Древни олимпийски игри

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Награждаване на победителите

Древните олимпийски игри са игри, които са провеждани в чест на древногръцкия бог Зевс Олимпийски в светилището ОлимпияЕлида, Пелопонес)[1].

Към края на 6 век пр.н.е. в Древна Гърция се провеждат много спортни фестивали в рамките на религиозни празненства. Главните са четири, наричани „класически“: Олимпийските в Олимпия, Питийските в Делфи, Немейските в Немея и Истмийските до Коринт. Олимпийските игри са най-прочутите и най-бляскавите сред тях. Провеждат се на всеки четири години, между 6 август и 10 септември, и заемат толкова важно място в историята, че историците от късната античност започват да изчисляват времето по олимпиадите. Първи това прави историкът Тимей от Таормина.

Според легендите игри са съществували и преди игрите през 776 г., които се приемат за първа олимпиада, но исторически доказателства съществуват само за игри след тази дата. На първите игри имало състезание по бягане на разстояние един стадий (192 м), или дължината на обиколката на стадиона, и е известен победителят Кореб, родом от Елида[1].

С идването на римляните Олимпийските игри постепенно загубват значението си, но няма консенсус кога са прекратени окончателно. Най-често се посочва 394 г., когато император Теодосий I забранява всички езически култове. Друга сочена дата е 426 г. когато следващият император, Теодосий II, заповядва всички гръцки храмове да бъдат разрушени[1].

Организация[редактиране | редактиране на кода]

От 572 г. пр.н.е. елейците започнали да организират игрите. Избирали хеланодиките (съдиите) помежду си. Известно време преди откриването на игрите се изпращали вестители (нар. спондофори) по всички гръцки градове. В чест на Зевс се сключвало свещено примирие, с което се гарантирало безопасното придвижване на всички участници и зрители до Олимпия, както и ненападението на Елис (Елида) – града-организатор на състезанията. Около светилището се образувал своеобразен град от палатките на участниците и зрителите на игрите непосредствено преди започването им. През първия ден от игрите се правели жертвоприношения. Участниците можело да бъдат само гърци, които са по рождение свободни и неосъждани, тъй като игрите са част от култа. Ето защо „варварите“, робите и осъдените нямали достъп до тях. Също така религиозно предписание забранява присъствието на жени. В първия ден от игрите се полагали олимпийски клетви. Тържественият ритуал се извършвал пред олтара на Зевс Хоркиос (покровител на клетвите). По този случай се принасял в жертва шопар, върху чиито четвъртини атлетите се заклевали да спазват правилата на игрите. Има сведения, че в противен случай хеланодиките налагали тежка глоба на нарушителя и той нямал право никога повече да участва.

Най-голям е разцветът на Олимпийските игри през класическата епоха, когато траели пет дни. Основните състезания също били:

  • бягане, което отначало било на крака, а по-късно ставало с колесници;
  • скачане, което се състояло в прескачането на някой трап или възвишение;
  • хвърляне на диск или палет – тежък и кръгъл камък, изхвърлян на колкото се може по-голямо разстояние;
  • двубой и
  • вид юмручен бой, бокс, наречен пугилат. При него двамата борци си слагали ръкавици от бакър и олово и започвали да се удрят докато един от тях не се предаде или издъхне.

През 708 г. пр.н.е. са въведени борба и пентатлон (дълъг скок, хвърляне на копие, хвърляне на диск, надбягване и борба)[1].

От петте дни състезания последният бил отреден за раздаване на наградите. Победителите били наричани олимпионики. След съобщаване на имената им пред събралата се огромна тълпа те излизали напред, за да получат наградата си. Пиндар разказва, че тя била венец от дива маслина, изплетен от листата на свещеното дърво, което пък Херакъл донесъл от земята на хиперборейците.

За участниците в игрите нямало по-голяма чест от олимпийския венец, а и за зрителите това събитие представлявало огромен интерес. Също така наред с атлетите се явявали писатели, философи, оратори, художници, които се възползвали от многото събрали се хора, за да запознаят зрителите със своите произведения, да им дадат глас и известност. В крайна сметка тези общогръцки тържества представлявали за хората една солидарност, търпимост един към друг. През дните на игрите те се опознавали, забравяли различните интереси и съперничества.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г ((en))  Olympic Games. // Енциклопедия Британика, 28 февруари 2016. Посетен на 6 април 2018.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]