Древногръцко право

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
The Acropolis.JPG

История на Гърция

Доисторическа Гърция
(до XXX век пр.н.е.)
Егейска цивилизация
(XXX—XII век пр.н.е.)
Западномалазийска цивилизация
Минойска цивилизация
Цикладска цивилизация
Еладска цивилизация
Микенска цивилизация
Древна Гърция
(XI — 146 г. пр.н.е.)
Тъмни векове (XI—IX)
Архаичен период (VIII—VI)
Класически период (V—IV)
Елинистичен период (IV — 146 г. пр.н.е.)
Гърция като част Римската държава
Римска Гърция (146 г. пр.н.е. — 330 г.)
Средновековие и Ново време
(330—1832)
Византийска империя (330—1453)
Атинско херцогство (1204—1458)
Османска Гърция (1458—1832)
Съвременна Гърция
(след 1821)
Война за независимост (1821—1832)
Монархия (1832—1924)
Република (1924—1935)
Монархия (1935—1973)
Диктатура на Метаксас (1936—1941)
Окупация (1941—1944)
Гражданска война (1944—1949)
Хунта (1967—1974)
Република (от 1974)
Тематични статии
Военна история
Гръцки имена
Гръцки език
Гръцка литература

Правото на Древна Гърция или древногръцкото право е право от европейски тертип, т.е. носи индивидуалистичен, а не колективистичен древноизточен азиатски характер. Древногръцкото право играе значима роля при формирането, създаването и развитието на системата на римското право, което безспорно има най-важно значение в историята на правото.

Цицерон нееднократно отбелязва, че римляните са заимствали своето право от законите на Ликург и на Солон, но за разлика от римското право, древногръцкото, както между впрочем и древноегипетското, не е систематично, т.е. не оформя своя система на правото.

Особености[редактиране | edit source]

В Древна Гърция всеки полис има свое автономно право, като постепенно се оформят редица универсални елементи, които позволяват да се анализира древногръцкото право като цяло, след като се маркират само особеностите в зависимост от демократичната или монархична форма на управление на древногръцките държавици.

Древногръцкото, както и древноримското, е светско право. До VII-VI век пр.н.е. на територията на Древна Гърция е в сила обичайното право, след което приоритет добиват писаните закони. Древните гърци пристъпили преди римляните към кодифицирането на обичайното си право, а трима юристи от бъдещата колегия на децемвирите в Древен Рим през 454/52 г. заминали за Гърция, за да проучат уредбата на нейното право, като след това се заели със създаването на римските писани закони — виж закони на дванадесетте таблици. През 5 век пр.н.е. древните гърци имали много развита философска и друга обществена мисъл, което способствало процеса на правотворчеството, но липсващата държава възпрепятствала развитието на правото. Древна Спарта въобще не е имала писани закони, а тяхната функция се запълвала от традицията. Законодателството в Атина, дотолкова доколкото може да се говори за такова, не е било обект на особено обществено внимание и грижи и по тази причина римското право се явило първата изцяло систематизирана правна система в историята.

Правоприлагането в Древна Гърция се облягало както на писаните закони, така и на обичаите и традицията и в този смисъл се наблюдава конкуренция между източниците на правото.

В исторически аспект в развитието на древногръцкото право се обособяват два етапа — първият е законодателната реформа на Ликург и на Солон, а през вторият се приемат законите, регулиращи имуществените, поземлени, семейни, наследствени и други обществени отношения на частното право, и само отчасти засягащи наказателното и процесуалното право, което е обичайното, като съществуващото политическо и обществено устройство на древногръцките полиси не се засяга от това законодателството. От вторият етап са законодателствата на Фидон, Филолай, Талес Халкедонски, Оксил, Залевк, Харонд, Дракон и Питак.

Първият древногръцки писан закон е на атинската република, и е създаден въз основа на обичайното право от архонтът Дракон през 621 г. пр.н.е. Т.нар. законодателство на Солон е най-значимото в историята на древногръцкото право, но според повечето изследователи то няма всеобхватен или компилативен характер.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]