Древни олимпийски игри

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Награждаване на победителите

Древните олимпийски игри са игри, които са провеждани в чест на древногръцкия бог Зевс Олимпийски в светилището ОлимпияЕлида, Пелопонес)[1].

Към края на 6 век пр.н.е. в Древна Гърция се провеждат много спортни фестивали в рамките на религиозни празненства. Главните са четири, наричани „класически“: Олимпийските в Олимпия, Питийските в Делфи, Немейските в Немея и Истмийските до Коринт. Олимпийските игри са най-прочутите и най-бляскавите сред тях. Провеждат се на всеки четири години, между 6 август и 10 септември, и заемат толкова важно място в историята, че историците от късната античност започват да изчисляват времето по олимпиадите. Първи това прави историкът Тимей от Таормина.

Според легендите игри са съществували и преди игрите през 776 г., които се приемат за първа олимпиада, но исторически доказателства съществуват само за игри след тази дата. На първите игри имало състезание по бягане на разстояние един стадий (192 м), или дължината на обиколката на стадиона, и е известен победителят Кореб, родом от Елида[1].

С идването на римляните Олимпийските игри постепенно загубват значението си, но няма консенсус кога са прекратени окончателно. Най-често се посочва 394 г., когато император Теодосий I забранява всички езически култове. Друга сочена дата е 426 г. когато следващият император, Теодосий II, заповядва всички гръцки храмове да бъдат разрушени[1].

Палестра в Олимпия, място за тренировки на борци и други атлети.

Олимпийските игри в Древна Гърция са били серии от атлетични състезания между представители на полиси и също така едни от панхеленски игри. Олимпийските игри били провеждани в чест на Зевс и гърците им дали митологически произход. Първите олимпийски игри са се състояли през 776 г. пр. Хр. Те продължили да бъдат празнувани, когато Гърция била завладяна от Рим през 2 в. пр. Хр., докато император Теодосий Първи, който бил приел Християнството, обявил за незаконни езическите празници.

Игрите са били провеждани на всеки 4 години, или така наречената Олимпиада, което станало единица за време в историческите хронологии.

По време на празнуването на игрите, Олимпийско примирие, било постановявано, така че атлетите да могат да пътуват от техните градове до игрите безопасно. Наградите за победителите били венци от маслинови листа. Игрите станали политическо средство, използвано от полиси да отстояват господството си над враговете. Политиците обявявали политически съюзи на игрите, а във времена на война, жреците често изпълнявали жертвоприношения на боговете за победа. Игрите също били използвани като средство за разпространение на елинистическата култура из Средиземно море. Олимпийските игри също включвали и религиозни празници. Статуята на Зевс в Олимпия била зачитана като едно от Седемте чудеса на античния свят. Скулптори и поети се събирали всяка олимпиада, за да показват техните произведения на изкуството на потенциални покровители.

Древните олимпийски игри имали по-малко събития от модерните и само на свободнородени гръцки мъже е било позволено да участват, но въпреки това е имало победителки жени, собственички на колесници. На атлетите от всеки гръцки полис и царство им е било позволено да участват, стига да са удовлетворили критерия за вход. Игрите винаги са се провеждали в Олимпия, вместо да се редуват измежду различни локации, както се прави с модерните олимпийски игри. Победителите в игрите били почитани и техните подвизи били записани за бъдещите поколения.

Организация[редактиране | редактиране на кода]

От 572 г. пр.н.е. елейците започнали да организират игрите. Избирали хеланодиките (съдиите) помежду си. Известно време преди откриването на игрите се изпращали вестители (нар. спондофори) по всички гръцки градове. В чест на Зевс се сключвало свещено примирие, с което се гарантирало безопасното придвижване на всички участници и зрители до Олимпия, както и ненападението на Елис (Елида) – града-организатор на състезанията. Около светилището се образувал своеобразен град от палатките на участниците и зрителите на игрите непосредствено преди започването им. През първия ден от игрите се правели жертвоприношения. Участниците можело да бъдат само гърци, които са по рождение свободни и неосъждани, тъй като игрите са част от култа. Ето защо „варварите“, робите и осъдените нямали достъп до тях. Също така религиозно предписание забранява присъствието на жени. В първия ден от игрите се полагали олимпийски клетви. Тържественият ритуал се извършвал пред олтара на Зевс Хоркиос (покровител на клетвите). По този случай се принасял в жертва шопар, върху чиито четвъртини атлетите се заклевали да спазват правилата на игрите. Има сведения, че в противен случай хеланодиките налагали тежка глоба на нарушителя и той нямал право никога повече да участва.

