Дреничево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дреничево
Κρανοχώρι
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Нестрам
Географска област Нестрамкол
Надм. височина 780[1] m
Население 245 души (2011 г.)

Дренѝчево или понякога Дранѝчево[1] (изписване до 1945 година: Дрѣничево; на гръцки: Κρανοχώρι, Кранохори, катаревуса: Κρανοχώριον, Кранохорион, до 1928 година Δρανίτσι, Драници[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Нестрам (Несторио), област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Нестрамкол на 15 километра югозападно от град Костур и на 1 километър на запад от пътя Костур - Нестрам.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Името на селото произлиза от дрян.[3]

Античност[редактиране | редактиране на кода]

В околностите на Дреничево се е намирал римският град Ватина, който съдейки по намерен в района надпис от 193 година е играел важна роля по времето на император Адриан.[4]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Към края на XIX век Дреничево е българско село в Костурска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Дреничево има 280 жители българи хистияни и 20 българи мохамедани.[5] Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[6] Учителят Михаил Кимов е арестуван от турските власти на 25 април 1903 година заедно с Иван Стефанов, учител в Четирок.[7]

В началото на XX век всички жителите на Дреничево са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дреничево има 382 българи екзархисти и функционира българско училище.[8]

Гръцка статистика от 1905 година представя Дреничево като смесено българо-турско село с 250 жители българи и 25 турци.[9][10] Същата година четата на Никола Андреев убива гъркоманите Наум Христов (28 май) и Константин Стоянов (14 юни) в нивите им край селото.[11]

През февруари 1907 година османски части успяват да убият трима четници на ВМОРО, обградени в Дреничево.[12] В статистиката на гръцкия учен Атанасиос Халкиопулос („Македония : Етнографска статистика на Солунския и Битолския вилает“) Драничево е посочено с 250 жители българи и 25 мохамедани.[13]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, в 1910 година в Драници (Δρανίτσι) има 35 семейства, от които 5 мюсюлмански и 30 „схизматични“.[14]

Според Георги Константинов Бистрицки Дреничево преди Балканската война има 40 български къщи.[15]

При избухването на Балканската война в 1912 година шестима души от Дреничево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[16]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Дреничово е обозначено като българско селище.[17]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Дреничево има 50 къщи славяни християни и 3 къщи турци.[18] След Ньойския договор 6 души от Дреничево се изселват в България по официален път. В селото има едно политическо убийство. През 20-те години мюсюлманското население на Дреничево се изселва в Турция и на негово място са заселени гърци, бежанци от Турция, които в 1928 година са 6 семейства и 17 души.[19][20][1]

В 1927 година е прекръстено на Кранохорион (в превод Дряново). По време на окупацията през Втората световна война в селото е създадена подвижна чета на българската паравоенна организация Охрана, а в 1943 година е обстрелвано с артилерия от италиански части.[21]

По време на Гражданската война селото отново пострадва силно - 37 души са убити, а 131 се изселват в Югославия и другите социалистически страни.[22][1] 69 деца са изведени от комунистическите части извън Гърция в групата на така наречените деца бежанци.[23]

Жителите населото се препитават предимно със земеделие. Дреничево е известно с боба си и лещата си.[24][1]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 301[1] 289[1] 305[1] 372[1] 160[1] 226[1] 219[1] 214[1] 249[1] 270 245

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Дреничево
  • Flag of Bulgaria.svg Андон Лазов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[25]
  • Flag of Bulgaria.svg Аргир Дренички, деец на ВМОРО[26]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Михайлов, македоно-одрински опълченец, нестроева рота на Шеста охридска дружина[27]
  • Flag of Bulgaria.svg Гиро Дранитски, деец на ВМОРО[28]
  • Flag of Greece.svg Иван Кукулев (Ιωάννης Κουκούλης), гръцки андартски деец, преследван от българите, заради гъркомания, бяга в Лариса, през август 1904 година се присъединява към четата на Павлос Мелас, който му дава мисия да привлече капитаните и Александрос Караливанос и Сотириос Висвикис в Кожани, участва в нападението на българското село Прекопана, сблъсъка в Неред и нападението на Зелениче през ноември 1904 г., по-късно, по здравословни причини, заминава за Атина, след възстановяването си се установява в Лариса, където помага за разкриването на дейците на българския комитет, след Младотурската революция в 1908 г. се завръща в Дреничево[29]
  • Flag of Bulgaria.svg Тома Трифоновски (1939 – 2010), виден български художник
  • Flag of Bulgaria.svg Пандо Марков, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Осма костурска дружина[30]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Колов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[31]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Николов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[32]
  • Flag of Bulgaria.svg Щерьо Николов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Осма костурска дружина[33]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м н о п Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 18. (на македонска литературна норма)
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Георгиев, Вл., Ив. Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев (съставители). Български етимологичен речник, том 1 (А - З). София, Българска академия на науките. Институт за български език. Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 440.
  4. Αρχαιολογικό Μουσείο. // Δήμος Άργους Ορεστικού. Посетен на 14 октомври 2020 г.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
  6. Шалдевъ, Хр. Екзархъ Иосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год.. // Илюстрация Илиндень VIII (9 (79). София, Издание на Илинденската организация, ноемврий 1936. с. 1.
  7. Draganof, Victor Bérard. Macedonia and the reforms, London, 1908
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  9. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kranohori Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  10. Δρανίτσι[неработеща препратка]
  11. Official documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia, Constantinople, At the printing press of the Patriarchate, 1906, номера 202 и 203
  12. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 170.
  13. A. Chalkiopoulos 1910: Ethnic statistics of Thessaloniki and Monastir vilayet. Athens. Haji & M.-CH. 1910
  14. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 139.
  15. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
  16. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 844.
  17. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  18. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
  19. „Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kranohori.“, архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726035956/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/059.htm, посетен 26 юли 2007 
  20. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  21. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  22. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kranohori Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  23. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kranohori Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  24. „Δήμος Νεστορίου“, архив на оригинала от 10 октомври 2007, https://web.archive.org/web/20071010234334/http://www.nestorio.gr/vilages.html, посетен 10 октомври 2007 
  25. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 405.
  26. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 155-156.
  27. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 457.
  28. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 171.
  29. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 83 - 84. (на гръцки)
  30. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 428.
  31. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 357. Вероятно идентичен с Христо Колов.
  32. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 516.
  33. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 517.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония