Дрен (община Прилеп)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Дрен (Община Прилеп))
Вижте пояснителната страница за други значения на Дрен.

Дрен
Дрен
— село —
Стенопис на Свети Никола от църквата „Свети Никола“, XIX век
Стенопис на Свети Никола от църквата „Свети Никола“, XIX век
41.3294° с. ш. 21.7789° и. д.
Дрен
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаПрилеп
Географска областРаец
Надм. височина616 m
Население10 души (2002)
Пощенски код7500
МПС кодPP
Дрен в Общомедия

Дрен (на македонска литературна норма: Дрен) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в подножието на планината Дрен, югоизточно от общинския център Прилеп.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Дрен е село в Прилепска кааза, Мориховска нахия на Османската империя. Манастирът „Свети Илия“ е от XIX век.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Дрен (Dren) е посочено като село с 32 домакинства и 128 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Дрѣнъ има 240 жители, всички българи християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Дрен е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 34 къщи.[4]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година във Дрян има 240 българи екзархисти и работи българско училище.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 10 жители, всички македонци.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка // Патримониум.mk 7 (12). с. 195.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 78-79.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 22. (на македонска литературна норма)
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 10 ноември 2007