Дубравка Угрешич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дубравка Угрешич
Dubravka Ugresic 2006.jpg
Дубравка Угрешич през 2006 г., Варшава
Родена 27 март 1949 г. (67 г.)
Професия литературен изследовател, писател, преводач
Жанр роман, есе
Направление постмодернизъм
Уебсайт Страница в IMDb

Дубравка Угрешич (на хърватски: Dubravka Ugrešić) е известна хърватска писателка, която живее в Нидерландия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дубравка Угрешич е родена в Кутина през 1949 г. в Хърватия, Социалистическа федеративна република Югославия. Нейният баща е хърватин, а майка ѝ - българка, родена в Бургас.

До започването на войната в Хърватия в началото на 1990-те години Дубравка Угрешич работи в Института по теория на литературата в Загреб, а основните ѝ научни интереси са свързани с руската литература на ХХ век, на която същевременно е и преводач. Сред най-известните ѝ преводи са тези на Даниил Хармс и Борис Пилняк, както и антологията на алтернативната руска проза „Шамар в ръката“ (1988).

„Щефица Цвек в лапите на живота“ („Štefica Cvek u raljama života“, 1981) — иронична постмодернистична проза, свободно заиграваща се с клишета и стереотипи на тривиалната литература и култура — е първият ѝ писан преди емиграцията роман, който ѝ донася известност и скоро е филмиран. Следващият роман, който ѝ донася голямо признание, е „Форсиране на романа река“, за който е отличена с НИН-ова награда през 1988 година.

След пламването на югославските войни през 1991 г. се опитва да заеме неутрална позиция между сърбите и хърватите, което не се приема от много от хърватските ѝ сънародници. Дори есеистът и романист Антун Шолян, литературна фигура, позната със сдържаността си относно етническите спорове, но същевременно и с близостта си до управляващите кръгове, реагира отрицателно на нагласата на Угрешич в статията „Хърватски феминистки изнасилват Хърватия“. В ситуацията на все по-невъзможен диалог в една разпадаща се държава през 1993 г. Угрешич предпочита да избере доброволната емиграция. Както пише във въвеждащото есе към книгата си с антиполитически есета „Култура на лъжата“:

„На писателите - ако не станат военноподпалвачи, политически лидери, патриоти спекуланти или инкасатори на чуждото нещастие - им остава, струва ми се, само самоотбраната с бележки.“[1]

Угрешич живее в Амстердам. Първата ѝ публична изява в Хърватия след самоналоженото изгнание е през 2004 г. (по време на представянето на романа ѝ „Министерството на болката“). Угрешич редовно посещава Хърватия, но не е изявила намерение да живее и работи там.

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Малък пламък (за деца, 1971)
  • Филип и щастието (за деца, 1976)
  • Поза за проза (1978)
  • Щефица Цвек в лапите на живота (1981)
  • Животът е приказка (1983)
  • Домашни духове (за деца, 1988)
  • Форсиране на романа-река (1988)
  • Американски речник (1993)
  • Културата на лъжата — антиполитически есета (1995)
  • Музеят на безусловната капитулация (1998)
  • Четенето забранено (2001)
  • Министерството на болката (2004)
  • Няма никой вкъщи (2007)
  • Баба Яга снесе яйце (2008)

На български език са публикувани осем нейни романа и есеистични книги, както и интервюта и откъси от книгите ѝ в редица периодични издания.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Угрешич има много награди и международно признание за творбите си.

В бившата Югославия тя получава наградите „Джалски“, „Меша Селимович“, НИН-ова награда и наградата на Загреб.

Отличена е също с:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дубравка Угрешич, „Култура на лъжата“. Превод Жела Георгиева, ИК „Стигмати", 1999.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]