Най-голям е разцветът на Олимпийските игри през класическата епоха, когато траели пет дни. Основните състезания също били:

  • бягане, което отначало било на крака, а по-късно ставало с колесници;
  • скачане, което се състояло в прескачането на някой трап или възвишение;
  • хвърляне на диск или палет – тежък и кръгъл камък, изхвърлян на колкото се може по-голямо разстояние;
  • двубой и
  • вид юмручен бой, бокс, наречен пугилат. При него двамата борци си слагали ръкавици от бакър и олово и започвали да се удрят докато един от тях не се предаде или издъхне.

През 708 г. пр.н.е. са въведени борба и пентатлон (дълъг скок, хвърляне на копие, хвърляне на диск, надбягване и борба)[1].

От петте дни състезания последният бил отреден за раздаване на наградите. Победителите били наричани олимпионики. След съобщаване на имената им пред събралата се огромна тълпа те излизали напред, за да получат наградата си. Пиндар разказва, че тя била венец от дива маслина, изплетен от листата на свещеното дърво, което Херакъл донесъл от земята на хиперборейците.

За участниците в игрите нямало по-голяма чест от олимпийския венец, а и за зрителите това събитие представлявало огромен интерес. Също така наред с атлетите се явявали писатели, философи, оратори, художници, които се възползвали от многото събрали се хора, за да запознаят зрителите със своите произведения, да им дадат глас и известност. В крайна сметка тези общогръцки тържества представлявали за хората една солидарност, търпимост един към друг. През дните на игрите те се опознавали, забравяли различните интереси и съперничества.

Мит за произхода[редактиране | редактиране на кода]

За древните гърци е било важно да обвържат олимпийските игри с митологията. По времето на древните игри техният произход е приписван на боговете и има различни легенди кой всъщност ги е създал.

Тези хипотези за произхода станали почти невъзможни за разплитане, но все пак са се появили хронология и модели, които помагали на хората да разберат историята зад игрите. Гръцкият историк Павзаний разказва за дактила Херакъл (не римския бог или синът на Зевс) и четирима от братята му, Пеонес, Епимед, Ясий и Идас, които се състезават в Олимпия, за да забавляват новородения Зевс. Той коронясва победителя с маслинен венец[2] (който по този начин се е превърнал в символ на мира), което също обяснява четиригодишния интервал между игрите. Другите олимпийски богове също се занимавали със състезания по борба, скачане и бягане.

Друг мит за произхода на игрите е историята на Пелопс, местен олимпийски герой. Еномей, царят на Пиза в Гърция, имал дъщеря на име Хиподамея и според един оракул тя щяла да бъде убита от съпруга си. Затова той поставя условието, че всеки младеж, който иска да се ожени за дъщеря му, е длъжен да я откара с колесницата си, а Еномей ще ги последва в друга колесница и ако ги настигне, ще промуши с копие кандидата. Конете на колесницата на царя били подарък от Посейдон и били свръхестествено бързи. Дъщерята на царя се влюбила в мъж на име Пелопс. Преди състезанието Пелопс убедил колесничаря на Еномей – Миртил, да замени бронзовите мостови щифтове на царската колесница с восъчни. По време на състезанието восъкът се разтопил и царят паднал от колесницата си и умрял. След победата си Пелопс организирал състезания с колесници като благодарност към боговете и като погребални игри в чест на цар Еномей, за да бъде пречистен от смъртта му. Именно от това погребение, проведено в Олимпия, било вдъхновено началото на Олимпийските игри. Пелопс станал велик цар, местен герой и дал името си на полуостров Пелопонес.

Един по-късен мит, приписан на Пиндар, гласи, че фестивалът в Олимпия включва Херакъл, сина на Зевс. Според Пиндар, Херакъл е създал атлетически фестивал в чест на баща си Зевс, след като завършил дванадесетте си подвига.

