Дунга

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Карлош Дунга
Лична информация
Роден
Carlos Caetano Bledorn Verri
31 октомври 1963 г. (60 г.)
Ръст176 cm
Постдефанзивен полузащитник
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1980–1984
1984–1985
1985–1987
1987
1987–1988
1988–1992
1992–1993
1993–1995
1995–1998
1999–2000
Общо:
Интернасионал
Коринтианс
Сантош
Вашко да Гама
Пиза
Фиорентина
Пескара
Щутгарт
Джубило Ивата
Интернасионал
10
13
16
17
23
124
23
54
99
20
377
(0)
(1)
(1)
(1)
(2)
(8)
(3)
(7)
(16)
(3)
(39)
Национален отбор
1987–1998 Бразилия91(6)
Треньор
2006–2010
2008
2013
2014–2016
Бразилия
Бразилия до 23 г.
Интернасионал
Бразилия
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Дунга в Общомедия

Карлош Каетано Бледорн Вери (на португалски: Carlos Caetano Bledorn Verri), по-известен с псевдонима си Дунга (браз. произношение: [ˈdũɡɐ]) е бразилски футболист и треньор.

Дунга заедно с испанеца Шави са единствените двама състезатели в историята на футбола, които със своите национални отбори са участвали на всички световни надпревари - световно първенство, олимпийски игри, Купа на конфедерациите и континентален шампионат (Копа Америка / Европейско първенство).[1]

Името Дунга[редактиране | редактиране на кода]

Като дете Карлош е бил нисък на ръст. Неговият чичо Клаудио го е наричал „Дунга“, име което носи едно от седемте джуджета във филмовата продукция на Уолт Дисни по приказката на Братя Грим. (на английски: Soneca, Dengoso, Feliz, Atchim, Mestre, Zangado and Dunga).[2][1][3] Има италиански и немски корени.[4]

Състезателна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Започва състезателната си кариера в отбора на Интернасионал, като в периода 1980-84 година печели три титли на щата Рио Гранди до Сул. В периода 1984-87 г. за кратко носи екипите на Коринтианс и Сантош, но без съществени успехи. През 1987 г. подписва с Вашко да Гама и става шампион на щата Рио де Жанейро.

През същата година преминава в Серия А на Италия и в продължение на шест сезона носи екипите на Пиза, Фиорентина и Пескара.

През 1993 г. преминава в Щутгарт, където е съотборник с Красимир Балъков, Джовани Елбер и Фреди Бобич.

В периода 1995–98 се състезава за японския Джубило Ивата, с когото става шампион на Япония за 1997 г. Същата година е избран и за Футболист на годината в Япония.

Завършва кариерата си през 2000 г. в родния Интернасионал.

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

Дебютира за младежите през 1983 г. на световното първенство за младежи. Дунга дори е капитан на бразилския отбор, с който печели турнира, побеждавайки на финала Аржентина. Година по-късно е част от олимпийския отбор на Бразилия, печелейки сребърен медал на Летните олимпийски игри в Лос Анджелис 1984. Тогава Дунга започва да получава покани и за първия отбор на Бразилия, с който печели през 1989 г. Копа Америка, побеждавайки Уругвай на стадион Маракана.

За националния отбор на Бразилия Дунга има записани 91 срещи, в които отбелязва шест гола. Дългогодишен капитан на „селесао“, с който участва на три световни първенства, като е неизменна част от титулярния състав. На Мондиал 90 отпада на осминафиналите от Аржентина. С капитанската лента извежда „кариоките“ до световната титла на Мондиал 94 и губи финала на Мондиал 98. На тези две първенства Дунга попада в идеалния отбор на турнира.

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

На 24 юли 2006 г., въпреки че Дунга няма треньорския опит, е обявен за национален селекционер на бразилския национален отбор, като заместник на Карлош Алберто Парейра. Въпреки това прави впечатляващ старт с отбора, като печели четири от първите си пет мача. През 2007 г. извежда Бразилия до поредна титла в турнира Копа Америка, побеждавайки на финала с 3-0 Аржентина. На 28 юни 2009 г. печели със „селесао“ турнира за купата на конфедерациите в Южна Африка. На Мондиал 2010 Бразилия стигат до четвъртфиналите, където губят с 2-1 от Холандия. След отпадането от турнира Дунга подава оставка.

На 12 декември 2012 г. Дунга е назначен за треньор на Интернасионал, където започва и завършва кариерата си като футболист. Става шампион на щата Рио Гранди до Сул, но на следващата година е освободен от поста си след серия от загуби.[5]

На 22 юли 2014 г. след фиаското на Мондиал 2014 Дунга поема за втори път Бразилия, наследявайки на поста Луиш Фелипе Сколари.[6]

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Като футболист[редактиране | редактиране на кода]

Интернасионал
Вашко да Гама
Джубило Ивата
Бразилия до 20
Бразилия

Като треньор[редактиране | редактиране на кода]

Бразилия
Интернасионал

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б BRAZIL NAME DUNGA NEW NATIONAL TEAM MANAGER antennamag ((pt)) (22 юли 2014)
  2. A ORIGEM DO APELIDO DO TÉCNICO DA SELEÇÃO BRASILEIRA oficinadeideias54 (24 de maio de 2010)
  3. a Era Dunga... blogspot (17 DE NOVEMBRO DE 2009)
  4. Dunga Архив на оригинала от 2010-11-20 в Wayback Machine. Офиц. сайт
  5. South American Football - Dunga sacked by Internacional eurosport (4 октомври 2013)
  6. Dunga sends Brazil back to the future goal.com (22-Jul-2014)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]