Дунавска зора

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Дунавска зора
Информация
Вид седмичник

Начало 1867 г.
Край 1870 г.
Редактор Добри Войников
Език български
Политически революционен вестник
Седалище
на управление
Браила, Свищов

„Дунавска зора“ е български седмичник, излизал в Браила и Свищов в годините около Освобождението. Слоганът му е „Вестник за волните българи“.

Първоначално, между 1867[1] и 1870 г., вестникът излиза в Браила под редакцията на Добри Войников. През 1877 г. са отпечатани още два броя, а след Освобождението, след смъртта на Добри Войников, в Свищов излизат още 17 броя. В програмната статия на вестника се казва, че той „ще се старае да бъде искрений язик на болките и страданията на угнетения ни народ, на неговите справедливи оплаквания и на неговите законни правдини“. В нея се изтъква също, че българският народ трябва да използва „благоприятността на обстоятелствата“, без да се посочва ясен изход.

„Дунавска зора“ е вестник с интересно и разнообразно съдържание. В него се поместват материали за робското положение на българския народ, за революционните му прояви; вестникът пише с ентусиазъм и с революционна фразеология за подвизите на четите, които преминават в тогавашната Османска империя. Въпреки това „Дунавска зора“ не се приема за последователен, чисто революционен вестник. Изданието откликва на някои актуални въпроси – движението за самостоятелна българска църква, пише със симпатия за национално-освободителните движения в чужбина. Външнополитическата ориентация на „Дунавска зора“ е русофилска. По вътрешните въпроси линията му е колеблива – в последните си броеве той се отдалечава от революционната емиграция.

„Дунавска зора“ отделя много място за материали в областта на просветата, културата и книжнината. Заедно със статиите и информацията за българското училище се пише по въпросите на театъра и драматургията, както и за проявите на Българското книжовно дружество (поради което е смятан и за орган на дружеството). В „Дунавска зора“ не се публикуват произведения на художествената проза. Добре обаче е представена художествената публицистика – фейлетонът и публицистичният анекдот. Фейлетоните, поместени във вестника са решителна крачка в развитието на този нов жанр в българската възрожденска журналистика. В „Дунавска зора“ се публикуват и стихотворения от автори като Добри Войников, Райко Жинзифов, Никола Козлев, Иван Кършовски и други. В изданието Димитър Великсин отпечатва своите първи сонети.

В „Дунавска зора“ (бр.14, 12 февруари 1868) е поместено и стихотворение на Христо Ботев – „Към брата си“. Във вестника са публикувани и стихотворения от Васил Стоянов, В. Кулев. Под рубриката „Книжовни известия“ са обнародвани съобщения и отзиви за новоизлезли книги – за стихосбирки, за драмите на Добри Войников, за повестта на Фр. Гвераци „Беатриче Ченчи“, преведена от Д. Блъсков. В рубриката се появява и съобщение за все още неизлязлата книга на Христо Ботев – „Първи поетически опити – проза и стихотворения“. В „Дунавска зора“ е отпечатана интересна рецензия за „Черен Арап и хайдут Сидер“, в която се дава висока оценка на патриотичната поема на Козлев. Добри Войников организира значителен авторски колектив около вестника. В него освен посочените вече сътрудници влизат и Пандели Кисимов, Васил Друмев, Васил Берон, Васил Икономов и други.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. "Вестници и вестникари" - Филип Панайотов