Изводите, които произтичат от тези митове са, че гърците са вярвали, че игрите имат своите корени в религията, че атлетичното състезание е обвързано с култ към боговете, а възраждането на древните игри е имало за цел да донесе мир, хармония и завръщане към произхода на гръцкия живот.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Древна Гърция са провеждани два основни ритуала – Олимпийските игри и Елевзинските мистерии.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Районите около Средиземно море са имали дълга традиция на атлетични събития. Древните египтяни и месопотамци изобразявали атлетични сцени в гробници на царе и благородници. Те, обаче не провеждали обикновени състезания, а случвалите се събития, най-навярно са били с цел запазване на царете и горните класи. Минойската култура високо ценила гимнастиката, като на стените им били изобразени прескачане на бикове, преобръщане, бягане, борба и бокс. Микенците заимствали минойски игри, както и състезанията с колесници по време на религиозни или погребални церемонии. Героите на Омир участват в състезания за почитане на мъртвите. В Илиада има състезания с колесници, бокс, борба, състезания по ходене, както и фехтовка, стрелба с лък и хвърляне на копия. В Одисеята са добавени и дълъг скок и хвърляне на диск.

Първи игри[редактиране | редактиране на кода]

Според Аристотел, годината на първите олимпийски игри е 776 пр. Хр., като тя е приета до голяма степен от повечето, макар и не от всички следващи древни историци. Все се пак си остава най-известната година и археологическите находки също потвърждават началото на игрите да датира тогава.

Олимпийски календар[редактиране | редактиране на кода]

Историкът Ефор, който живял през 4 в пр. Хр. е потенциален кандидат за установяването как да се използват игрите за преброяването на годините, въпреки че заслугата за кодифицирането на тази конкретна епоха обикновенно се пада на Хипия от Елида, на Ератостен или дори на Тимей.

Олимпийските игри се провеждат на интервал от 4 години, а по-късно методът на древните историци за броене на годините дори се свързва с игрите, като се използва терминът „Олимпиада“ за периода между две игри. Преди това са се използвали местните системи за датиране на гръцките държави, което довело до объркване при опит да се определят дати. Например Диодор заявява, че е имало слънчево затъмнение през третата година от 113тата олимпийска игра, което трябва да е затъмнението от 316 г пр Хр. Така е определено, че 765 г пр. Хр. е година на първата Олимпиада. Въпреки това сред учните има разногласия за това кога са започнали игрите.

Ранна история[редактиране | редактиране на кода]

Няколко групи се борили за контрола на светлището в Олимпия, а оттам и за игрите, като целта е била престиж и политическо предимство. По-късно Павзаний пише, че през 668 г. пр Хр. Фидон от Аргос е бил упълномощен от град Пиза да превземе светилището от град Елида, което той направил и тогава лично контролирал игрите през тази година. Следващата година, Елида си възвърнала контрола.

В първите 200 години от съществуването на игрите те единствено са имали регионално религиозно значение. Само гърци в близост до Олимпия са се състезавали в тези ранни игри. Това било доказано от доминирането на пелопонески атлети в списъците на победителите.

Олимпийските игри били част от Панхеленските игри, 4 различни игри, провеждани на всеки две или четири години и аранжирани така, че да има по един набор от игри всяка година. Олимпийските игри били по важни и престижни от Питийските (в Делфи), Немейските (в Немея) и Истмийските игри (в Истмия).

Имперски период[редактиране | редактиране на кода]

След като Рим завладява Гърция, олимпийските игри продължили. Събитието обаче намалило полулярността си през Пред-Августовата ера. През този период римляните до голяма степен се концентрирали върху вътрешни проблеми и обръщали по-малко внимание на техните провинции. Фактът, че всички конни победители били от близките населени места и това че има „оскъдни статуи на победители в Алтиса“ от този период, предполага, че игрите са били малко пренебрегнати. През 86 г. пр. Хр., римския генерал Сула ограбил Олимпия и други гръцки съкровищници, за да финансира войната. Той бил единствения римлянин, който използвал насилие срещу Олимпия. Сула бил домакин на игрите 80 г. пр Хр., които били проведени като празненство по случай неговите победи над Митридат. Предполага се, че единственото проведено състезание е било надпреварата в стадиона, защото всички атлети били извикани в Рим.

