Дупница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Дупница.

Дупница
      
Герб
Panorama of Dupnitsa and Rila Mountain, Bulgaria.jpg
Общи данни
Население 39 467 души[1] (15 юни 2020 г.)
1221 души/km²
Землище 32,32 km²
Надм. височина 535 m
Пощ. код 2600
Тел. код 0701
МПС код КН
ЕКАТТЕ 68789
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   кмет
Дупница
Методи Чимев
(ГЕРБ)
Адрес на общината
пл. „Свобода“ 1
Дупница в Общомедия

Ду̀пница е град в Югозападна България, област Кюстендил, административен център на община Дупница.

Градът отстои на ок. 40 km източно от областния град Кюстендил и е най-населеният след него в областта. Според преброяването от 2011 г. в Дупница живеят 33 519 жители, а според ГРАО през септември с.г. има 38 519 жители по настоящ и 42 104 жители по постоянен адрес.

Писмо от жителите на Дупница от 1863 г., с което се оплакват от гръцкия митрополит и искат на негово място да бъде назначен българинът Прокопий Мелнишки

Имена[редактиране | редактиране на кода]

Най-ранното известно споменаване на града е фрагмент от подробен муфасал регистър на хасове и тимари в Софийско от 1451 година, в който при описа на днешния пернишки квартал Църква е споменат местен жител, някой си Радой, от село Дупниджѐ.[2][3] Следващо споменаване е в пътеписа на немския рицар Арнолд фон Харф, минал през град Тобиница през 1499 г. В разни източници се срещат също вариантите Дупла, Дъбница, Дубница, Дупница.

Центърът на Дупница, 1935 г.

Името на града през 1565 г. е споменато отново като Дупница, а лондонското евангелие от 1578 г. изписва името като Дупеница. През 1634 г. името на града е записано като Дупнеца.[4] Очевидно става дума за различни изписвания, които се доближават до един общ и усреднен вариант, a сведението на Арнолд фон Харф може да дава неточна транслитерация. Според академик Йордан Иванов името произлиза от старобългарската дума дѹпьнъ – „дупчест, издълбан“.

През 1948 г. градът е преименуван от новата комунистическа власт на Станке Димитров, на името на дупнишкия комунистически функционер Станке Димитров, като градът отново е преименуван през следващата 1949 г. на прякора му – Марек. Това име остава до 1950 г., тогава градът е преименуван отново на Станке Димитров, което име остава в продължение на 40 години. Старото име Дупница е върнато през 1990 г.[5].

География[редактиране | редактиране на кода]

Разстояния от Дупница до някои големи градове (по първокласен път[6])
Будапеща ~ 800 km
Белград ~ 435 km
Ниш ~ 205 km
Перник 35 km
Видин ~ 250 km
Враца ~ 170 km
Монтана ~ 160 km
София ~ 50 km
Одеса ~ 1015 km
Варна ~ 510 km
Букурещ ~ 450 km
Русе ~ 370 km
Кюстендил 35 km
Куманово ~ 135 km
Скопие ~ 170 km
Прищина ~ 260 km
Роза ветров
Самоков 35 km
Пловдив ~ 170 km
Ямбол ~ 330 km
Бургас ~ 415 km
Битоля ~ 290 km
Охрид ~ 355 km
Тирана ~ 490 km
Вльора ~ 560 km
Благоевград 27 km
Сандански ~ 90 km
Солун ~ 235 km
Атина ~ 730 km
Смолян ~ 265 km
Одрин ~ 340 km
Истанбул ~ 540 km
Баку ~ 2800 km

Град Дупница се намира в северозападното подножие на планината Рила, на изток от Конявска планина и на юг от Верила. Административен център е на община Дупница. През 90-те години общините Сапарева баня, Рила, Кочериново, Бобошево, и Бобов дол се отделят от община Дупница като нови общини. В тях се намират Рилският манастир, Паничище, Седемте рилски езера, „Гейзера“ (в Сапарева баня) – най-топъл в Европа, и много могили. През града преминават реките Джерман, Бистрица, Отовица – Саморанска река и Джубрена, а градът е разположен в долината на р. Джерман.

