Дунавски вилает

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дунавският вилает през 1864 година.
Ottoman Turkish version of the „Органически устав на департамента, създаден под наименование Дунавски вилает”[1]
Loi constitutive du département formé sous le nom de vilayet du Danube („Органически устав на департамента, създаден под наименование Дунавски вилает”) in French

Дунавският вилает или Туна вилает[2] е голяма административно-териториална единица в Османската империя с център град Русчук (днес Русе). Той е образуван след сливането на Силистренския, Нишкия и Видинския вилает.

Създаден е след териториална реформа през 1864. Обхваща 65 каази и 1500 общини които са организирани в седем Санджака: Русе, Тулча, Търново, София, Ниш, Видин и Варна. Начело на вилаета застава Мидхат паша, който е и един от организаторите на реформата.

Според салнаме за 1877 година вилаетът е съставен от 5 санджака и 28 каази, наброява 150 251 къщи и 907 774 жители.[3]

Управители на Дунавския вилает[4][редактиране | редактиране на кода]

Име (година на раждане – година на смърт) Години
Ахмед Шефик Митхад паша (1822 – 1883) 5 октомври 1864 – 24 февруари 1868
Мехмед Сабри паша (? – 1879) март 1868 – декември 1868
Мехмед Акиф паша Арнавуд (1822 – 1894) 17 март 1869 – 1 февруари 1871
Кючюк Омер Февзи паша (1818 – 1878) 15 февруари – септември 1871
Ахмед Расим паша (1826 – 1897) 14 ноември 1871 – 28 май 1872
Ахмед Хамди паша (? – ?) 14 юни 1872 – 6 април 1873
Абдурахман Нуредин паша (1836 – 1912) 22 април 1873 – април 1874
Мехмед Асим паша 24 април 1874 – 5 февруари 1877
Мехмед Садък паша 5 февруари 1877 – 8 май 1877
Ахмед Кайсерли паша юли 1877 – 22 януари 1878

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Indzhov, Emil. THE BULGARIANS AND THE ADMINISTRATIVE REFORMS IN THE OTTOMAN EMPIRE IN 50-60 YEARS AT THE XIX CENTURY.. // {{{journal}}} 56 (6.2). 2017. (на български) - FRI-2.207-1-HEF-04
  2. „Голяма енциклопедия България“, БАН, том 4 (БЪЛ-ГЪР), ИК "Труд", София 2011, ISBN 978-954-8104-26-5, стр. 1880.
  3. Източният въпрос в дипломатически документи, спомени на политически дейци и материали от периодичния печат на епохата, Съставители Иван Илчев и Борислав Гаврилов, София 1995, с. 124.
  4. Димитрова, М., Йорданов Ст. 2011.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Josef Matuz: Das Osmanische Reich. Grundlinien seiner Geschichte, Darmstadt, 1990, S.234-235;
  • Мариана Димитрова, Стоян Йорданов: Лицата на Русе от I-ви до средата на ХХ век, Русе, 2011