Август[редактиране | редактиране на кода]

Под управлението на император Август, олимпийските игри претърпяли възраждане. Преди да дойде напълно на власт, дясната ръка на Август, Марк Агрипа възстановил повредения храм на Зевс и в 12 г. пр Хр. Август помолил цар Херод от Юдея да субсидира игрите. Въпреки че никой римлянин до сега не е участвал в атлетическо събитие в Олимпия, по време на ранните години на управлението на Август някои от неговите сътрудници, включително бъдещият император Тиберий, спечелили конни събития.

След като Август бил обявен за Бог от Сената след смъртта му, статуя с неговия образ била издигната в Олимпия. На следващи божествени императори също били издигнати статуи в свещенния Алтис. Статионът бил реновиран по негова заповед и гръцките атлети като цяло били субсидирани.

Нерон[редактиране | редактиране на кода]

Едно от най-скандалните събития в Олимпийската история се е случило под управлението на император Нерон. Той желал победа във всички състезания с колесници в Панхелейските игри в една година, затова той наредил на четиримата главни домакина да проведат игрите си през 67 г. сл. Хр., а не 65 г. както били планирани. На Олимпия, той бил изхвърлен от колесницата си, но въпреки това, бил обявен за победител въз основа на това, че щял да спечели, ако бил завършил състезанието.. Нерон също се мислел за талантлив музикант, затова той допринесъл към състезанията с музика и пеене на тези, на които им липсвали такива, включително Олимпийските игри. Въпреки ужасното му пеене, той спечелил всички състезания, без съмнение, че причината е била защото съдиите са били уплашени да дадат победата на някой друг. След неговото убийство, Олимпийските съдии е трябвало да изплатят подкупите, които той им бил дал и да обявят „Неронската Олимпиада“ за невалидна.

Ренесанс[редактиране | редактиране на кода]

През първата половина на втори век, Филеленските императори, Адриан и Антонин Пий ръководили нова и успешна фаза в историята на игрите. Олимпийските игри привлекли голям брой зрители и състезатели, а славата на победителите се разпространявала из цялата Римската империя. Ренесансът продължил през по-голямата част от втори век. За пореден път, философи, оратори, артисти, религиозни прозелитисти, певци и други изпълнители отишли на фестивала на Зевс.

Упадък на Олимпийските Игри[редактиране | редактиране на кода]

През трети век се наблюдава спад в полулярността на игрите. Листа с победители на Секст Африкански приключва с олимпиадата през 217 г. сл. Хр. и никой оцелял текст от следващи автори не споменава никакви нови олимпийски победители. Изкопаните надписи показват, че игрите продължили. До скоро, последната сигурна информация за победител е бил Публий Асклепиад от Коринт, който спечелил петобой през 214 г. сл. Хр. През 1994 г. била открита бронзова плоча, изписана с победителите на бойните събития от континента и Мала Азия – доказателство, че международните олимпийските игри продължили поне до 385 г. сл. Хр.

Игрите продължили след 385 г. до което време, наводнения и земетресения повредили сградите и нашествията от варвари досигнали Олимпия. През 394 г. сл. Хр. игрите били премахнати от император Теодосий Първи – християнин, според когото боготовренето на Зевс по време на игрите било омразна езическа практика. Някои археологически доказателства сочат обаче, че някои игри са продължили да се провеждали.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Олимпия се намира в долината на река Алфей, в западната част на п-в Пелопонес, днес, на 18 км от Йонийско море, но може би в древността, половината от това разстояние. Алтисът като светилището, както първоначално бил познавано, е бил неправилен четириъгълен район, повече от 180 м на всяка страна и ограден със стена навсякъде, освен на север, където бил ограничен от планината Кронос. Състоял се от неподредени сгради, най-важните от които били Храмът на Зевс, Храмът на Хера, Пелопионът и площта на големия олтар на Зевс, където са се правили най-големите жертвоприношения. Името Алтис произлязло от корупция на елейската дума „горичката“, защото районът е бил богат на дървета, главно маслини и чинари.

Ненаселено през цялата година, когато игрите се състояли, мястото ставало пренаселено. Нямало е постоянни посторйки, където да живеят зрителите, които, богати или бедни, отсядали в палатки. Стари посетители си спомнят да са били тормозени от летните жеги и мухи, такъв проблем, че жертвоприношения били направени към Зевс, Отблъскващият мухите. Водоснабдяването и канализацията на обекта са окончателно подобрени през средата на втори век след приблизително хиляда години.