Линията на транспортен коридор 4, Tabliczka E79.svg европейски път E79, второкласен път 62 и ЖП линията, които свързват Атина и Истанбул със София и Букурещ, Тирана и Скопие, както и с най-различни български и световни дестинации. Дупница се намира близо по автомобилен път до границата с Македония – на 50 km, със Сърбия – на 65 km, с Гърция – на 115 km, с Косово – на 150 km, с Румъния – на 260 km (през моста Нова Европа) и с Турция – на 325 km. Дупница е на около 50 km от българската столица София, от големите градове най-близо е на 28 km от Благоевград, на по 35 km е от Кюстендил, Самоков и Перник, на около 170 km от втория по големина български град – Пловдив, на приблизително същото разстояние от столицата на Северна Македония – Скопие и на около 235 km от втория по големина гръцки град – Солун. Наблизо са зимните курортни Паничище (20 километра), Боровец (45 километра) и Банско (90 km).

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефна карта на Дупница

Градът е разположен в преходната част между Горно Дупнишко поле и Долно Дупнишко поле. Средната надморска височина е около 530 – 540 m надморска височина (на цялата община 946,3 m средна надморска височина). Релефът е котловинен до нископланиниски. Котловинният грабен е заобиколен от оградни склонове на средновисоки планини, с по-голяма отвореност е на юг по долинното разширение на Джерман по Долно Дупнишко поле.

В тектонско отношение районът на град Дупница представлява грабен, запълнен от палеогенски, плиоценски и квартернерни наслаги. Скалната основа на територията на града се характеризира с високо кристалинни гнайси и амфиболити с палеозойска възраст. Срутища и свлачища се срещат предимно по долинните склонове на река Джерман. Територията се намира в сеизмична зона VII, VIII и IX степен за периода на сътресимост съответно за 100, 250 и 1000 години (според сеизмичното райониране на България от 1997 г.)

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на град Дупница е умереноконтинентален с известно средиземноморско влияние, поради отвореността от юг по долините на реките Джерман и Струма. По данни на метеорологичната станция в града за периода 1931 – 1970 г. средната годишна температура е 10,6 °С. Най-студен месец е януари със средна стойност около –1 °С, а най-топъл е юли с 21,0 °С.

Зимата е сравнително студена. Валежите през зимата са най-малки като количество и интензитет – 134 л/м2, но най-много като честота на случване. Сняг най-често превалява от края на ноември, до средата или края на март, като възможната средна продължителност в дни е около 100 дни. Средният действителен брой дни със снежна покривка е 35 – 40 дни годишно. Снежната покривка рядко надхвърля половин метър. За зимата е характерен студеният североизточен вятър, проявяващ се при определен тип синоптични обстановки. При затопляния се проявява фьон при подходящи условия. Мъглите са най-чести и най-продължителни през месец декември. Образуват се характерните за котловините температурни инверсии. Сравнено с Кюстендилското поле, тук мъглите са по-слаби и с по-слаба продължителност. Последното се дължи на по-голямата отвореност от юг и постоянния отточен вятър. Абсолютният минимум в Дупница е измерен в състояние на мощна температурна инверсия и е –30,0 °С, един от най-ниските в Кюстендилска област.

Пролетта е прохладна, с чести валежи, придружени от гръмотевици. Средното сумарно количество валежи през пролетта е 167 л/м2. Реките бележат пълноводие и заради снежното подхранване. Сумарната слънчева радиация нараства, мъглите намаляват, инверсиите са слаби. Последният сняг пада през март или април, като през април образуването на снежна покривка е по-рядко явление и не се случва всяка година.

