Друмохар
Друмохар | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 98 души[1] (15 март 2024 г.) 7,27 души/km² |
Землище | 13,587 km² |
Надм. височина | 520 m |
Пощ. код | 2596 |
Тел. код | 07930 |
МПС код | КН |
ЕКАТТЕ | 23827 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Кюстендил |
Община – кмет | Невестино Димитър Стаменков (независим политик; 2003) |
Друмохар е село в Западна България. То се намира в община Невестино, област Кюстендил.[2]
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Друмохар се намира в планински район, в географската област Пиянец, югоизточно от град Кюстендил. Разположено е от двете страни на река Елешница и на шосето Кюстендил – Невестино – Ваксево. Отстои на 7 км от с. Невестино. Има 18 махали: Брашненичка, Малинска, Ковачка, Скендерска, Чешмарска, Кукударска, Паунска, Таушанска, Стойвска, Джоганска, Варош (център), Трънска, Кемовска, Янгеловска, Табачка, Спротивска, Печурначка и Цековска.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Година | 1880 | 1900 | 1920 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1978 | 1984 | 2009 |
Население | 592 | 812 | 1004 | 1049 | 1106 | 1132 | 823 | 675 | 482 | 350 | 162 |
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 183 | 100,00 |
Българи | 183 | 100,00 |
Турци | 0 | 0,00 |
Цигани | 0 | 0,00 |
Други | 0 | 0,00 |
Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
Неотговорили | 0 | 0,00 |
История
[редактиране | редактиране на кода]Друмохар е старо антично селище. Споменава се в турски регистър от 1576 г. Смята се, че името на селото е дошло от гръцките думи „дромос“ и „харин“, което означава добър път. През годините при изкопни работи са откривани тракийски погребения и керамика от римския период.
През 1866 г. са регистрирани 45 домакинства с 300 жители.
През 1893 г. селото има 9750 декара землище, от които 3882 дка гори, 5234 дка ниви, 346 дка овощни градини, 259 дка лозя, пасища и др. и се отглеждат 1062 овце, 487 кози, 351 говеда и 123 коня. Основен поминък на селяните са земеделие (овощия, тютюнопроизводство) и животновъдство. Развиват се домашните занаяти. В селото има 3 бакалници, 3 кръчми, 5 воденици, 1 ковачница, 2 коларски работилници.
След Освобождението в селото е открито училище, а през 1924 – 5 е построена училищна сграда. През 1929 г. е основано читалище „Възраждане“. През 1936 г. е създадена кредитна кооперация „Съзнание“.
През 1903 г. е построена църква „Свети Георги“.
През 1956 г. е учредено ТКЗС „Васил Левски“, което от 1958 г. е в състава на ДЗС – с. Невестино, а от 1979 г. е включено в състава на АПК „Струма“ – село Невестино.
Селото е водоснабдено (1924 – 1946 г.) и електрифицирано (1951 г.). Част от улиците са асфалтирани (1968), построена е помпена станция „Друмохар“ (1961), открит е здравен пункт, построени са нови частни и обществени сгради.
Активни миграционни процеси.
Легенди
[редактиране | редактиране на кода]На хълм над селото се намира огромна скала, където е изсечена „човешка стъпка“ дълга около 60 см. Подобна такава скала се намира и на склоновете Конявската планина. Според легендата, която датира от късното Средновековие тези стъпки принадлежат на Крали Марко. Хората вярвали, че толкова огромен е бил разкрачът му.[4]
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Село Друмохар принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
Исторически, културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- Църква „Свети Георги“ (1903)
- останки от късноантично укрепление в местността Камъка, на 1,3 км северно от селото.
- 170-годишен орех в махала „Кемовска“.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Танев, Стоян – „Невестино“, 2004 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 204.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ Проект Дигитална култура за регионално сближаване - Легенда за Маркова стъпка
|