Но Вие може да кажете, има някои неща, които са неприянти и обезпокоителни в животна. И няма ли такива в Олимпия? Не сте ли изгорени? Не сте ли притиснати от тълпата? Не сте ли без удобни средства за къпане? Не сте ли мокри, когато вали? Нямате ли изобилие от шум, врява и други неприятни неща? Но предполагам, че ако понасяте всички тези неща срещу величието на спектакъла, вие понасяте и издържате.

-Епиктет, 1 век

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Древните олимпийски игри са били толкова религиозен фестивал, колко и атлетическо събитие. Игрите били провеждани в чест на Зевс, и в средния ден на игрите, 100 вола били принасяни в жертва на гръцкия бог.

След време, Олимпия, местоположението на игрите, станало централно място за почитане на гръцкия пантеон и храм, построен от гръцкия архитект Либон, бил издигнат на върха на планината. Храмът бил един от най-големите дорийски храмове в Гърция. Скулпорът Фидий създал статуя на Зевс, направена от злато и слонова кост. Тя била висока приблизително 13 метра и била сложена на трона в храма. Тази статуята станала една от седемте чудеса на античния свят. Както историкът Страбон го е казал:

...славата на храма се запази... благодарение както на празничната асамблея, така и на олимпийските игри, в които наградата беше корона и които бяха считани за свещени, най-великите игри в света. Храмът беше украсен с многобройните си дарове, които били донесени от всички части на Гърция.

Артистичната изразителност е била много важна част от игрите. Скуптори, поето, художници и други артисти идвали на игрите, за да показват техните произведения, което се превърнало в художествено състезание. На поетите им били възлагани задачи да пишат поеми, възхваляващи олимпийските победители. Такива победни песни били предавани от поколение на поколение и много от тях се задържали много по-дълго от всякакви други такива песни.

Пиер дьо Кубертен, един от основателите на модерните олимпийски игри, искал изцяло да имитира старите игри по всеки възможен начин. Включено неговата представа е била артистично състезание, моделирано по образец на античните олимпийски игри и състоящо се на всеки четири години, по време на олимпийските игри. Неговото желание се изпълнило на олимпийските игри, състояли се в Атина през 1896 г.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Властта в Древна Гърция станала централизирана около града-държава или още наречен полис през 8 век пр. Хр. Той бил център за населението, организиран в самстоятелна политическа единица. Полисите често се намирали наблизо един до друг, което създало конкуренция за ограничените ресурси. Въпреки че конфликтът между тях бил повсеместен, в техен личен интерес било и да се занимават с търговия, военни съюзи и културно взаимодействие.

Полисите имали дихтомични взаимоотношения помежду си: от една стана, те разчитали на своите съседи за политически и военни съюзи, докато от друга страна, яростно се конкурирали със същите съседи за жизненоважните ресурси. Олимпийските игри били остановени в този политически контекст и служили като място за представителите на полисите мирно да се състезават един срещу друг.

Разпространението на гръцките колонии през 5 и 6 век пр. Хр. е многократно свързвано с успешни олимпийски атлети. Например Павзаний разказва, че Кирена е основана около 630 г пр. Хр. от заселници от Тера със спартанска подкрепа. Подкрепата, която Спарта давала, била предимно заем на трикратния олимпийски шампион Хионис. Апелът за уреждането с олимпийски шампион помогнал да се заселят колониите и да поддържат културни и политически връзки с полисите близо до Олимпия. По този начин, елинската култура и игрите се разпространявали, докато превъзходството на Олимпия продължавало.

Игрите се изправили пред сериозно предизвикателство по време на Пелопонеската война, която най-вече поставила Атина срещу Спарта, но в действителност, засегнла почти всеки елинистически полис. Олимпийските игри през това време били използани за обявяване на съюзи и принасяне на жертви на боговете за победа.

По време на олимпийските игри се било наблюдавало примирие или екехерия. Трима бегачи вестители, известни като спондофорои били изпратени от Елида до градовете участници да обявяват началото на примирието. По време на този период, на армиите им било забранено да влизат в Олимпия. Правни спорове и смъртните наказания били забранени. Предназначението било главно, за да позволи на атлетите и посетителите да пътуват безопасно до игрите.