Лятото е сравнително топло, горещините са малко. Обикновено в началото си е по-дъждовно, със силни гръмотевични бури. Понякога лятото е много дъждовно и валежите достигат големи количества. Градушка в самия град пада сравнително рядко (по климатични наблюдения в миналото), но в последните десетилетия това явление се наблюдава често. Лятото е най-валежният сезон, като сумарното количество валеж е 171 л/м2. Най-високата температура, измервана в Дупница за периода 1921 – 1970 г., е 39,3 °С. Съществуват регистрирани 40,0 °С през 1916 г. преди въпросния период. Предполага се, че през много горещата 2007 г. температурата е била в интервала 40,0 °С – 41,0 °С на метеорологични измервания за първи път (от началото на 21 век).

Есента е по-топла от пролетта. Характеризира първите мразове през септември (най-ранна дата) – октомври. Валежите са обложни и продължителни, понякога са с летен характер и са поройни. Често се случва септември да прилича на почти летен месец, а октомври или ноември – на почти зимен. Почти всяка година през ноември пада първият сняг. Сумарното количество на валежите е 155 л/м2.

Месец Ян Фев Март Апр Май Юни Юли Авг Септ Окт Ное Дек Годишно
Средна месечна
температура (°C)
-0,9 1,3 4,7 10,6 15,3 18,8 21,0 20,5 16,7 11,4 6,5 1,5 10,6
Средна месечна максимална
температура (°C)
3,1 6,2 10,5 16,7 21,5 24,9 27,6 27,8 24,1 18,1 11,3 5,3 16,4
Средна месечна минимална
температура (°C)
-5,1 -3,3 -0,4 4,7 8,9 12,3 13,5 12,6 9,3 4,9 1,9 -2,3 4,8
Валежи (mm) 45 38 37 61 69 79 52 40 38 56 61 51 627
Климатична таблица на станция Дупница (НИМХ) по Климатичен справочник НРБ [1]
Месец Ян Фев Март Апр Май Юни Юли Авг Септ Окт Ное Дек Годишно
Средна
температура (°C)
1 2 5,4 11,4 18 20 22 25 20 17 12 10 12
Средна максимална дневна
температура (°C)
10 6,8 12 18 23 26 29 30 27 19 13 8 17
Средна минимална дневна
температура (°C)
-2 -2 1 6 10 14 16 14 12 8 3 -3 8
Валежи (mm) 48 45 42 52 68 65 54 36 38 59 62 55 624
Климатична таблица за Дупница

Съвсем основателно може да се твърди, че настоящето разположение на града в коритото на река Джерман не е старото такова. Наличието на крепост и кула в местността „Кулата“ (днес назовавана и „Кръсто“) подсказват търсенето на старото разположение на града около тази крепост.

Квартали[редактиране | редактиране на кода]

„Чавдар Войвода“, „Аракчийски мост“, „Байкал“, „Бешико“, ж.к. „Бистрица“, „Вароша“, „Васил Левски“, „Възраждане“, Гиздова махала, Горна махала, ж.к. „Възход“, ж.к. „Елица“, ж.к. „Дупница“, „Иван Вазов“, ж.к. Изгрев, Каваклия, Новата махала, Подина, Прогоно, Развесена върба, „Рилски езера“, „Спартак“, „Христо Ботев“, ж.к. „Химик“, Южен ж.к., в.з. „Кършия“

Население[редактиране | редактиране на кода]

Circle frame.svg

Етнически състав към 1880 г.

  Българи (77.02%)  Турци (8.72%)  Роми (0%)  Евреи (10.8%)  Гърци (0.31%)  Други (3.15%)
Circle frame.svg

Етнически състав към 2011 г.

  Българи (86.81%)  Турци (0.04%)  Роми (6.96%)  Не се самоопределят (0.32%)  Не отговорили (5.61%)  Други (0.26%)

В началото на XIX век Дупница има около 6000 души население[7], а през 1832 г. Ами Буе казва за Дупница:

Цялото население там, както и в околността на Дубница, е българско. Жените ми направиха впечатление с големите игли, които носеха в косите си, както в Милано, и коланите им от жълта мед се закопчаваха с две големи кръгли и издути плочки[8].

