Дука д'Аоста (лек крайцер, 1934)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Дука д'Аоста“ /Z15/Сталинград/Керч
RN Emanuele Filiberto duca d'Aosta
Russian cruiser Kerch 1950.jpg
Лекият крайцер „Керч“
(преди това „Дука д'Аоста“) през 1950 г.
Флаг Италия Италия
Съюз на Съветските Социалистически Републики Съюз на Съветските Социалистически Републики
Клас и тип Лек крайцер от типа „Дука д'Аоста“
Производител OTO в Ливорно и др., Италия.
Живот
Заложен 29 октомври 1932 г.
Спуснат на вода 22 април 1934 г.
Влиза в строй 13 юли 1935 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран на 20 февруари 1959 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 186,9 m
Ширина 17,5 m
Газене 5,5 m
Задвижване 2 парни турбини Parsons;
6 парни водотръбни котли Thornycroft;
2 гребни винта;
110 000 к.с.
Скорост 36,5 възела
(67,6 km/h)
Водоизместимост 8450 t (стандартна)
10 539 t (пълна)
Броня пояс: 70+30 – 35 mm;
палуба: 30 – 35 mm;
кули: 90 mm;
траверси: 50 mm;
бойна рубка: 100 mm
Екипаж 578 души
Далечина на
плаване
3900 морски мили при 14 възела ход;
Радиолокационна
станция (РЛС)
РЛС за въздушно и надводно наблюдение GUFO
Хидроакустическа
система (ХАС)
стандартна ХАС
Въоръжение
Артилерия 4x2 152 mm;
Зенитна артилерия::
3x2 100 mm;
4x2 37 mm;
6x2 13,2 mm картечници
(от 1942 г. 12x1 20 mm)
Самолети 2 хидроплана IMAM Ro.43;
1 катапулт
Торпеда 2x3 533 mm ТА
Други 112 – 146 мини;
2 бомбохвърляча;
2 бомбомета;
12 дълбочинни бомби

Дука д'Аоста (на италиански: Emmanuele Filiberto Duca d’Aosta), впоследствие Керч (на руски: Керчь) е лек крайцер на италианския флот от времето на Втората световна война. Главен кораб на серията едноименни крайцери. На 6 февруари 1949 г. е предаден на СССР. Преименуван е на „Сталинград“, а после на „Керч“ и влиза в състава на Черноморския флот докато не е изключен от списъците му на 20 февруари 1959 г.

Строителство[редактиране | редактиране на кода]

Проекта за крайцерите от типа „Дука д'Аоста“ е разработен през 1932 г. в Италия от генерал-лейтенанта Умберто Пулиезе. Кораба е заложен на 24 януари 1932 г. в Италия, спуснат е на вода на 22 април 1934 г. В състава на КВМС на Италия влиза на 11 юли 1935 г. Счита се един от съвременните и мощни леки крайцери на 1930-те години. Девети кораб от серията „Кондотиери“.

Корпус[редактиране | редактиране на кода]

„Дука д'Аоста“ има нитован корпус с полубак, който преминава в надстройка на горната палуба. Носовата част има клиперски очертания с видим развал на шпангоутите за подобряване на мореходността. Полубака има слабо изгигане към форщевена. Височината на междупалубното пространство в средата на корпуса съставлява 2,25 m. Към краищата, зад пределите на МКО, постепенно се увеличава. При форщевена разстоянието между 1-та средна и горната палуба достига 2,7 m, а при ахтерхщевена е 2,6 m. Системата на набора е смесена (средната част по надлъжната система, краищата по напречната). 21 водонепроницаеми напречни прегради делят корпуса на 22 отсека. Предполага се, че кораба ще може да издържи наводняването на кои и да е два съседни отсека. Напречната метацентрична височина при нормална водоизместимост е 1,52 m.

Главна енергетична установка[редактиране | редактиране на кода]

Енергетичната установка се състои от три котелни отделения, в които има шест 4-колекторни водотръбни котела Yarrow с вертикални паропрегревателя (производителност – по 80 t/h, с налягане до 25 kg/cm² и температура до 350 °С). В двете машинни отделения има два трикорпусни ГТЗА система Parsons с номинална мощност по 55 000 к.с. всеки на 250 r/m при гребния вал. На кораба има два спомагателни котела. Проектната скорост при нормална водоизместимост съставлява 36,5 възела.

Електроенергетичната установка включва четири турбогенератора по 160 кW, поставени сдвоено в носовото и кърмовото машинни отделения, и два дизел-генератора със същата мощност, разположени в носовото и кърмовото отделения под водолинията зад пределите на бронираната цитадела. В силовата електромрежа се използва постоянен ток с напрежение от 220 V. Запаса от мазут съставлява 1635 t, на турбинно масло – 70 t, котелната вода е 253 t, питейната – 59 t.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Главният калибър на кораба е представен от четири 152 mm двуоръдейни артилерийски установки, които са разположени линейно-терасовидно в носовата и кърмовата части на кораба. Те се отличават с мощна балистика, имат разделно-гилзово зареждане с клинов хоризонтално-плъзгащ се затвор. Боекомплекта на всяко оръдие съставлява по 250 изстрела. Системата за управление на огъня на артилерията на главния калибър се състои от централен автомат на стрелбата в централния артилерийски пост, командно-далекомерен пост с визьор с централно насочване и два 5-метрови стереодалекомери. Във втората и третата кули има допълнителни стереодалекомери с база 7,2 m и куполни автомати за стрелба, което дава възможнос да управлява огъня автономно.

Универсалният калибър е представен от три 100 mm сдвоени палубни артустановки система Минизини с боекомплект от 250 изстрела на ствол (една е на диаметралната плоскост). При тези установки има полуавтоматично патронно зареждане и електрическа трансмисия за наводка, но по скорост на наводка, скорострелност и ефективност този универсален калибър вече почти не отговаря на изискванията към началото на войната. Има две групи (на десния и левия борд) морски прибора за управление на артилерийския зенитен огън с два зенитни автомата на стрелбата и два визирно-далекомерни поста с 3-метрови стереодалекомери.

Малокалибрената зенитна артилерия на кораба разполага с четири 37 mm сдвоени и осем 20 mm едностволни зенитни автомати на фирмата „Breda“: съвременни, но стрелящи по наведката само на стандартни оптически и диоптрически прицелни устройства.

Торпедното въоръжение е представено от два тритръбни 533 mm насочващи се торпедни апарата: всичко има 12 торпеда, 6 от които са в апаратите и още 6 на стелажи близо до надстройката, без бойните детонатори. В хода на войната, обаче, от торпедате се отказват, тъй като съхраняването им е доста опасно, а потребността от тях – малка: освободеното тегло се използва за допълнителен боезапас за зенитните автомати.

На кораба има и два бомбомета и два кърмови бомбохвъргача за противолодъчни дълбочинни бомби. При претоварване крайцера приема на минни пътеки по горната палуба морски мини (до 150 броя, взависимост от образеца). На шкафута на крайцера има въртящ се катапулт, на който се съхраняват два хидросамолета-биплан IMAM Ro.43. По-късно на крайцера е поставена корабен РЛС за въздушно и надводно следене тип „GUFO“, която е демонтирана заедно с ХАС при предаването на кораба на ВМФ на СССР.

Служба[редактиране | редактиране на кода]

Преди войната[редактиране | редактиране на кода]

В началото на своята служба „Дука д'Аоста“ състои в 7 дивизион крайцери, през 1938 г. той преминава подготовка за околосветско плаване заедно с „Еудженио ди Савойя“ (който носи служба в испански води в периода 1936 – 1937 г., помагайки на франкистите). На 5 ноември 1938 г. от Неапол двата кораба излизат на плаване, което трябва да завърши на 25 юли 1939 г., но поради материално-технически и политически проблеми маршрута е съкратен: отряда посещава само пристанища на Бразилия, Аржентина, Чили и Карибско море, така и не излизайки в Тихия океан, и се връща в Специя на 3 март 1939 г.

Война[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 1940 г. „Дука д'Аоста“ влиза в състава на 2-ра ескадра. Той участва в боя при нос Пунто Стило от 6 до 10 юли, прикрива конвои за Северна Африка в средата на лятото, а в края на октомври, съвместно с другите сили на флота, вече организира прехващането на английските крайцери по пътя им към Малта.

От 16 февруари до 28 ноември 1941 г. „Дука д'Аоста“ действа в състава на 8-ма дивизия крайцери, участва в минно-заградителната операция при нос Бон (от 19 до 24 април), след което прикрива конвоите за Либия през април и май. Още три минно-заградителни операции с участието на „Duca d'Aosta“ има на 3 юни във водите при Триполи, а също и в Сицилийския пролив на 28 юни и 7 юли (минни полете с обозначение S2, S31 и S32). През октомври е набялязана четвърта минно-заградителна операция, но след излизането на британския флот в морето тя е отменена.

В края на ноември крайцера участва в прикритието на важен конвой, плаващ през няколко пристанища на Италия към Бенгази. Между 13 и 19 декември крайцера трябва да съпровожда двата конвоя М41 и М42, което съвпада с опита на англичаните да прекарат конвой за Малта. В крайна сметка това води до неголямото първо сражение в залива Сирт, в което участва и „Дука д'Аоста“.

