Древни олимпийски игри

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Награждаване на победителите

Древните олимпийски игри са игри, които са провеждани в чест на древногръцкия бог Зевс Олимпийски в светилището Олимпия (в провинцията Елида в Пелопонес в Древна Гърция).

Те били най-прочутите и най-бляскавите. След като историкът Тимей от Таормина въвежда изчислението на времето по олимпиади след 776 г. пр.н.е. се счита, че тези игри са се устройвали на всеки четири години през юли и август. През класическата епоха траели пет дни. От 572 г. пр.н.е. елейците започнали да организират игрите. Избирали хеланодиките (съдиите) помежду си. Известно време преди откриването на игрите се изпращали вестители (нар. спондофори) по всички гръцки градове. В чест на Зевс се сключвало свещено примирие, с което се гарантирало безопасното придвижване на всички участници и зрители до Олимпия, както и ненападението на Елис – града-организатор на състезанията. Около светилището в Елида се образувал себеподобен град от палатките на участниците и зрителите на игрите непосредствено преди започването им. През първия ден от игрите се правели жертвоприношения. Участниците можело да бъдат само гърци, които са по рождение свободни и неосъждани, тъй като игрите са част от култа. Ето защо „варварите“, робите и осъдените нямали достъп до тях. Също така религиозно предписание забранява присъствието на жени. В първия ден от игрите се полагали олимпийски клетви. Тържественият ритуал се извършвал пред олтара на Зевс Хоркиос (покровител на клетвите). По този случай се принасял в жертва шопар, върху чиито четвъртини атлетите се заклевали да спазват правилата на игрите. Има сведения, че в противен случай хеланодиките налагали тежка глоба на нарушителя и той нямал право никога повече да участва.

Петте основни състезания в игрите били:

  • бягане, което отначало било на крака, а по-късно ставало с колесници;
  • скачане, което се състояло в прескачането на някой трап или възвишение;
  • хвърляне на диск или палет – тежък и кръгъл камък, изхвърлян на колкото се може по-голямо разстояние;
  • двубой и
  • вид юмручен бой, бокс, наречен пугилат. При него двамата борци си слагали ръкавици от бакър и олово и започвали да се удрят докато един от тях не се предаде или издъхне.

От петте дни състезания последният бил отреден за раздаване на наградите. Победителите били наричани олимпионики. След съобщаване на имената им пред събралата се огромна тълпа те излизали напред, за да получат наградата си. Пиндар разказва, че тя била венец от дива маслина, изплетен от листата на свещеното дърво, което пък Херакъл донесъл от земята на хиперборейците.

За участниците в игрите нямало по-голяма чест от олимпийския венец, а и за зрителите това събитие представлявало огромен интерес. Също така наред с атлетите се явявали писатели, философи, оратори, художници, които се възползвали от многото събрали се хора. По този начин те използвали и събитието, за да запознаят зрителите със своите произведения, да им дадат глас и известност. В крайна сметка тези т. нар. общогръцки тържества представлявали за хората една солидарност, търпимост един към друг. През дните на игрите те се опознавали, забравяли различните интереси и съперничества, делели ги някога.

През 394 г. игрите са забранени от император Теодосий I като езически.