През 1838 г. населението е около 7000 – 8000 жители[9]. След освобождението, в края на 19 и началото на 20 век градът е сред 10-те най-големи градове в Княжество България и Царство България, въпреки че е бил с около 10 и 20 хил. души. До периода на урбанизация през комунизма, Дупница е бил най-големият град в широк радиус и в цяла Югозападна България, въпреки че тогава е бил по-населен от Кюстендил, Горна Джумая(Благоевград) и Самоков, а Перник още е бил село, в края на краищата други градове станали областни и образователни центрове и там се инвестирало повече, а Дупница не се развил като първостепенен град. През 1980-те град Дупница има население от около 50 000 – 60 000 души. След падането на комунистическия режим и отварянето на границите на България много дупничани емигрират, предимно в Милано, Италия и Чикаго, САЩ. Така в началото на 1994 г. град Дупница е 29-ят по население град в България с 41 658 жители[10]. Данните на ГРАО сочат, че през декмември 2010 г. в Дупница има над 40 000 жители с постоянен адрес и 39 000 с настоящ адрес.

Населението на града е главно българско, предимно от местната шопска подгрупа, но има и също и представители на македонската подгрупа, сформирана от преселници от близкия Кочериновски и Рилски край, а и през войните от бежанци от далечни краища на Македония. Традиционно за страната, Дупница има и няколко цигански махали, като според преброяването през 2011 г. циганите са над 2000 души, а българите около 30 000. В миналото е имало и по-големи общности от евреи и турци, но след създаването на българската държава турците се изселват, а след Втората световна война огромна част от евреите се изселват в Израел и САЩ, като след падането на желязната завеса почти изчезват като етнос в Дупница и в крайна сметка сега в цяла област Кюстендил има общо 29 етнически евреи[11] и 105 турци,[12] от които повечето вероятно са пенсионери.[13] [14]

В града съществува конгрешанска църковна община, част от Съюза на евангелските съборни църкви.[15]

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Покров Богородичен“ в Дупница, преди 1943 г.
Панорамна снимка на Дубница от началото на 20 век
Черква „Св. Георги“, 1906 г.
Оцелялата джамия, използвана днес за изложбена зала
Аероснимка на крепостта „Кулата“

Наблизо се е намирал тракийският град Болбабрия, според намерен надпис в общината в местността Царичина (Dιὶ Ζβελσουρδῳ τῷ κυρίῳ Βολβαβριηνοι κωμῆται ανεθηκαν „На господаря Звелсурд болбабрите посветиха“) и вероятно селище Секине от надпис в околността „секиненос“.[16][17] В града и околностите има средновековни църкви, следи от тракийска култура, некрополи (могили), стара часовникова кула, останки от римска гробница и средновековна крепост.

Селища на територията на Дупница съществуват от времето на късната каменна епоха и античността. В околностите на града се намира тракийският град Германея[18]. Македонците, а по-късно и римляните, завладяват региона, в близост до Германея минава и важният търговски и военен древноримски път Виа Милитарис.

Археологическите проучвания показват, че около днешното положение на градската градина и часовниковата кула е била изградена ранновизантийска крепост от V – VI век и просъществувала до XII век, по сведения от легенди по-късно там се издига Дупнишката крепост, разрушена от турския пълководец Лала Шахин. В миналото съществува мост, който започва от Драгойната крепост (в местността Кръсто) и завършва от другата страна на река Джерман в планината (близо до ловния дом). Местността Разметаница е близо до града, където според Йоан Скилица и съвременни изследователи цар Самуил убива брат си Арон.

През Средновековието е в първото и второто български царства, във Византия и за кратко в Душановото Сръбско царство. След падането на Велбъждското деспотство Дупница е в Османска империя. Очертава се като важна спирка по пътя от Константинопол за Западна Европа и поради това много пътешественици описват града между XIV – XVIII век. В близост е и духовната обител Рилски манастир, която става основен културен център за югозападните български земи. Според свидетелства на американски мисионери, посетили града през 1859 г., той има 10 000 жители, като 6 000 са българи, останалите са турци и малко евреи.[19]

След освобождението на България през 1878 г. и последвалия Берлински конгрес от 1879 г. Дупница попада в границите на Княжество България. В града се съсредоточават множество българи-бежанци от Македония, през 1895 г. се създава Македонското дружество „Единство“, а Гоце Делчев създава граничен пункт на ВМОРО. През 1902 г. 600 жени и деца бягат в града от Македония заради нападения от турската армия.

