Дреново (община Корча)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Дреново (Окръг Корча))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Дреново.

Дреново
Drenovë/Drenova
— село —
Дреново и планината Морава, снимани от Корча
Дреново и планината Морава, снимани от Корча
Albania relief location map.jpg
40.5839° с. ш. 20.7911° и. д.
Дреново
Страна Флаг на Албания Албания
Област Корча
Община Корча
Географска област Корчанско
Надм. височина 1 245 m
Население (2004) 600 души
Дреново в Общомедия

Дреново (изписване преди 1945 година Дрѣново, на албански: Drenovë или Drenova, на гръцки: Ντρένοβα) е село в Албания в община Корча, област Корча. В миналото Дреново заедно със съседното село Бобощица има преобладаващо българско население, днес почти напълно асимилирано вследствие на силните процеси на влахизация, албанизация и елинизация. Към 2005 година само една жена в Дреново говори като майчин език български[1].

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на четири километра южно от град Корча в подножието на планината Морава в долината на река Дунавица

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на 19 век Дреново заедно Бобощица оформят последния изолиран остров на българския език в Корчанско. В 1877 година в селото както и в съседното Бобощица е отворено гръцко училище и започва усилена гръцка пропаганда.

По Санстефанския мирен договор от 1878 година Дреново с цяло Корчанско влиза в границите на България, но Берлинският договор връща областта на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който използва гърцки данни, в 1878 година пише, че в Дреновон (Drénovon), Корчанска епархия, живеят 660 гърци.[2] Според „етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен П. Аравандинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, жителите на Дреново са посочени като българоговорящи[3].

В 1903 година немският учен Хайнрих Гелцер посещава Бобощица и Дреново и пише за тях, че са български острови сред албанците населяващи района на Корица (Корча), останки от старо славянско население, което след нахлуването на албанците през 14 и 15 век е оцеляло в подножието на планините.[4]

По данни на Българската екзархия в началото на 20 век в Дреново има 140 български къщи с 678 жители. Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Дреново има 140 български къщи с 678 жители.[5]

Албанологът Густав Вайганд пише:

Българските села южно от Корча (Корица), Дреново и Бобошица образуват езиков остров, който не е във връзка с останалата българска езикова област. Това са последните останки от българската езикова област, разпростирала се някога на запад до Адриатическо море, за която напомнят много български имена на местности в района на Томорица и Опара между Берат (наричан някога Белград) и Корча.[6]

В доклад от 1 май 1929 година Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, пише, че в Бобощица и Дреново живеят 2 800 българи.[7]

През 2005 година трима български езиковеди от Софийския университет посещават Бобощица и Дреново, като в първото откриват шестима носители на местния български говор, а във второто само една жена[8].

До 2015 година селото е център на община Дреново.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Дреново

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Балканските традиции – съжителство на култури, религии и езици (българският език в славянско и неславянско обкръжение)
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 55.
  3. Etnographische karte von Epirus, P. Aravandinos
  4. Gelzer, Heinrich. Vom heiligen Berge und aus Makedonien. Reisebilder aus den Athosklöstern und dem Insurrektionsgebiet, Leipzig 1904, pp. 211-212.
  5. Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.213.
  6. Густав Вайганд. „Етнография на Македония“.
  7. Българите в Албания I част
  8. Балканските традиции – съжителство на култури, религии и езици (българският език в славянско и неславянско обкръжение)