това гори също е оценена високо.

В горите на този обект често се срещат ендемични и реликтни видове. Тези гори осигуряват безценна популация от стари дървета и са генетичен резервоар за бук и много други видове[11].

„Изключителната универсална стойност“, необходима за включване на обекта в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, е свързано с постледниковото и континентално разпространение на буковите гори, т.е. отговаря на критерий IX:

„ Представлява особен пример за протичащи екологични и биологични процеси, свързани с еволюцията и развитието на сухоземни, сладководни, крайбрежни и морски екосистеми или общности от растения и животни.[12] “

История на включването в Списъка[редактиране | редактиране на кода]

Първият опит за номиниране на европейски букови гори е направен през 2003 от Словакия. Тя обаче оттегля своето предложение по препоръка на Международния съюз за защита на природата, който предлага съвместна номинация с Украйна. Поради тази причина номинацията не е разгледана по време на 28. сесия на Комитета за световно наследство през 2004[13].

За първи път обектът е вписан в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО по време на 31. сесия през 2007 под името „Древни карпатски букови гори“. На 35-ата сесия през 2011 са добавени гори в Германия и обектът е преименуван на „Древни карпатски букови гори и древни букови гори в Германия“. На 41-вата сесия през 2017 записът е допълнително разширен и обектът получава сегашното си име, т.е. „Древни и първични букови гори в Карпатите и други региони на Европа“[14].

Полша[редактиране | редактиране на кода]

Според първоначалните намерения новото вписване по време на 41. сесия на Комитета за световно наследство през юли 2017 е трябвало да включва и букови гори в Полша на територията на Бешчадски национален парк, но през май 2017 Полша оттегля това свое заявление, след консултации в общините Чисна и Лютовиска, където е изразена „липса на доверие в националния парк“[15].

Едва на 28 юли 2021 по време на 44. сесия на Комитета за световно наследство, проведена онлайн на 16-31 юли 2021 във Фуджоу (Китай), е добавена като елемент територията, наречена „Бешчади“, която се намира в Бешчадски национален парк и се състои от четири фрагмента от букови гори, покриващи общо 3471,75 ha (12% от площта на парка)[16].

Всичките 4 компонента на групата "Бешчади" се характеризират с висока степен на естественост. Тук се среща усукан бук (бук джудже), която придобива такава форма поради голямата надморска височина и климата. Тези гори показват структурни и динамични характеристики, подобни на първичните гори, включително висока плътност на мъртвата дървесина. Срещат се и едри хищници - кафява мечка, вълк, рис и дива котка, както и видове, които са тяхната хранителна база. В рамките на групата „Бешчади“ никога не е било извършвано горско стопанство, а извън нея за последен път е реализирано такова преди повече от 70 години и то не твърде интензивно[17].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Ancient and Primeval Beech Forests of the Carpathians and Other Regions of Europe’ as extension to the existing Natural World Heritage Site ‘Ancient and Primeval Beech Forests of the Carpathians and Other Regions of Europe’ (1133ter). IUCN, January 2020, seria: Nomination Dossier to the UNESCO for the Inscription on the World Heritage List. [посещение 2021-08-07]. (ang.).
  2. ↑ Ancient and Primeval Beech Forests of the Carpathians and Other Regions of Europe, UNESCO [посещение 2021-07-29] (ang.).
  3. ↑ ANCIENT AND PRIMEVAL BEECH FORESTS OF THE CARPATHIANS AND OTHER REGIONS OF EUROPE; BOSNIA AND HERZEGOVINA, CZECHIA, FRANCE, ITALY, MONTENEGRO, NORTH MACEDONIA, POLAND, SERBIA, SLOVAKIA, SWITZERLAND – ID N° 1133quater. W: IUCN World Heritage Evaluations 2021 (WHC/21/44.COM/INF.8B2.ADD); ADDENDUM: IUCN Evaluations of nominations of natural and mixed properties to the World Heritage List; IUCN REPORT FOR THE WORLD HERITAGE COMMITTEE, extended 44th Session, 16-31 JULY 2021, Fu zhou (CHina) / online. IUCN, May 2021, s. 5–26. (ang.).
  4. ↑ Ivana Jovanović, Aleksandar Dragišić, Dragana Ostojić, Biljana Krsteski. BEECH FORESTS AS WORLD HERITAGE IN ASPECT TO THE NEXT EXTENSION OF THE ANCIENT AND PRIMEVAL BEECH FORESTS OF THE CARPATHIANS AND OTHER REGIONS OF EUROPE WORLD HERITAGE SITE. „NATURE CONSERVATION”. 69 (1–2), s. 15–32, 2019. [посещение 2021-08-02]. (ang.).
  5. ↑ 8B. NOMINATIONS TO THE WORLD HERITAGE LIST; Decision: 44 COM 8B.32. W: UNITED NATIONS EDUCATIONAL, SCIENTIFIC AND CULTURAL ORGANIZATION; CONVENTION CONCERNING THE PROTECTION OF THE WORLD CULTURAL AND NATURAL HERITAGE; WORLD HERITAGE COMMITTEE: World Heritage. T. 44 COM: Extended forty-fourth session; Fuzhou (China) / Online meeting; 16 - 31July 2021. Cz. WHC/21/44.COM/18: Decisions adopted during the extended 44th session of the World Heritage Committee (Fuzhou (China) / Online meeting, 2021). Paris: UNESCO, 31 July 2021, s. 368–372. [посещение 2021-12-03]. (ang.).
  6. ↑ Ivana Jovanović, Aleksandar Dragišić, Dragana Ostojić, Biljana Krsteski. BEECH FORESTS AS WORLD HERITAGE IN ASPECT TO THE NEXT EXTENSION OF THE ANCIENT AND PRIMEVAL BEECH FORESTS OF THE CARPATHIANS AND OTHER REGIONS OF EUROPE WORLD HERITAGE SITE. „NATURE CONSERVATION”. 69 (1–2), s. 15–32, 2019. [посещение 2021-08-02]. (ang.).
  7. ↑ ANCIENT AND PRIMEVAL BEECH FORESTS OF THE CARPATHIANS AND OTHER REGIONS OF EUROPE; BOSNIA AND HERZEGOVINA, CZECHIA, FRANCE, ITALY, MONTENEGRO, NORTH MACEDONIA, POLAND, SERBIA, SLOVAKIA, SWITZERLAND – ID N° 1133quater. W: IUCN World Heritage Evaluations 2021 (WHC/21/44.COM/INF.8B2.ADD); ADDENDUM: IUCN Evaluations of nominations of natural and mixed properties to the World Heritage List; IUCN REPORT FOR THE WORLD HERITAGE COMMITTEE, extended 44th Session, 16-31 JULY 2021, Fu zhou (CHina) / online. IUCN, May 2021, s. 5–26. (ang.).
  8. ↑ Ivana Jovanović, Aleksandar Dragišić, Dragana Ostojić, Biljana Krsteski. BEECH FORESTS AS WORLD HERITAGE IN ASPECT TO THE NEXT EXTENSION OF THE ANCIENT AND PRIMEVAL BEECH FORESTS OF THE CARPATHIANS AND OTHER REGIONS OF EUROPE WORLD HERITAGE SITE. „NATURE CONSERVATION”. 69 (1–2), s. 15–32, 2019. [посещение 2021