Тукидид пише за ситуация, когато на спартанците им било забранено да присъстват на игрите и нарушителите на примирието били глобени с 2000 мина за нападението над град Лепреон през периода на екехтерията. Спартанците оспорили глобата и заяили, че примирието все още не било утвърдено.

Докато примирието във военните действия било спазено от всички участващи полиси, на политическата сцена не са липсвали конфликти. Олимпийските игри се превълнали в най-влиятелната атлетическа и културна ценност в Гърция, и може би в целия античен свят. Като такива игрите станали средство за полисите да популяризират себе си, като резултатът бил политическа интрига и противоречия. Например, Павзаний, гръцки историк, обяснява ситуацията на спортиста Сотадес:

Стадес на 99тия фестивал бил победител в дълго бягане и бил провъзгласен за критянин, какъвто всъщност беше. Но на следващия фестивал се направи ефесянин, подкупен за това от ефеския народ. За този акт, той е бил прогонен от критяните.

Събития[редактиране | редактиране на кода]

Започвайки само с едно състезание с крака, програмата постепенно се убеличава до 23 състезания, макар че не повече от 20 участват в една олимпиада наведнъж. Участието в повечето събития било лимитирано до мъжки атлети, освен за жени, на които им било позволено да участват като вкарват коне за надпреварите по конен спорт. Младежките събития са записани, започвайки от 632 пр Хр. Знанието ни как събитията са били провеждани главно идва от картините на атлети, намерени на много вази, най-вече тези от архаичния и класическия период.

Състезателите имали достъп до две физкултурни зали за тренирвъчни цели: Xystos за бегачите и петоборците и Tetragono за борци и боксьори.

През по голямата част от историята си, олимпийските събития са се провеждали, докато участниците са били голи. Павзаний казва, че първият гол бегач е Орсип, победител в надпреварата на стадиона през 720 г. пр. Хр., който загубил дрехата си нарочно, защото бягането без нея било по-лесно.

Историкът от 5 век Тукидид приписва на спартанците въвеждането на обичая “публично събличане и намазване с олио в гимнастическите си упражнения“. Преди в олимпийските състезания атлетите, които се състезавали, носили колани на кръста; няколко години след това, тази практика била прекратена.

Тичане[редактиране | редактиране на кода]

Единственото събитие, записано през първите 13 игри е бил стадионът, спринт в права линия от малко над 192 м.

Диаулосът (бук. „Двойна тръба“) или двустепенна надпревара, е представена на 14тата олимпиада през 724 г. пр. Хр. Смята се, че състезателите са тичали в линии, маркирани с вар или гипс по дължината на стадиона, след това са завивали обратно около отделни стълбове, наречени камптери, за да се върнат на стартовата линия. Ксенофан пише, че „победата при използването на бързината на крака се почита преди всичко“.

Трети вид състезание е долихосът („дълго състезание“), което било въведено през следващата олимпиада. Дистанцията на надпреварата е била от 20 до 24 обиколки на пистата, приблизително 7,5 до 9 км.

Последното състезание по бягане добавено към олимпийската програма е било хоплитодромосът, въведено през 520 г. пр. Хр. и традиционно провеждано като последното състезание от игрите. Състезателите бягали единичен или двоен диаулос (приблизително 400 или 800 м), облечени в пълна военна екипировка. Хоплитодромосът се основава на военна тактика на войниците, целяща да изненада врага.

Борба[редактиране | редактиране на кода]

Борбата е въведена на 18тата олимпиада. 3 хвърляния са били необходими за победа. Хвърлянето се зачита ако тялото, бедрото, гърбът или рамото (и евентуално коляното) докоснат земята. Ако и двамата състезатели паднали, нищо не се зачита. За разлика от съвременната си вариация, в гръко-римската борба е силно верятно препъването да е било разрешено.

Юмручният бой или т.н. пигмахия за първи път бил въведен през 688 пр Хр. Зконите на бокса били приписани на пърия олимпийски шампион Ономаст от Смирна. Удари в тялото не са били разрешени, или поне не са били практикувани. Спартанците, които твърдели, че са измислили бокса, бързо го изоставили и не участвали в тези състезания. Първоначално, боксьорите носели хиаманти, дълги кожени ленти, които били увити около ръцете им.

