Дряново (дем Драма)
Вижте пояснителната страница за други значения на Дряново.
|
Дряново Μοναστηράκι |
|
|---|---|
| — село — | |
  Дряново  Дряново  Дряново |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Драма |
| Географска област | Чеч |
| Население | 781 души (2001) |
Дряново (изписване до 1945 година: Дрѣново; на гръцки: Μοναστηράκι, Монастираки, катаревуса Μοναστηράκιον, Монастиракион, до 1927 година, Δράνοβο, Драново, катаревуса Δράνοβον, Драновон[1][2][3]) е село в Република Гърция, разположено на територията на дем Драма в област Източна Македония и Тракия. Селото има 781 жители (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Дряново е разположено в Драмското поле на няколко километра на североизток от град Драма. Селото не се намира в същинския Чеч, но въпреки това Васил Кънчов го определя като чечко село, попадащо в Драмския Чеч.
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов говорът на селото е якав и затова местното произношение е Дряново. Жителското име е дря̀новя̀нин, дря̀новя̀нка, дря̀новя̀не.[4]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Дранова (Dranova) живеят 480 гърци.[5]
В края на XIX век Васил Кънчов пише, че селото има 70 къщи българи и 20 турци.[6] Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Дряново (Дрѣново) е смесено турско и българско селище. В него живеят 220 турци и 380 българи[7] в общо 100 къщи.[8]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Дряново (Drianovo) се състои от 688 българи патриаршисти гъркомани и в селото действа основно гръцко училище с един учител и 60 ученици.[9]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Дряново са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война от 1913 година остава в пределите на Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Дряново (Δράνοβα) живеят 612 души.[11]
След Балканските войни и Първата световна война част от населението на селото емигрира. През 1927 година името му е сменено от Драново (Δράνοβο) на Монастираки (Μοναστηράκι).[2] През 1928 година в Дряново са заселени 24 гръцки семейства със 109 души – бежанци от Турция.[3]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Дряново
Димитър Сотиров (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Четиринадесета воденска дружина[12]- Кръсто Илиев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора отделна партизанска рота, Втора рота на Шеста охридска дружина[13]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б „Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012
- ↑ а б „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 119.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
- ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 28.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 198.
- ↑ Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 269.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 204-205. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 835.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // [1] Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 4 май 2009.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 621.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 313.
Портал „