  9. ↑ ‘Ancient and Primeval Beech Forests of the Carpathians and Other Regions of Europe’ as extension to the existing Natural World Heritage Site ‘Ancient and Primeval Beech Forests of the Carpathians and Other Regions of Europe’ (1133ter). IUCN, January 2020, seria: Nomination Dossier to the UNESCO for the Inscription on the World Heritage List. [посещение 2021-08-07]. (ang.). -08-02]. (ang.).
  10. ↑ Primeval Beech Forests of the Carpathians and Other Regions of Europe” as extension to the existing Natural World Heritage Site “Primeval Beech Forests of the Carpathians and the Ancient Beech Forests of Germany” (1133bis). IUCN, January 2017, seria: NOMINATION DOSSIER to the UNESCO for the Inscription on on the World Heritage List. [посещение 2021-08-07]. (ang.).
  11. ↑ ANCIENT AND PRIMEVAL BEECH FORESTS OF THE CARPATHIANS AND OTHER REGIONS OF EUROPE; BOSNIA AND HERZEGOVINA, CZECHIA, FRANCE, ITALY, MONTENEGRO, NORTH MACEDONIA, POLAND, SERBIA, SLOVAKIA, SWITZERLAND – ID N° 1133quater. W: IUCN World Heritage Evaluations 2021 (WHC/21/44.COM/INF.8B2.ADD); ADDENDUM: IUCN Evaluations of nominations of natural and mixed properties to the World Heritage List; IUCN REPORT FOR THE WORLD HERITAGE COMMITTEE, extended 44th Session, 16-31 JULY 2021, Fu zhou (CHina) / online. IUCN, May 2021, s. 5–26. (ang.).
  12. ↑ Ancient and Primeval Beech Forests of the Carpathians and Other Regions of Europe, UNESCO [посещение 2021-07-29] (ang.).
  13. ↑ Ivana Jovanović, Aleksandar Dragišić, Dragana Ostojić, Biljana Krsteski. BEECH FORESTS AS WORLD HERITAGE IN ASPECT TO THE NEXT EXTENSION OF THE ANCIENT AND PRIMEVAL BEECH FORESTS OF THE CARPATHIANS AND OTHER REGIONS OF EUROPE WORLD HERITAGE SITE. „NATURE CONSERVATION”. 69 (1–2), s. 15–32, 2019. [посещение 2021-08-02]. (ang.).
  14. ↑ 8B. NOMINATIONS TO THE WORLD HERITAGE LIST; Decision: 41 COM 8B.7. W: UNITED NATIONS EDUCATIONAL, SCIENTIFIC AND CULTURAL ORGANIZATION; CONVENTION CONCERNING THE PROTECTION OF THE WORLD CULTURAL AND NATURAL HERITAGE; WORLD HERITAGE COMMITTEE: World Heritage. T. 41 COM: Forty-first session; Krakow, Poland; 2–12 July 2017. Cz. WHC/17/41.COM/18: Decisions adopted during the 41st session of the World Heritage Committee (Krakow, 2017). Kraków: UNESCO, 12 July 2017, s. 188–189. (ang.).
  15. ↑ Kolejne lasy bukowe Karpat na Liście światowego dziedzictwa UNESCO, DZIEJE.PL, 7 lipca 2017 [посещение 2021-08-04].
  16. ↑ Ancient and Primeval Beech Forests of the Carpathians and Other Regions of Europe’ as extension to the existing Natural World Heritage Site ‘Ancient and Primeval Beech Forests of the Carpathians and Other Regions of Europe’ (1133ter). IUCN, January 2020, seria: Nomination Dossier to the UNESCO for the Inscription on the World Heritage List. [посещение 2021-08-07]. (ang.).
  17. ↑ ANCIENT AND PRIMEVAL BEECH FORESTS OF THE CARPATHIANS AND OTHER REGIONS OF EUROPE; BOSNIA AND HERZEGOVINA, CZECHIA, FRANCE, ITALY, MONTENEGRO, NORTH MACEDONIA, POLAND, SERBIA, SLOVAKIA, SWITZERLAND – ID N° 1133quater. W: IUCN World Heritage Evaluations 2021 (WHC/21/44.COM/INF.8B2.ADD); ADDENDUM: IUCN Evaluations of nominations of natural and mixed properties to the World Heritage List; IUCN REPORT FOR THE WORLD HERITAGE COMMITTEE, extended 44th Session, 16-31 JULY 2021, Fu zhou (CHina) / online. IUCN, May 2021, s. 5–26. (ang.).
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pradawne i pierwotne lasy bukowe Karpat i innych regionów Europy в Уикипедия на полски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Древни_и_първични_букови_гори_в_Карпатите_и_други_европейски_региони&oldid=11711534“.