Дубай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града в Обединените арабски емирства. За емирството вижте Дубай (емирство).

Дубай
دبيّ
— град —
Знаме    Герб
Dubaicollage.jpg
United Arab Emirates relief location map.jpg
25.2697° с. ш. 55.3094° и. д.
Дубай
Страна Флаг на Обединени арабски емирства Обединени арабски емирства
Емирство Дубай
Площ 1287 km² km²
Надм. височина 5 m m
Население (2017) 2 773 206[1] души
Телефонен код +9714
Дубай в Общомедия

Дубай (на арабски: دبيّ) е столицата и най-големият град на емирство Дубай от Обединените арабски емирства.[2] Градът е най-важният търговски и финансов център на ОАЕ[3] и на целия Близък Изток.[4] В периода 1954 – 1971 г. е административен център на британския протекторат Договорен Оман.[3]

Разположен е на югоизточния бряг на Персийския залив, на югозапад от Шарджа и на североизток от Абу Даби.

Дубай е сред водещите икономически центрове в Близкия изток. През последните десетилетия на 20 век икономиката му е все по-слабо зависима от добива и преработката на нефт, като нарастващо значение имат туризмът и финансовите услуги.[5] Към началото на 21 век Дубай привлича широко внимание с множество амбициозни строителни проекти и с организирането на няколко мащабни спортни прояви.

История[редактиране | редактиране на кода]

Възрастта на останките от древни мангрови блата намерени в близост до Дубай, е оценена на около 7 000 години. Преди около 5 000 години бреговата линия отстъпва към вътрешността на страната и добива съвременния си вид, а районът се покрива с пясък.[6][7] В предислямската епоха, хората от този регион почитат бог на име Баджаи (или Баджар).[8]

Територията, на която е разположен града, от 6 век пр.н.е. е подчинена на персийската династия на Ахеменидите, а от 3 до 6 век принадлежи на Сасанидите. През 7 век пристига исляма и територията става част от Арабския халифат. През 8 век княжество Дубай участва във въстание против наместника на халифа, вследствие на което владетелите на Дубай от средата на 8 до края на 9 век на практика са независими. Към края на 9 век те попадат под властта на Абасидите. През 13 век по тези земи нахлуват Хулагуидите. До 18 век за територията се борят Португалия, Иран, Турция, Оман, уахабитите.[9] Венецианският търговец на перли Гасперо Балби, който пребивава по тези земи в края на 1580-те години, описва събирането на перли, споменавайки Дубай (като Dibei).[10] От 18 век местните моряци, занимаващи се основно с каботажна търговия, са в конфликт с конкуриращата ги Британска източноиндийска компания, във връзка с което англичаните наричат района „Пиратския бряг“. През 1820 г. Източноиндийската компания, с помощта на военни сили, изпратени за борба с пиратите, налага подписването на т.н. Генерален договор, в резултат на който Оман е разделен на 3 части. Договорите от 1835, 1839, 1853 и 1892 г. довеждат до установяването на британски протекторат. От 1853 г. територията влиза в т. н. Договорен Оман.[9]

Първите сведения за съществуването на самия град датират от 1799 г.[3] В началото на 19 век населението на Дубай е само около 1 200 жители. Това неголямо селище е защитено от стени и форта Ал Фахиди в центъра си.[11] До 1833 г. то влиза в състава на емирството Абу Даби. По-късно, до получаването на независимост през 1971 г., принадлежи към Договорен Оман[3] От 1833 г. Дубай е под властта на емирите от династия Ал Мактум.[12]

През 1835 г. Дубай като част от останалите емирства подписва примирие с Великобритания. Дубай остава под закрилата на Обединеното кралство, когато през 1892 г. е подписано допълнително споразумение. Заедно с другите градове в ОАЕ Дубай заема добро стратегическо географско разположение – на пътя за Индия, което ги превръща във важна ключова територия. Владетелите на Дубай подпомагат занаятите и търговията. Градът се превръща във важно пристанище за чуждестранните търговци (предимно индийци). До 1930 г. е известен с износа си на перли.

В течение на 19 век две катастрофи нанасят големи щети на благосъстоянието на града: през 1841 г. избухва епидемия на едра шарка, принуждавайки жителите да се преместят на изток от Дейра, а през 1894 г. пожар изпепелява Дейра, унищожавайки повечето домове.[13]. Въпреки това, географското положение на града продължава да привлича търговци от всички краища на региона. Емирът на Дубай, желаейки да привлече чуждестранни търговци, понижава данъците, което привлича търговците от Шарджа – основният търговски център на региона по това време.[13][14]

Благодарение на близостта си до Иран, пристанището на Дубай привлича вниманието на чуждестранните търговци, много от които в края на краищата се заселват в Дубай, и в началото на 20 век градът вече е едно от най-важните пристанища в Персийския залив.[15] През 1910 г. населението на града е около 10 хил. жители; но пазарът, разположен на брега от страната на Дейра, има около 350 магазина.[11] В Дубай процъфтява производството и износа на перли и до Голямата депресия през 1930-те години, чието преодоляване по-късно е възпрепятствано от разработването в Япония на индустрии за отглеждане на перли във ферми.[6]

Дълго време Дубай трябва да се задоволява с незначителните ползи от близостта си до богатото на петрол емирство Абу Даби, но през 1966 г. в района са открити собствени находища, макар и значително по-малки.[16] Приходите от нефт започват да постъпват през 1969 г.[17]

През 1966 г. Дубай заедно с Катар се обединяват и приемат за своя парична единица риал. На 2 декември 1971 г. Дубай, Абу Даби и още пет емирства формират Обединените Арабски Емирства, след оттеглянето на Великобритания от Персийския залив през 1971 г. През 1973 г. Дубай се присъединява към останалите емирства и приема общата валута ОАЕ дирхам.

География[редактиране | редактиране на кода]

Дубай е разположен на крайбрежието на Персийския залив, на морското равнище. На юг и югозапад граничи с емирствата Абу Даби, на север и изток с емирството Шарджа, на запад – с водите на Персийския залив. Дължината на бреговата линия е 72 km. Малкият ексклав Хата граничи с емирствата Аджман на запад и Рас ал-Хайма на север, а от югоизток регионът е обкръжен от държавата Оман.

Тесният виещ се залив Дубай Хор дели града на 2 части. На единия бряг е разположен районът Бар Дубай, на другия – Дейра. Те се съединяват на 3 места – чрез мостовете Ал Мактум и Ал Гаруд и известния тунел Шиндога (прототип на тунела под Ламанша), който преминава под устието на пролива.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът в Дубай е горещ пустинен. Летата са много горещи, ветровити и влажни, като средната максимална температура е около 41 °C, а средният нощен минимум е около 30 °C през най-горещия месец – август. Повечето дни от годината са слънчеви. Зимите са топли със средна максимална температура от 24 °C и средна минимална от 14 °C през най-студения месец – януари. Валежите се увеличават през последните няколко десетилетия, достигайки до 94,3 mm годишно.[18] Високата влажност през лятото може да се стори неприятна за мнозина.[19] Възможни са пясъчни бури.

Климатични данни за Дубай
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 31,6 37,5 41,3 43,5 47,0 46,7 49,0 48,7 45,1 42,0 41,0 35,5 49,0
Средни максимални температури (°C) 24,0 25,4 28,2 32,9 37,6 39,5 40,8 41,3 38,9 35,4 30,5 26,2 33,4
Средни температури (°C) 19 20 22,5 26 30,5 33 34,5 35,5 32,5 29 24,5 21 27,5
Средни минимални температури (°C) 14,3 15,4 17,6 20,8 24,6 27,2 29,9 30,2 27,5 23,9 19,9 16,3 22,3
Абсолютни минимални температури (°C) 6,1 6,9 9,0 13,4 15,1 18,2 20,4 23,1 16,5 15,0 11,8 8,2 6,1
Средни месечни валежи (mm) 18,8 25,0 22,1 7,2 0,4 0,0 0,8 0,0 0,0 1,1 2,7 16,2 94,3
Средна температура на водата, °C 23,4 21,9 23,2 25,5 28,8 31,6 32,7 33,5 33,1 31,3 28,6 25,4 28,3
Средно месечно количество слънчеви часове 254.2 229.6 254.2 294.0 344.1 342.0 322.4 316.2 309.0 303.8 285.0 254.2 3508.7
Източник: Dubai Meteorological Office[20], climatebase.ru (extremes, sun),[21], NOAA (humidity, 1974 – 1991)[22]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Към април 2017 г. населението на Дубай възлиза на 2 773 206 души.[1] Едва 15% от населението на Дубай е съставено от национални граждани на ОАЕ,[23] а болшинството е съставено от емигранти, много от които са в страната от поколения или са родени в ОАЕ.[24] Приблизително 85% от популацията на емигранти (и 71% от населението на Дубай) са азиатци, основно индийци (51%), пакистанци (16%), бангладешци (9%) и филипинци (3%). Има и голяма общност от сомалийци, наброяваща около 30 000 души. Около четвърт от населението има ирански корени.[25] Най-голямата група западни емигранти е тази на британците – около 100 000.[26] Средната възраст в Дубай е около 27 години.

