Дряново (дем Драма)
Вижте пояснителната страница за други значения на Дряново.
|
Дряново Μοναστηράκι |
|
|---|---|
| — село — | |
  Дряново  Дряново |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Драма |
| Географска област | Чеч |
| Население (2001) | 781 души |
Дряново (изписване до 1945 година Дрѣново; на гръцки: Μοναστηράκι, Монастираки, катаревуса Μοναστηράκιον, Монастиракион, до 1927 година, Δράνοβο, Драново, катаревуса Δράνοβον, Драновон[1][2][3]) е село в Република Гърция, разположено на територията на дем Драма в област Източна Македония и Тракия. Селото има 781 жители (2001).
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Дряново е разположено в Драмското поле на няколко километра на североизток от град Драма. Селото не се намира в същинския Чеч, но въпреки това Васил Кънчов го определя като чечко село, попадащо в Драмския Чеч.
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов говорът на селото е якав и затова местното произношение е Дряново. Жителското име е дря̀новя̀нин, дря̀новя̀нка, дря̀новя̀не.[4]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Васил Кънчов пише, че селото има 70 къщи българи и 20 турци.[5] Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Дряново (Дрѣново) е смесено турско и българско селище. В него живеят 220 турци и 380 българи[6] в общо 100 къщи.[7]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Дряново (Drianovo) се състои от 688 българи патриаршисти гъркомани и в селото действа основно гръцко училище с един учител и 60 ученици.[8]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Дряново са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война от 1913 година остава в пределите на Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Дряново (Δράνοβα) живеят 612 души.[10]
След Балканските войни и Първата световна война част от населението на селото емигрира. През 1927 година името му е сменено от Драново (Δράνοβο) на Монастираки (Μοναστηράκι).[2] През 1928 година в Дряново са заселени 24 гръцки семейства със 109 души – бежанци от Турция.[3]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Дряново
Димитър Сотиров (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Четиринадесета воденска дружина[11]- Кръсто Илиев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора отделна партизанска рота, Втора рота на Шеста охридска дружина[12]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Δράνοβον -- Μοναστηράκι
- ↑ а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
- ↑ а б Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 119.
- ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 28.
- ↑ Кънчов, Васил. Драмска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 198. (на български)
- ↑ Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 269. (на български)
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 204-205.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.835.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архив на оригинала от 31 юли 2012. Посетен на 4 май 2009.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.621.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.313.
Портал „
