Дубравка Угрешич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дубравка Угрешич
Dubravka Ugrešić
хърватска писателка
Дубравка Угрешич през 2006 г., Варшава
Дубравка Угрешич през 2006 г., Варшава

Родена

Образование Загребски университет
Професия литературовед, писател, преводач
Литература
Жанрове роман, есе
Направление постмодернизъм
Известни творби „Форсиране на романа-река“ (1988)
Награди НИН-ова награда (1988)
Европейска награда за есеистика „Шарл Вейон“ (1996)
Австрийска държавна награда за европейска литература (1999)
Награда „Хайнрих Ман“ (2000)
Международна награда за литература Нойщад (2016)

Уебсайт www.dubravkaugresic.com

Дубравка Угрешич (на хърватски: Dubravka Ugrešić) е хърватска и нидерландска писателка от български произход.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дубравка Угрешич е родена в Кутина, Хърватия, Социалистическа федеративна република Югославия през 1949 г. Нейният баща е хърватин, а майка ѝ е българка, родена в Бургас.

Завършва Загребския университет, специализира в Московския университет.

До започването на войната в Хърватия в началото на 1990-те години Дубравка Угрешич работи в Института по теория на литературата в Загреб, а нейните основни научни интереси са свързани с руската литература на ХХ век, на която същевременно е и преводач. Сред най-известните ѝ преводи са на Даниил Хармс и Борис Пилняк, както и антологията на алтернативната руска проза „Шамар в ръката“ (1988).

„Щефица Цвек в лапите на живота“ („Štefica Cvek u raljama života“, 1981) – иронична постмодернистична проза, свободно заиграваща се с клишета и стереотипи на тривиалната литература и култура – е първият ѝ писан преди емиграцията роман, който ѝ донася известност и скоро е филмиран. Следващият роман, който ѝ донася голямо признание, е „Форсиране на романа река“, за който е отличена с НИН-ова награда през 1988 година.

След пламването на югославските войни през 1991 г. се опитва да заеме неутрална позиция между сърбите и хърватите, което не се приема от мнозина хървати. Дори есеистът и романист Антун Шолян, познат със сдържаността си по етническите спорове, но същевременно и с близостта си до управляващите кръгове, в статията „Хърватски феминистки изнасилват Хърватия“ реагира отрицателно на нейната позиция. В ситуацията на все по-невъзможен диалог в разпадащата се държава през 1993 г. тя предпочита да избере доброволната емиграция. Както пише във въвеждащото есе към книгата си с антиполитически есета „Култура на лъжата“ (1996):

„На писателите – ако не станат военноподпалвачи, политически лидери, патриоти спекуланти или инкасатори на чуждото нещастие – им остава, струва ми се, само самоотбраната с бележки.“[1]

Угрешич живее в Амстердам. Нейната първа публична изява в Хърватия след самоналоженото изгнание е през 2004 г. (при представянето на романа „Министерството на болката“). Угрешич редовно посещава Хърватия, но не е изявила намерение да живее и работи там.

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Малък пламък (за деца, 1971)
  • Филип и щастието (за деца, 1976)
  • Поза за проза (1978)
  • Щефица Цвек в лапите на живота (1981)
  • Животът е приказка (1983)
  • Домашни духове (за деца, 1988)
  • Форсиране на романа-река (1988)
  • Американски речник (1993)
  • Културата на лъжата – антиполитически есета (1995)
  • Музеят на безусловната капитулация (1998)
  • Четенето забранено (2001)
  • Министерството на болката (2004)
  • Няма никой вкъщи (2007)
  • Баба Яга снесе яйце (2008)

На български език са публикувани 8 нейни романа и есеистични книги, както и интервюта и откъси от нейните книги в редица периодични издания.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Угрешич има много награди и международно признание за творбите си.

В бивша Югославия получава наградите „Джалски“, „Меша Селимович“, НИН-ова награда (1988) и наградата на Загреб.

На 23 октомври 2019 г. е удостоена с титлата почетен доктор на Софийския университет.[2]

Отличена е също с:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дубравка Угрешич, „Култура на лъжата“. Превод Жела Георгиева, ИК „Стигмати“, 1999.
  2. „Дубравка Угрешич ще бъде удостоена с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет“, сайт на Софийския университет.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]