Дунавски вилает
Дунавски вилает | |
---|---|
1864 – 1878 | |
![]() Дунавският вилает през 1864 г. | |
Столица | |
| |
Дунавски вилает в Общомедия |
Дунавският вилает или Туна вилает[1] е голяма административно-териториална единица в Османската империя с център град Русчук (днес Русе). Той е образуван след сливането на Силистренския, Нишкия и Видинския вилает.
История[редактиране | редактиране на кода]
Създаден е след териториална реформа през 1864. Обхваща 65 каази и 1500 общини които са организирани в седем Санджака: Русе, Тулча, Търново, София, Ниш, Видин и Варна. Начело на вилаета застава Мидхат паша, който е и един от организаторите на реформата.
Според салнаме за 1877 година вилаетът е съставен от 5 санджака и 28 каази, наброява 150 251 къщи и 907 774 жители.[2]
-
Ottoman Turkish version of the „Органически устав на департамента, създаден под наименование Дунавски вилает“[3]
-
Loi constitutive du département formé sous le nom de vilayet du Danube („Органически устав на департамента, създаден под наименование Дунавски вилает“) in French
Управители на Дунавския вилает[4][редактиране | редактиране на кода]
Име (година на раждане – година на смърт) | Години |
---|---|
Ахмед Шефик Митхад паша (1822 – 1883) | 5 октомври 1864 – 24 февруари 1868 |
Мехмед Сабри паша (? – 1879) | март 1868 – декември 1868 |
Мехмед Акиф паша Арнавуд (1822 – 1894) | 17 март 1869 – 1 февруари 1871 |
Кючюк Омер Февзи паша (1818 – 1878) | 15 февруари – септември 1871 |
Ахмед Расим паша (1826 – 1897) | 14 ноември 1871 – 28 май 1872 |
Ахмед Хамди паша (1826 – 1885) | 14 юни 1872 – 6 април 1873 |
Абдурахман Нуредин паша (1836 – 1912) | 22 април 1873 – април 1874 |
Мехмед Асим паша | 24 април 1874 – октомври 1876 |
Халил Рифат паша (1827 – 1901) | октомври 1876 – 5 февруари 1877 |
Мехмед Садък паша | 5 февруари 1877 – 8 май 1877 |
Ахмед Кайсерли паша | юли 1877 – 22 януари 1878 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Голяма енциклопедия България“, БАН, том 4 (БЪЛ-ГЪР), ИК „Труд“, София 2011, ISBN 978-954-8104-26-5, стр. 1880.
- ↑ Източният въпрос в дипломатически документи, спомени на политически дейци и материали от периодичния печат на епохата, Съставители Иван Илчев и Борислав Гаврилов, София 1995, с. 124.
- ↑ Indzhov, Emil. THE BULGARIANS AND THE ADMINISTRATIVE REFORMS IN THE OTTOMAN EMPIRE IN 50 – 60 YEARS AT THE XIX CENTURY. Т. 56. 2017. – FRI-2.207-1-HEF-04
- ↑ Димитрова, М., Йорданов Ст. 2011.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Josef Matuz: Das Osmanische Reich. Grundlinien seiner Geschichte, Darmstadt, 1990, S. 234 – 235;
- Мариана Димитрова, Стоян Йорданов: Лицата на Русе от I до средата на ХХ век, Русе, 2011