В първите години на XX век градът е известен с трайната си подкрепа за Прогресивнолибералната партия.[20]

През 1904 г. в града е дислоциран щабът на Седма Рилска дивизия, построената военна болница е сред най-старите в България[5]. При избухването на Балканската война през 1912 г. осемдесет души от града са доброволци в Македоно-одринското опълчение[21], като дупнишкият отряд е именуван Седма пехотна рилска дивизия.

След края на Първата световна война изборите за кмет на Дупница се печелят от БРСДП (т.с.) и Коста Петров. Те създават Дупнишката комуна, която просъществува 842 дни, построени са временни жилища за бежанци от Македония, продадени са 150 парцела за жилища на бедни семейства от общинския фонд, разкрит е пансион за хранене на деца на загинали родители в Балканската и в Първата световна война, направени са и постъпки за електрификация на града. На 21 февруари 1923 г. кметът е убит от Харалампи Златанов, член на ВМРО. Настъпва криза в градската управа и до Деветнадесетомайския преврат от 1934 г. градът се управлява предимно от назначаван Временен управителен съвет. В това време Дупница става център на тютюнопроизводството и минното дело в района. През 1935 г. в Дупница се открива първият ВУЗ – Институт за прогимназиални учители по всички специалности, по инициатива на ген. Тодор Радев.

По време на Втората световна война, над 4000 евреи от окупираните гръцки и югославски територии са пратени в концентрационен лагер в Дупница през март 1943 г., които след 10 дни са преместени в град Лом.[22] Дупница е бомбардирана от съюзниците. На 4 януари 1944 г. 108 американски Б-17 трябва да бомбардират София, но поради гъстата мъгла са отклонени. 40 бомбардировачи хвърлят 150 бомби над Дупница. Разрушени са 40 сгради. През 1952 г. по инициатива на акад. Тодор Самодумов е открит дом за деца и юноши без родители.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

В най-новата история Дупница е наричана „синя крепост“ и „град на барикадите“.

Местно самоуправление[редактиране | редактиране на кода]

До местните избори от октомври 2007 г. кмет на Дупница е Първан Дангов (БСП), а след него е независимият Атанас Янев. През октомври 2011 г. за кмет, след балотаж с кандидата на БСП Станислав Павлов, е избран Методи Чимев (ГЕРБ).

На 1 ноември 2015 г., след балотаж с подкрепения от БСП кандидат д-р Иван Ибришимов, инж. Методи Чимев (ГЕРБ) е преизбран за кмет на Община Дупница.

На изборите 2019 г. Методи Чимев (ГЕРБ) печели оспорван балотаж срещу Първан Дангов (БСП) със само 100 гласа преднина.

Съставът на Oбщинския съвет с мандат от края на 2019 до 2023 г.:

  • ГЕРБ – 9 съветници
  • БСП – 8 съветници
  • СДС – 5 съветници
  • Глас Народен – 4 съветници
  • Лидер – 3 съветници
  • Движение „Заедно за промяна“ – 2 съветници
  • АБВ - 1 съветник
  • Партия на зелените – 1 съветник

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Дупница е побратимен град с:[23]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Говор[редактиране | редактиране на кода]

Дупнишкият говор е шопски западен български диалект. Някои от особенстите на диалекта: „ще“ – „че“; „защо“ и „защото“ – „оти“; „аз“ – „я“; „той“, „тя“, „то“, „те“ – „он“, „она“, „оно“, „они“; „във“ – „у“; „ами“ – „епа“; „добре (съгласен съм)“ – „ако“; членуване с „о“: „комуниста“ – „комунисто“; рокада на „ъ“ и „р“: „ние къртим стената“ – „ние крътиме стената“; рокада на „р“ и „е“ с преминаване на „е“ в „ъ“ и „ч“ в „ц“: „червен“ – „цръвен“; „а“ вместо „ъ“ на много места: „къща“ – „каща“; без „х“ в началото на думата: „хладно“ – „ладно“; без „х“ в средата на думата: „изнесохме“ – „изнесоме“; без частицата „то“: „където“ и „дето“ – „каде“; „е“ вместо „я“ на много места: „трябва“ – „требе“; „ъ“ вместо „о“ на някои места: „такъв“ – „таков“; добаване на „ѝ“ след „н“ на глаголите: „ядене“ – „йеденье“; „е“ вместо „а“ на някои места: „чакай“ – „чекай“; „у“ вместо „ъл“ на много места: „българи“ – „бугари“; рокада на „ъ“ и „л“ на някои места: „дълга“ – „длъга“; „ъ“ вместо „ъл“ на малко места: „жълто“ – „жъто“; „е“ вместо „я“ на някои места „е“: „тия“ – „тие“; спрягане на глагола „ходя“ в сегашно време: 1 ед. „Я одим“, 2 ед. „Ти одиш“, 3 ед. „Он оди“, 1 мн. „Ние одиме“, 2 мн. „Вие одите“, 3 мн. „Они одат“; някои диалектни думи: „ям“ – „ручам“, „пикам“ – „мочам“, „поне“ – „барем“, „искам“ – „сакам“; различните ударения са чести.

Театър[редактиране | редактиране на кода]

Дупница е известна със своите културни традиции. През 1950-те и 1960-те години са съществували любителски формации. Имало е оперетен театър, който представя „Хубавата Елена“ на Офенбах. Ръководител на трупата е Венета Вичева, която е диригент на ученически хор в Шумен.

В града е изиграл първите си роли оперетният певец Арон Аронов. Театърът днес носи името на голямата звезди на българското кино Невена Коканова, която е родом от града. От него е и артистът Лео Конфорти. Всяка година се провеждат празници на културата.

Младежкият дом, подслонил местната телевизия „Рила ТВ“ и вестник „Вяра“

Медии[редактиране | редактиране на кода]

  • вестник „Вяра“
  • вестник „Глас“
  • вестник „Струма“
  • радио „Астра плюс“
  • ТВ „Запад“
  • „Рила ТВ“

Събития[редактиране | редактиране на кода]

Югозападен международен фолклорен фестивал „Мир на Балканите“

Училища[редактиране | редактиране на кода]

Основни училища
Гимназия „Христо Ботев“
ОУ „Неофит Рилски“
Средни училища
Висши училища

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

През 1499 г. рицарят Арнолд фон Харф посещава Дупница и го описва като „хубав град“[24]. През 1812 г. граф Антоан-Франсоа Андреоси посещава Дупница и я представя в „Описание на пътя от Костеница до Константинопол“: „... Този град е разположен в най-тясната част на долината. Населен е с 6000 жители, околностите му са засадени най-вече с лозя.“

В града има часовникова кула от XVIII век, общински исторически музей и къща-музей на Станке Димитров. В Дупница също се намират Паметник-костница на участниците в Междусъюзническата, Балканската и Първата световна война от Седма рилска дивизия, Паметник на загиналите воини през Балканската и Първата световна война, възпоменателни плочи на загиналите във войните и барелеф на командващия дивизията генерал Георги Тодоров. Също така в града и околностите са разкрити следи от тракийската култура, некрополи (могили) и гробница от римско време. Символи на града са тютюневите складове и полета, описани в романа на Димитър ДимовТютюн“.

В града има православни храмове – като „Свети Георги“ (чийто иконостас е дело на дебърски майстори от рода Филипови[25]), „Свети Никола“ и „Покров Богородичен“, а над града се намират параклисите „Свети Спас“, „Света Марена“ и „Света Петка“, къкто и оброчище „Св. св. Константин и Елена“.

След завземането на Дупница от османците всички средновековни църкви в града са сринати. Макар че християните в града са били повече от мюсюлманите по време на османското владичество, в града е имало 13 джамии и само 2 църкви. След освобождението на Дупница са сринати всички джамии освен една-единствена (построена през XVI век върху основите на православен храм), чието минаре пада от земетресение през 1913 г. Днес бившата джамия служи за дом на изкуствата и се използва като изложбена зала „Джамията“ от близката Общинска художествена галерия.

В града има еврейски гробища, по-рано е имало и синагога. В Дупница действат около 10 православни храма. За празник на града е определен денят на свети Иван Рилски, честван от 1998 г. Храмове на други религии няма, изключение правят само няколко къщи, импровизирани като протестантски молитвени домове.

На хълм западно от града има останки от средновековна крепост. Там е издигнат кръст в памет на загиналите жители на града през Първата световна и Балканските войни. В местността Дренски рид край Дупница има германско военно гробище от Втората световна война.

Паметници[редактиране | редактиране на кода]

Новият параклис „Св. Иван Рилски“ в парк „Рила“
Изглед към часовниковата кула, построена през 1782 г.
Мемориални плочи на еврейските воини на входа на Градската градина

Храмове[редактиране | редактиране на кода]

Религиозни сгради:

В града
  • „Света Богородица“
  • „Света Петка Параскева“
  • „Свети Георги Победоносец“
  • „Свети Иван Рилски“
  • „Свети Илия“
  • „Свети Никола“
  • „Покров Богородичен“
  • „Преп. Йоан Рилски чудотворец“ (старостилна)
Над града
  • параклиси „Свети Спас“, „Света Марена“, „Света Петка“
  • оброчище „Св. св. Константин и Елена“

Паркове[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Футболният мач за купата на УЕФА „Марек“ 2:0 „Байерн“ (Мюнхен) през 1978 г.
Спортната зала в града

Дупница е град със спортен дух и има отколешни традиции и постижения в спорта. Сред спортните съоръжения най-големите и значими са легендарният стадион „Бончу̀к“, който има площ 81 дка и разполага с 20 000 места и масивни трибуни, спортната зала, която е масивна с обща площ 1250 m2 и 640 седящи места. Изградена е през 1971 г., сградата е многофункционална като в края на 2005 г. в нея е изградена и монтирана изкуствена стена за скално катерене. Стадион за бейзбол и софтбол – 34 000 m2 обща площ.

Дупница има история в спорта. Най-популярни са футболният отбор на ПФК „Марек“, известен с победите си над отборите на ФК „Байерн“ (Мюнхен), „Манчестър Юнайтед“, унгарския шампион и други от Европа и страната.

Детската школа на ВК „Марек Юнион Ивкони“ е сред най-развитите на Балканите.

Спортни клубове и отбори в Дупница:

  • Футбол: ПФК Марек (Дупница)
  • Волейбол: ВК „Марек Юнион Ивкони“
  • Шахмат: ШК „Капабланка“
  • Конен спорт: СКБКС „Марек P&G“ Архив на оригинала от 2019-06-29 в Wayback Machine.
  • Бадминтон: Бадминтон клуб „Победа“
  • Спортно катерене: Клуб за екстремни спортове „Отовица“
  • Борба: Клуб по класическа борба „Дан Колов"
  • Таекуондо: СК „Гладиатор“
  • Карате: СК „С.Х.А.Г.И.“
  • Кик бокс и MMA: СК „ПАТРИОТ“
  • Софтбол и бейзбол: „Ейнджълс“
  • Баскетбол: „Ейнджълс" Дупница“
  • Боксов клуб „Моката“
  • Клуб по бейзбол и софтбол „Девълс“
  • Парапланеризъм: Клуб „Свободен полет“

