Дряново (област Пловдив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Дряново (Област Пловдив))
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Дряново.

Дряново
Общи данни
Население 179 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 34,057 km²
Надм. височина 1102 m
Пощ. код 4241
Тел. код 03052
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 23950
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Лъки
Валентин Симеонов
(ДПС)

Дряново е село в Южна България. То се намира в община Лъки, област Пловдив.

География[редактиране | редактиране на кода]

То е разположено по източния склон на един от ридовете на Радюва планина, в подножието на върховете Дръндевица (1646 м), Пандурова чука (1599 м) и малкото солище (1750 м).

История[редактиране | редактиране на кода]

Според фолклорното предание, в долния край на селото имало голямо дряново дърво, от което произлиза името му. През първата половина на XVII в. селото все още е населено с немюсюлмани. В Дряново и Павелско съществува м. Павликянско каре, която дава предпоставка, че там са живели павликяни, които по-късно приели исляма.

Според преброяването на населението в Царство България през 1910 година, към 31 декември същата година в Дряново (Дреново) живеят 762 жители.[1]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Емин Ага - родопски помак - войвода на една от трите чети, участвали във въстанието на Сен Клер (Хидает Бей) през 1878 година в Средните Родопи, с което се цели въдворяване на по-добър ред или ревизиране на Санстефанския мирен договор от 19 февруари 1878 година. Бивш подофицер от Османската армия.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Васил Дечев, „Миналото на Чепеларе“, София, кн.I, 1928 г. и кн.II, 1936 г. ;

Други[редактиране | редактиране на кода]

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 101.