През януари 1942 г. той продължава носенето на служба по охрана конвои, прикривайки конвоя T18 за Триполи. През февруари крайцера участва в безуспешните издирвания на английски конвой от Малта. През юни в състава на 8-ма дивизия крайцери „Дука д'Аоста“ влиза в бой против групировка английски крайцери и разрушители: в този бой е потопен английския разрушителБедуин“. Към края на годината кораба е в Неапол: На 4 декември американците организират мощно авионападение над морската база на Италия, но крайцера като по чудо не получава големи повреди.

През 1943 г. деятелността на флота на Италия е прекратена с привършването на запасите от гориво. В началото на август „Дука д'Аоста“ става един от малкото кораби, който се опитва да възпрепятства последващото придвижване на съюзниците в Италия, предприемайки неудачен опит да обстреля позициите на съюзниците в района на Палермо. Към 10 септември 1943 г. крайцера е извършил 78 бойни излизания в открито море, изпълнил е над 90 бойни задачи и е изминал около 30 хил. мили, но няма огневи съприкосновения с надводен противник. Сериозни повреди също няма.

В момента на капитулацията на Италия крайцера е в Тарано, откъдето той на 8 септември 1943 г. отплава за Малта, за да се предаде на английските власти. За цялата Втора световна война лекият крайцер не получава нито една сериозна повреда. На 12 септември „Дука д'Аоста“ се предава заедно с останалите кораби от италианския флота на съюзниците в Малта. След неголям ремонт крайцера заедно с „Джузепе Гарибалди“ и „Дука делли Абруци“ на 27 октомври 1943 г. отплава за Фрийтаун от Таранто. Той патрулира в Централния и Южен Атлантик в седем плавания от 1 ноември 1943 г. до 15 февруари 1944 г. В Италия „Дука д'Аоста“ се връща на 3 април, след което вече се използва само като транспорт. След войната е изведен в резерва.

Следвоенно предаване на СССР[редактиране | редактиране на кода]

На Техеранската конференция през 1943 г. е решено как да се раздели италианския флот след войната. По жребий, проведен от представители на военноморското командване на Великобритания, САЩ, Франция и Съветския Съюз точно 45 кораба се предават в разпореждане на СССР. В тяхното число е и крайцера „Дука д'Аоста“. Приемането на кораба от съветските моряци не предизвиква проблеми: по конструкция крайцера не се отличава от крайцерите от проектите 26 и 26-бис, а неговото влизане в състава на Черноморския флот би позволило да се извадят от неговия състав остарелите и износени „Красний Кавказ“ и „Красний Крим“. Предаването на крайцера е на 6 февруари 1949 г. в Одеса под условното име Z-15. На 26 февруари крайцера е преименуван на „Сталинград“, а след това на „Керч“.

Служба в Черноморския флот[редактиране | редактиране на кода]

След приемането му в състава на Черноморския флот крайцера „Керч“ е подложен на ремонт и модернизация в Севастополския морски завод „С.Орджоникидзе“. От кораба е демонтирана зенитната артилерия, поставени са съветските РЛС „Гюйс“ и „Редан“, а също е модернизирана системата ПУС за артилерията на главния калибър. Още тогава крайцера „Керч“ вече е по-слаб от крайцерите от проекта 68-К.

Формално „Керч“ влиза в състава на дивизията крайцери на Черноморския флот, но от самото начало той се използва за учебни цели. На 16 февруари 1956 г. крайцера е прекласифициран в учебен крайцер, а на 11 март 1958 г. и в учебен кораб ОС-32. Всичко той прослужва 10 години в състава на ВМФ на СССР, без проишествия. По това време на „Керч“ преминават службата си квалифицираните моряци, които по-късно усваяват новите бойни кораби на ракетоносния флот.

На 20 февруари 1959 г. учебният крайцер „Керч“ е изключен окончателно от списъците на флота и по-късно е предаден за скрап. Причините за това решение са две: линията на ръководството на МО на СССР предполага „ликвидация на крайцерите като клас“, тъй като те вече не отговарят на новите условия за водене на война; към това след гибелта на линкора „Новоросийск“ командването се усъмнява в качеството на получените италиански кораби и заповядва те да се премахнат колкото е възможно по-бързо.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Брагадин М. А.. Битва за Средиземное море. Взгляд побежденных. ISBN 5-17-002636-6.
  • Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. ISBN 5-17-030194-4.
  • Патянин С. В., Дашьян А. В. и др.. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. ISBN 5-69919-130-5.
  • Трубицын С. Б.. Лёгкие крейсера Италии (1932 – 1945 гг.). Часть I.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1945. ISBN 0-85177-146-7.
  • Gay F.. The cruiser Bartolomeo Colleoni. ISBN 0-85177-453-9.
  • Osborne E. W.. Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact. ISBN 1-85109-369-9.
  • Smith P. C., Dominy J. R.. Cruisers in Action 1939 – 1945. ISBN 0718302184.
  • Whitley M. J.. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. ISBN 1-85409-225-1.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Керчь (крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.