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Дупница
Македоно-одрински опълченци от Дупница
  • Flag of Bulgaria.svg Владимир Янев (1889 – ?), 3 рота на Кюстендилската дружина[35]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Костов (1859/1860 – 1913), 3 рота на 7 кумановска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 6 юли 1913 г.[36]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Николов (1872 – ?), 3 рота на Кюстендилската дружина[37]
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Христов (Михал, 1887/1888 – ?), 1 рота на 7 кумановска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[38]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Ив. Арапчев, ковач, ІV отделение, 28-годишен, Сярска чета[39]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Младеов (1879/1880 – ?), родом от Градево, жител на Дубница, 2 и 3 рота на 7 кумановска дружина[40]
  • Flag of Bulgaria.svg П. П. Андреев, 39-годишен, четата на Дончо Златков[41]
  • Flag of Bulgaria.svg Станиш Иванов (1891 – ?), родом от Градец, жител на Дубница, 3 рота на Кюстендилската дружана, 2 рота на 7 кумановска дружина[42]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Н. Китанов (1887/1888 – ?), 2 рота на 7 кумановска дружина[43]
Починали в Дупница
Други личности, свързани с Дупница

Карта[редактиране | редактиране на кода]

Карта на забележителностите в град Дупница

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • История на Дупница и Дупнишко. София, 2015, 624 стр.
  • Радкова, Румяна. Възрожденска Дупница (XVIII-XIX в.). София, 2015, 248 стр.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. НБКМ-Сф, ОО – ОАК 85/20, л. 10а-11б
  3. Извори за българската история, том 13, Сф, БАН, 1966 г., стр. 71 – 73; текстът на осъвременената османска арабица е на стр. 72
  4. Служебник със служба и жития на Иван Рилски. Гошев 1935 – 1936:45
  5. а б „Кратка история на Дупница от сайта на община Дупница“, архив на оригинала от 12 декември 2009, https://web.archive.org/web/20091212094825/http://dupnitsa.eu/index.php?lng=_BG&h=2&v=1, посетен 12 декември 2009 
  6. Google Maps упътвания
  7. Цветкова, Бистра, „Френски пътеписи за Балканите, XIX в.“, „Наука и изкуство“, София, 1981 г., стр. 30 – 31
  8. Цветкова, Бистра, „Френски пътеписи за Балканите, XIX в.“, „Наука и изкуство“, София, 1981 г., стр. 351
  9. Цветкова, Бистра, „Френски пътеписи за Балканите, XIX в.“, Наука и изкуство, София 1981 г., стр.396
  10. „Портативна визуална енциклопедия“, Колектив автори, ИК „Кибеа“, 1997 г., стр. 643
  11. Преброяване 2001
  12. censusresults.nsi.bg
  13. Population on 01.02.2011 by provinces, municipalities, settlements and age; National Statistical Institute
  14. Population by province, municipality, settlement and ethnic identification, by 01.02.2011; Bulgarian National Statistical Institute
  15. www.sesc-bg.org
  16. www.kroraina.com
  17. www.academia.edu
  18. „Кратка история на сайта на община Сапаравена баня“, архив на оригинала от 15 април 2010, https://web.archive.org/web/20100415204555/http://merytours.com/sapareva/page.php?9, посетен 15 април 2010 
  19. Шашко, Филип и др. Американски пътеписи за България през XIX век. „Планета – 3“, 2001. ISBN 9549926583. с. 30, 69 – 70.
  20. Милюков, Павел. Живата истина (Студии за България). София, „Изток-Запад“, 2013. ISBN 978-619-152-162-3. с. 162.
  21. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 845.
  22. The Fate of the Bulgarian Jews | The German Occupation of Europe. // Holocaustresearchproject.org. Посетен на 9 юни 2012.
  23. „Списък на побратимени градове“, архив на оригинала от 13 април 2016, https://web.archive.org/web/20160413180955/http://www.namrb.org/filesystem.php?id=12.xls, посетен 13 април 2016 
  24. История на Дупница, от сайта bg.zonebulgaria.com, посетен на 17.04.2010 г.
  25. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 250.
  26. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
  27. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.30
  28. „Бележити българи на съвременна България“, т. 2, Изд. Асеневци, 2013 г., ISBN 978-954-8898-30-0
  29. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.36
  30. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.45
  31. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.337.
  32. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.196.
  33. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51
  34. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
  35. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 817.
  36. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 372.
  37. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 503.
  38. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 773.
  39. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 51.
  40. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 469.
  41. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 42.
  42. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 298.
  43. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 349.
     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България