Дрезна

Дрезна
Μυρτόφυτο
	Дрезна Μυρτόφυτο
	Дрезна Дрезна Дрезна
Страна	Гърция
Област	Източна Македония и Тракия
Дем	Кушница
Географска област	Люти рид
Надм. височина	300 m
Население	385 души (2021 г.)
Пощенски код	64007
Телефонен код	2594

Дрезна (на гръцки: Μυρτόφυτο, Миртофито, на катаревуса: Μυρτόφυτον, Миртофитон, до 1928 година Δρέζνα, Дрезна^[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Кушница, област Източна Македония и Тракия.

География

Селото е разположено на 300 m надморска височина в южните склонове на планината Люти рид (Символо).^[2]

История

Етимология

Според Йордан Н. Иванов името е от *Дреждна, прилагателно от „дрезга“, дребна гъста гора (старобългарското „дрѧзга“, гора) и наставка -ьнь > Дрежна, откъдето идва гръцкото произношение Дрезна с ξ от ж.^[3]

В Османската империя

В края на XIX век Дрезна е село в Правищка каза на Османската империя.

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Тресна (Tresna) живеят 420 гърци.^[4]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Дрезна:

„

Дрезна, християнско село; има 1 църква и 1 училище. Жителите са гърци. От града е отдалечено на 4 и половина часа разстояние. Жителите християни са гърци, а мохамеданите - помаци.^[5]

“

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Дрезна живеят 350 души, всички гърци християни.^[6]

В Гърция

Селото попада в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. В 20-те години в селото са заселени 170 души.^[2] Българска статистика от 1941 година показва 580 жители.^[2]

Населението отглежда много маслини и се занимава и със скотовъдство.^[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Дрезна на 5 май 1969 година
Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Андадес^[7]	Αντάδες	Ксиротопос	Ξηρότοπος^[8]	възвишение в Люти рид (349 m), ЮЗ от Дрезна^[7]
Чушни Селада	Τσουσνὶ Σελλάδα	Кумариес	Κουμαριές^[8]
Ходжа Каран^[7]	Κοντζᾶ Καρὰν	Капсала	Καψάλα^[8]	връх в Люти рид (648 m), З от Дрезна^[7]
Ашък Бурун^[7]	Ασὶκ Μπουρούν	Фтерес	Φτέρες^[8]	възвишение в Люти рид, СИ от Дрезна^[7]
Попово	Πόποβο	Ставродроми	Σταυροδρόμι^[8]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	392^[2]	240^[2]	402^[2]	567^[2]	574^[2]	538^[2]	499^[2]	516^[2]	480^[2]	484	424	385

Бележки

↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 226. (на македонска литературна норма)
↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 119.
↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 44. (на френски)
↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 50. (на руски)
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 201.
1 2 3 4 5 6 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
1 2 3 4 5 Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 711. (на гръцки)

[1] Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.

[Симовски_226-2] 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 226. (на македонска литературна норма)

[3] Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 119.

[4] Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 44. (на френски)

[5] Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 50. (на руски)

[6] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 201.

[Ген-7] 1 2 3 4 5 6 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.

[Περὶ_μετονομασίας-8] 1 2 3 4 5 Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 711. (на гръцки)

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]