Дряново (Серско)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за заличеното село в Гърция. За други значения на Дряново вижте Дряново (пояснение). За други значение на Дреново вижте Дреново.

Дряново
Δράνοβο
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Емануил Папас
Географска област Змийница
Надм. височина 1000 m
Население 0 души

Дряново или Дреново (изписване до 1945 година Дрѣново; на гръцки: Δράνοβο, Драново, катаревуса Δράνοβον, Драновон) е бивше село в Гърция, разположено на територията на дем Емануил Папас, област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е било високо в южните склонове на планината Змийница (Меникио), североизточно от град Сяр (Серес) над село Везник (Агио Пневма). Южно от селото е манастирът „Свети Георги“.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов говорът на селото е екав и затова жителското име е дрѐновѐнин, дрѐновѐнка, дрѐновѐне.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век Дряново е малко българско село, числящо се към Серската кааза на Отоманската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Дреново (Drénovo) е посочено като село с 64 домакинства, като жителите му са 220 българи.[3]

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Дряново като село със 71 български къщи.[4]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Сармусакликол и пише:

Дряново, село на Боздаг, на разстояние повече от 1 час на И от Карликьой. Същото местоположение, както и в това село, от което се разделя с дълбоко трапище. Поминъкът на селяните съставя гроздето и продаването сняг. Бедност извън мярка. Пътят е твърде лош и стръмен. 25 къщи, 200 жители, само българе; има и църква, в която се чете по гръцки.[5]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Дрѣново (Дряново) брои 340 жители българи и 20 черкези.[6] Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[7] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на Дряново (Drianovo) се състои от 640 жители българи екзархисти и 216 българи патриаршисти гъркомани и в селото работи българско начално училище.[8]

През юли 1907 година нивите на Дряново са изгорени от четата на гръцкия андартски капитан Андреас Макулис.[9] В това време Дряновски и Мъкленски войвода на ВМОРО е Димитър Михайлов.[10]

Дряново е посетено в 1909 година от училищния инспектор на Солунската епархия Константин Георгиев, който пише, че селото има 78 къщи. Основният поминък на жителите е отглеждането на тютюн, а също така и скотовъдството. След Илинденско-Преображенското въстание селото е подложено на тормоз от гърците от околните села и турските власти, като няколко българи са убити. В Дряново има две църкви. Българското училище представлява двуетажна каменна сграда. Учителят в селото е Н. Антонов, който преподава на четирите отделения и се ползва от одобрението на селяните. Учениците са 37, от които 32 момчета и 5 момичета.[11]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е освободено от османска власт през октомври 1912 година от части на Българската армия. По време на Междусъюзническата война в същата година е завладяно от гръцки части и след войната остава в Гърция.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Дряново

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μνημεία της Κοινότητας Αγίου Πνεύματος. // Δαρνακοχώρια. Посетен на 2 януари 2018.
  2. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 119.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 124.
  4. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 228-229.
  5. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 838.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
  7. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.
  8. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 198-199.
  9. Η μάχη της Δοβίστας
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 107.
  11. Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, София, 2005, стр. 139.
     Портал „Македония“         Портал „Македония