Направо към съдържанието

Друмохар

Друмохар
България
42.205° с. ш. 22.8718° и. д.
Друмохар
Област Кюстендил
42.205° с. ш. 22.8718° и. д.
Друмохар
Общи данни
Население98 души[1] (15 март 2024 г.)
7,27 души/km²
Землище13,587 km²
Надм. височина520 m
Пощ. код2596
Тел. код07930
МПС кодКН
ЕКАТТЕ23827
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКюстендил
Община
   кмет
Невестино
Димитър Стаменков
(независим политик; 2003)

Друмохар е село в Западна България. То се намира в община Невестино, област Кюстендил.[2]

Село Друмохар се намира в планински район, в географската област Пиянец, югоизточно от град Кюстендил. Разположено е от двете страни на река Елешница и на шосето Кюстендил – Невестино – Ваксево. Отстои на 7 км от с. Невестино. Има 18 махали: Брашненичка, Малинска, Ковачка, Скендерска, Чешмарска, Кукударска, Паунска, Таушанска, Стойвска, Джоганска, Варош (център), Трънска, Кемовска, Янгеловска, Табачка, Спротивска, Печурначка и Цековска.

Година 1880 1900 1920 1934 1946 1956 1965 1975 1978 1984 2009
Население 592 812 1004 1049 1106 1132 823 675 482 350 162

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 183 100,00
Българи 183 100,00
Турци 0 0,00
Цигани 0 0,00
Други 0 0,00
Не се самоопределят 0 0,00
Неотговорили 0 0,00

Друмохар е старо антично селище. Споменава се в турски регистър от 1576 г. Смята се, че името на селото е дошло от гръцките думи „дромос“ и „харин“, което означава добър път. През годините при изкопни работи са откривани тракийски погребения и керамика от римския период.

През 1866 г. са регистрирани 45 домакинства с 300 жители.

През 1893 г. селото има 9750 декара землище, от които 3882 дка гори, 5234 дка ниви, 346 дка овощни градини, 259 дка лозя, пасища и др. и се отглеждат 1062 овце, 487 кози, 351 говеда и 123 коня. Основен поминък на селяните са земеделие (овощия, тютюнопроизводство) и животновъдство. Развиват се домашните занаяти. В селото има 3 бакалници, 3 кръчми, 5 воденици, 1 ковачница, 2 коларски работилници.

След Освобождението в селото е открито училище, а през 1924 – 5 е построена училищна сграда. През 1929 г. е основано читалище „Възраждане“. През 1936 г. е създадена кредитна кооперация „Съзнание“.

През 1903 г. е построена църква „Свети Георги“.

През 1956 г. е учредено ТКЗС „Васил Левски“, което от 1958 г. е в състава на ДЗС – с. Невестино, а от 1979 г. е включено в състава на АПК „Струма“ – село Невестино.

Селото е водоснабдено (1924 – 1946 г.) и електрифицирано (1951 г.). Част от улиците са асфалтирани (1968), построена е помпена станция „Друмохар“ (1961), открит е здравен пункт, построени са нови частни и обществени сгради.

Активни миграционни процеси.

На хълм над селото се намира огромна скала, където е изсечена „човешка стъпка“ дълга около 60 см. Подобна такава скала се намира и на склоновете Конявската планина. Според легендата, която датира от късното Средновековие тези стъпки принадлежат на Крали Марко. Хората вярвали, че толкова огромен е бил разкрачът му.[4]

Село Друмохар принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Исторически, културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]
  • Църква „Свети Георги“ (1903)
  • останки от късноантично укрепление в местността Камъка, на 1,3 км северно от селото.
  • 170-годишен орех в махала „Кемовска“.
  • Танев, Стоян – „Невестино“, 2004 г.
  1. www.grao.bg
  2. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 204.
  3. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
  4. Проект Дигитална култура за регионално сближаване - Легенда за Маркова стъпка