Население по години
1822[27] 1900[28] 1930[29] 1940[27] 1960[30] 1968[31] 1975[32]
1 200 10 000 20 000 38 000 40 000 58 971 183 000
1985 1995 2005 2014 2017[1]
370 800 674 000 1 204 000 2 250 000 2 773 206

Официален език и религия[редактиране | редактиране на кода]

Официалният език на Дубай е арабският, но се говорят още английски, хинди, урду, малаялам, персийски, пинджаби, тагалски. Ислямът е официалната религия на всичките седем емирства. Голяма част от местното население изповядва суни ислям. Има и малцинства от индуисти, сикхи и християни.

В центъра на града се намират храмове на Шива и Кришна. Немюсюлманите в държавата са свободни да изповядват свободно религията си, но нямат право да проповядват публично или да разпространяват религиозни материали. Правителството следва политика на търпимост спрямо чуждите религии и много рядко се намесва в религиозната им дейност.

В началото на 2001 г. започва строенето на протестантска и католическа църкви на територията на пристанище Джебел Али. Земята за строежа на църквите е дарена от правителството на Дубай. В края на 2005 г. започва строежът на първата гръцка православна църква.

Човешки права[редактиране | редактиране на кода]

Организациите за човешки права често отправят критики към нарушаването на човешките права в Дубай. Някои от 250 000-те чуждестранни работници в града живеят в „по-малко от човешки условия“, според Хюман Райтс Уоч.[33][34][35] Ръководството на Дубай отрича трудовите несправедливости и е заявило, че обвиненията на Хюман Райтс Уоч са безпочвени. Снимането и документирането на нарушаването на човешките права в Дубай се наказва с високи глоби от закона.[36]

Райони на града[редактиране | редактиране на кода]

Плажът на Дубай.

Основни райони на града:

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Петролните залежи в Дубай са по-малко от една двадесета от тези на Абу Даби и сега приходите от тях представляват много малка част от тези на града.

Дубай и Дейра се превръщат във важни пристанищни градове за западните държави. Повечето от новите банкови и търговски центрове са построени на пристанището. Още през 80-те и 90-те години на 20. век Дубай се установява като важен търговски център.

Днес Дубай е важна туристическа дестинация и ключово пристанище (Джебел Али построено през 1970 г. и е най-голямото в света), но също така е и финансов център и се развива бързо в областта на услугите и информационните технологии.

Брутният вътрешен продукт на Дубай възлиза на 83,4 млрд. долара през 2011 г. Въпреки че икономиката на Дубай се основава на петрола, приходите от нефт и природен газ представляват по-малко от 7% от приходите на емирството. В Дубай се произвеждат между 50 000 и 70 000 барела (около 11 000 m³) на ден, както и значително количество газ от офшорни находища. Делът на емирството в общите приходи от газ на ОАЕ е около 2%. Нефтените резервни в Дубай намаляват значително и се очаква да се изчерпят в следващите 20 години. Операциите с недвижими имоти и строителството (22,6%), търговията (16%), ентрепотът (15%) и финансовите услуги (11%) са с най-голям дял в икономиката на Дубай. Основните експортни дестинации за емирството са Индия, Швейцария и Саудитска Арабия. Главните реекспортни дестинации включват Индия, Китай и САЩ. Решението на правителството за диверсификация с цел да превърне икономиката от базирана на търговия и нефт в такава, основаваща се на услуги и туризъм, доведе до покачването на цените на недвижимите имоти между 2004 г. и 2006 г. Погледнато в по-дълъг период обаче, пазарът на недвижими имоти минава през обезценяване на много имоти, като много от тях губят до 64% от стойността си в периода между 2001 г. и 2008 г.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Дубай е древен град, известен със своите традиционни пазари (сукове). Местата, които могат да се разгледат, са много, но сред най-известните са Двореца на шейха, Дубайския музей и Джумейра.