Панкратионът е представен на 33тата олимпиада (648 г пр. Хр.) Панкратионът на момчетата се е превърнал в олимпийско събитие през 200 г пр. Хр., по време на 145ата олимпиада. Заедно с техники от бокса и борбата, атлетите използвали ритници, душене и хватки на земята. Въпреки, че хапането и маменето били забранени, панкратионът се е смятал за по-малко опасен от бокса.

Това е било едно от най-популярните събития: Пиндар е написал 8 оди, възхваляващи победителите в панкратиона. Известно събитие в спорта е била предсмъртната победа на Архион от Фигалия, който „умря в момента, в който опнентът му се призна за победен“.

Хвърляне на диск и копие[редактиране | редактиране на кода]

Хвърлянето на диск е подобно на съвременното. Дискове от камък и желязо са били намерени, въпреки че най-често използваният материал изглежда, че е бил бронзът. Най-често срещаното тегло на един диск е било 2 кг с диаметър от около 21 см, приблизително еквивалентно и на съвременния диск.

Състезателите по хвърляне на копие мятали оръжията си към щит, закрепен на прът, докато галопирали на кон – обичайна военна практика, документирана от историка Ксенофонт.

Дълъг скок[редактиране | редактиране на кода]

При скока на дължина (алма), състезателите замахвали с двойка тежести, наречени алтери. Нямало е сценография; скачащите обикновенно са използвали или сферични тежести направени от камък издълбан да пасва в ръката или по-дълги оловни тежести. Дискусира се дали скока е бил изпълняван от стояща позиция или след затичване. Анализите от събитието са базирани на рисунки от вази, Хю Лий заключил, че вероятно е имало кратко затичване.

Петобой[редактиране | редактиране на кода]

Петобойът е било състезание, съставено от 5 компонента: тичане, дълъг скок, мятане на диск, мятане на копие и борба. Смята се, че петобойът се е появил за първи път на 18тата олимпиада през 708 г. пр. Хр. Състезанието било провеждано в един ден, но не се знае как е бил избиран победителят, или в какъв ред са се случвали спортовете, освен това, че състезанието е приключвало с борбата.

Конни състезания[редактиране | редактиране на кода]

Конните състезания и надбягванията с колесници били най-престижните състезания в игрите, поради това, че само богатите могли да си позволят поддръжка и транспортирането на коне. Тези състезания били надпревара с колесници с четири коня, надпревара с колесници с два коня, надпревара с кон с ездач, като ездачът бива ръчно избиран от собственика на коня.

Състезанието с четири конни колесници е първто по конен спорт, което се появява в олимпийските игри през 680 г. пр. Хр. Включени били два коня, които били впрегнати под иго в средата и два външни коня, които били свързани с въже. Двуконната клесница била въведена през 408 г. пр. Хр. Надпреварата на коня с ездач, от друга страна, била въведена през 648 г. пр. Хр. В това състезание, гърците не са използвали седла или стремена (стремената са били непознати в Европа до около 6в. сл. Хр.), така че те се нуждаели от добър захват и баланс.

Павзаний съобщава, че надпревара за каруци, теглени от чифт мулета, и състезание с тръс са били въведени съответно на 17тите и 71вите игри, но и двете са били отменени чрез прокламация на 84тата. Състезанието с тръс е било за кобили и в последната част на трасето, ездачите скочили и изтичали до кобилите.

Олимпийски фестивали на други места[редактиране | редактиране на кода]

Атлетически фестивали под името „Олимпийски игри“, именувани като имитация на оригиналниите в Олимпия, били остановени през времето в различни места, из целия гръцки свят. Някои от тези само са ни познати от надписи и монети, но други, като олимпийският фестивал в Антиохия, станали значително известни. След като тези олимпийски фестивали били създадени на различни места, великият олимпийски фестивал понякога бил обозначаван на надписи в допълнение на Пиза.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Olympic Games. // Енциклопедия Британика, 28 февруари 2016. Посетен на 6 април 2018. (на английски)
  2. Павзаний. Описание на Елада, Кн. І-Х (Валерий Русинов – превод). София, Център по тракология „Проф. Александър Фол“ – БАН, 2004. с. 5.7.7.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ancient Olympic Games“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.