Дука (фамилия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Дука (на гръцки: Δούκαι) е известна византийска династична фамилия от 11 век. Първият византийски император, когото излъчва фамилията е Константин X Дука, който е син на Андроник Дука, благородник от Пафлагония, който е заемал длъжността стратег на тема Паристрион (Подунавие). Константин придобива влияние в императорския двор след като се жени за Евдокия Макремболитиса, племенница на константинополския патриарх Михаил Керуларий, който е в основата на Виликата схизма между католическата и православната църква от 1054 г.

През 1057 г. Константин подкрепя възцаряването на Исак I Комнин, но скоро след това преминава към противниците на реформената политика на новия император. Благодарение на позицията си през ноември 1059 г. Константин е избран за наследник на Исак I Комнин и на 24 ноември 1059 е коронован за император.

Синът на Константин, Михаил VII Дука, управлява в годините 1071-1078 г., непосредствено след разгрома при Манцикерт, след като император Роман IV Диоген е свален, ослепен и и прокуден.

Всички византийски императори, представители на фамилията са:

След превземането на Константинопол от латинците, зет на никейския император Теодор I Ласкарис е Йоан III Дука Ватаци, като никейска управляваща фамилия Ватаци се явява клон на по-старата фамилия Дука. През 1246 г. управляващите Никея Ласкариди успяват да се споразумеят с управляващата Солун византийска династия на Ангелите. Втората съпруга на Йоан III Дука Ватаци е дъщерята на император Фридрих II, а синът му Теодор II Ласкарис и внукът му Йоан IV Дука Ласкарис управляват Никейската империя почти до възстановяването на Византия от последната управляваща Източната Римска империя династия, тази на Палеолозите.

Приеманата за първата жена-историк Анна Комнина в своята "Алексиада" се изказва твърде неласкаво за управлението на империята от представителите на фамилията Дука през 11 век.

Източници[редактиране | edit source]