Дупки (проводимост)
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
 | Тази статия не е завършена и не представлява пълната информация по темата. Тя се нуждае от вниманието на редактор с познания. |
Дупките са един от видовете квазичастици във веществата. Във физиката на твърдото тяло (най-вече изследванията на полупроводниците) и електрониката с това понятие се означава елементарния положителен електрически заряд, който се появява при напускането от електрон на мястото му в атом от кристалната решетка. Когато това се дължи на топлинното движение на частиците, процесът се нарича термогенерация и силно зависи от температурата. При среща с електрони дупките рекомбинират. Средното време от възникването им до тяхната рекомбинация се нарича време на живот. Броят на свободните електрони е равен на броя на дупките. Металите имат много по-голям брой свободни електрони, наричани „електронен газ“ и различен механизъм на проводимост в сравнение с полупроводниците, поради което имат голяма проводимост и съответно се използват като добри проводници.
Примери[редактиране | редактиране на кода]
За среда от типичен полупроводник - четиривалентните силиций и германий:
- Ако петият електрон на петвалентен примес напусне кристалната решетка се образува дупка и атома се превръща в положителен йон. Полупроводниците съставени от такива положителни йони имат електронна проводимост и се наричат N (negative – отрицателен) полупроводници, а примесите – донорни.
- Ако дупката на тривалентен примес се запълни с електрон примесният атом се превръща в отрицателен йон. Полупроводниците съставени от такива отрицателни йони имат дупчеста проводимост и се наричат P (positive – положителен) полупроводници, а примесите – акцепторни.
Примесните полупроводници имат и двата типа токоносители. Преобладаващите се наричат основни, а другите – неосновни.