Дубравка Ораич-Толич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дубравка Ораич-Толич
Dubravka Oraić-Tolić
Родена1 август 1943 г. (80 г.)
Професияписател, поет, литературовед
Националност Хърватия
Активен период1960 -
Жанрлирика, драма, документалистика
СъпругБенджамин Толич (1965 – )
ДецаИва Толич
Дубравка Ораич-Толич в Общомедия

Дубравка Ораич-Толич (на хърватски: Dubravka Oraić-Tolić) е хърватска литературна теоретичка академик, преводачка, поетеса и писателка.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Дубравка Ораич-Толич е родена на 1 август 1943 г. в Славонски брод, Хърватия, Югославия.

Следва философия и руски език и литература във Философския факултет на Загребския университет в периода 1962 – 1966 г. и във Виенския университет в периода 1967 – 1969 г., където получава магистърска степен с дипломна работа за творчеството на Антун Густав Матош. Получава докторска степен с дисертация на тема „Цитиране. Универсални типове и исторически модели“.

В периода 1971 – 1998 г. работи в Катедрата по литературознание на Философския факултет на Загребския университет. През 1997 г. е избрана за редовен професор в катедра „Славянски езици и литература“, а от 2004 г. в катедра „Източнославянски езици и литература“. Била е гост-професор в университетите в Мюнхен (1992) и Гьотинген (2007). От 15 май 2014 г. е редовен член на Хърватската академия на науките и изкуствата.

Първата ѝ книга, стихосбирката „Oči bez domovine“ (Бездомни очи), е издадена през 1969 г.

През 2012 г. получава национална награда за постижения в областта на хуманитарните науки, а през 2013 г. наградата на Хърватската академия на науките и изкуствата за най-високи научни и художествени постижения в Република Хърватия за книгата „Академично писмо: Стратегии и техники на класическата реторика за съвременни студенти“. През 2016 г. получава наградата „Йосип и Иван Козарац“ за цялостно си творчество.

В живота си тя е особено привързана към Винковци. През 1992 г., по време на войната, тя е сред многото културни работници, които идват от Загреб във Винковци, който е пряко застрашен от войната, и донася дарение от книги за Винковската библиотека за мир.

Превежда на хърватски романа „Петербург“ от Андрей Бели, трилогията от Валентин Катаев „Трева на забравата“, стихосбирките „Труба Гуль-муллы“ и „Зангези“ от Велимир Хлебников.

През 1965 г. се омъжва за хърватския публицист и дипломат Бенямин Толич. Майка е на Иво Толич, един от водещите 40 биолога в света, служител на Института „Макс Планк“ и Института „Руджер Бошкович“.

Дубравка Ораич-Толич живее със семейството си в Загреб.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • Oči bez domovine (1969)
  • Urlik Amerike (1981)
  • Palindromska apokalipsa (1993)
  • Doživljaji Karla Maloga (2018)

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Muška moderna i ženska postmoderna: rođenje virtualne kulture (2005)
  • Akademsko pismo: strategije i tehnike klasične retorike za suvremene studentice i studente (2011) – награда на Хърватската академия на науките и изкуствата
  • Čitanja Matoša (2013) – за поета Антун Густав Матош
  • Peto evanđelje: Sedam dana u Svetoj Zemlji (2016) – пътепис за посещение на библейските места и Израел

Научни трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Pejzaž u djelima Antuna Gustava Matoša (1980)
  • Teorija citatnosti (1990)
  • Citatnost u književnosti, umjetnosti i kulturi (2019)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Dubravka Oraić-Tolić в Уикипедия на хърватски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​