Градът е изпълнен с модерни небостъргачи като Емиратските Кули, които са 12-ата и 24-тата най-високи сгради в света, луксозния 7-звезден хотел Бурж Ал Араб, превърнал се в символ на Дубай, както и небостъргача Бурдж Халифа, който е открит на 4 януари 2010 г. Височината му е 828 метра – най-високата сграда в света.

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Population Clock. // Посетен на 26 април 2017.
  2. The Government and Politics of the Middle East and North Africa. D Long, B Reich. p.157
  3. а б в г Словарь современных географических названий. – Под ред. акад. В. М. Котлякова. Екатеринбург: У-Фактория. 2006[1]
  4. The 2008 Global Cities Index. // Foreign Policy. 15 October 2008. Посетен на 20 April 2010.
  5. Oil share dips in Dubai GDP. // AME Info, 2007. Посетен на 23 септември 2010.
  6. а б History and Traditions of the UAE (PDF). // Посетен на 31 July 2009.
  7. The old ... turned new. // Travel & Culture, 25 October 2001. Посетен на 15 March 2008.
  8. Ibrahim Al Abed, Peter Hellyer. United Arab Emirates: A perspective. Trident Press, 2001. ISBN 978-1-900724-47-0. Посетен на 31 July 2009.
  9. а б Объединённые арабские эмираты
  10. The Coming of Islam and the Islamic Period in the UAE. King, Geoffrey R. (PDF). // Посетен на 2013-04-20.
  11. а б [2] Энциклопедия туризма Кирилла и Мефодия. 2008
  12. Bani Yas. // Sheikh Mohammed Official Website. Посетен на 2009-05-30.
  13. а б Modernity and tradition in Dubai architecture. Karim, Luiza. // Alshindagah.com. Посетен на 31 July 2009.
  14. Davidson, Christopher, The Emirates of Abu Dhabi and Dubai: Contrasting Roles in the International System. March 2007.
  15. "Dubayy". Encyclopædia Britannica. 2008
  16. Historic population statistics (PDF). // Посетен на 31 July 2009.
  17. Sampler & Eigner. „Sand to Silicon“. „Motivate“. 2008. ISBN 9781860632549. UAE, стр. 11
  18. Climate in Dubai across the year
  19. Temperature and Humidity in Dubai
  20. Climate. // Dubai Meteorological Office. Архив на оригинала от 2013-04-17. Посетен на 20 декември 2008.
  21. Dubai, Emirates. // Climatebase.ru. Архив на оригинала от 2013-04-17. Посетен на 10 февруари 2013.
  22. Climate Normals for Dubai. // Национална агенция на океанските и атмосферни изследвания. Посетен на 10 февруари 2013.
  23. Dubai population jumps 4.8 per cent to 2.17 m
  24. Call to naturalise some expats stirs anxiety in the UAE
  25. Young Iranians Follow Dreams to Dubai
  26. Dubai leads British exodus overseas
  27. а б Al Shindagah
  28. 3D Modelling and Visualisation OF Al Baskita in Dubai IN Dubai, United Arab Emerites
  29. Tourism in Dubai
  30. The United Arab Emigrates – Historical demographical data of the urban centers
  31. The Tribal Society of the UAE and its Traditional Economy
  32. Census 2005 U.A.E.
  33. Building Towers, Cheating Workers: Exploitation of Migrant Construction Workers in the United Arab Emirates
  34. UAE to allow construction unions
  35. Dubai fire investigation launched
  36. The Slaves of Dubai