Дуранкулашки некропол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дуранкулакулашки некропол
Енеолитно погребение от некропола при Дуранкулак. Гроб 245♀. Експозиционен модул от постоянната изложба на НИМ-София.
Енеолитно погребение от некропола при Дуранкулак. Гроб 245♀. Експозиционен модул от постоянната изложба на НИМ-София.
Местоположение
Relief Map of Bulgaria.jpg
43.667° с. ш. 28.5282° и. д.
Дуранкулакулашки некропол
Местоположение в България
СтранаFlag of Bulgaria.svg България
ОбластДобрич
Археология
Виднекропол
Периодот 4750 г. пр. Хр. до 2 в. пр. Хр.
КултураХаманджия III-IV, Варна, Античност
ЕпохаНеолит, Енеолит, Протобронзова епоха, Античност

Дуранкулашкият неолитен и халколитен некропол е един от най-големите некрополи в Югоизточна Европа с разкрити 1200 гроба.[1] На това място има все още непроучени сектори където се очаква да се открият и други погребения. Подобно на Варненския некропол и тук са открити погребения със златни украшения. Погледнато хронологически златните находки от Дуранкулак са по-ранни от тези във Варненския некропол затова се приема, че това е най-ранното обработено злато в Европа. Резултатите от археологическите проучвания дават многообразна информация за погребалните практики, ритуалите и социалната структура на праисторически общества в Добруджа. Материалите от Дуранкулашкия некропол могат да се видят в постоянните експозиции на Регионален исторически музей гр. Добрич (РИМ-Добрич) и Национален исторически музей в гр. София (НИМ-София). Малка част от тях са във временната изложба на Зеления център в гр. Шабла.

Некрополът при Дуранкулак е проучван през периода 1976 — 1990 год. от проф. Хенриета Тодорова и Тодор Димов. При изследванията участва плеяда археолози и др. специалисти от: България, Русия, Германия и др. европейски държави.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Дуранкулашкият некропол се намира на западния бряг на Дуранкулашкото езеро, на около 360 м югозападно от известната праисторическа селищна могила Големия остров. Разположен е върху първата надзаливна тераса на преминаващата наблизо река, западно разклонение на Шабленската такава. Теренът е с лек наклон на изток. Днес мястото е трудно достъпно. Покрито е с нискорастяща храстовидна растителност.

Некрополът при Дуранкулак[редактиране | редактиране на кода]

Дуранкулаклашкият некропол е световно известен археологически обект, част от Археологическия комплекс „Дуранкулак“[2] Това е най-големият праисторически некропол проучван в Европа. Откритите тук над 1200 погребения са от: късният неолит (култура Хаманджия I-II), ранният енеолит (култура Хаманджия III—IV), късният енеолит ( култура Варна), преходният период между енеолита и ранната бронзова епоха и др.[3] На това място са открити и: антични каменни конусовидни структури (толоси), античен некропол със сарматски погребения[4] и ранносредновековни сгради. Некрополът се развива от северозапад на юго изток. Най-ранните погребения, тези от периода на късния неолит (култура Хаманджия I—II), са в най-западната му част. Там се намира и голяма част от античните погребения.

Резултатите от проучванията на Дуранкулашкия некропол ни дават красноречиви данни показващи спецификите на погребалните практики на две от големите праисторически култури в България — Хаманджия и Варна.

Значителна част от праисторическите погребения са покрити с каменни плочи. В некропола се проследява известна приемственост между погребалните практики от периода на култура Хаманджия (късен неолит — раннен енеолит) и тези от периода на култура Варна (късен енеолит). Традиция е: мъжете да са погребвани по гръб в изпъната поза, а жените — настрани в сгънато положение (хокер наляво или надясно). Гробовете са с ориентация север — юг но има и изключения. Тук е интересен фактът, че и сградите от това време на Големия остров също са с ориентирантация север — юг.

В некропола са открити и символични погребения — кенотафи в някои от които тялото на починалия е заменено с глинена антропоморфна фигурка. Този факт, не без основания, поставя на сериозно изпитания виждането, че праисторичиските фигурки са били изображения на божества, респективно на Великата богиня-майка.

Антропологическите материали от некропола при Дуранкулак са били предмет на редица интердисцплинарни изследвания. Резултатите от ДНК анализите и радиокарбонното датиранe (C14)[5] на костните останки обаче не са еднозначни.[6]

В некропола при Дуранкулак са открити 750 погребения принадлежащи към културата Хаманджия (късен неолит — ранен енеолит), 440 — към култура Варна (късен енеолит), 17 — от така нар. Прото-Ямна култура (преходът между енеолита и бронзовата епоха). Открити са и 45 елинистически погребения, голяма част от които са обособени в самостоятелен некропол – Дуранкулак-античен некропол.[7] Последният се намира до западната периферия на Дуранкулашния некропол, където номерацията на гробовете следва своята индивидуална последователност. В Дуранкулашкия некропол са открити и редица антични култови съоръжения като: толоси (конусовидни структури изградени от къмъни), ями и култови площадки.[8]

Хронология на проучванията[редактиране | редактиране на кода]

Година Гроб номер Брой Процент култ. Хаманджия брой култ. Варна брой Прото-Ямна брой Античност брой Фотография Описание Статистика
1979 1 — 9 12 0,9% 2 8 0 Gr.01.tif Гроб №1 in situ (Късен енеолит, култура Варна)
1980 10 — 49 49 3,8% 43 2 3 Grob 46 maz H I-II.tif Гроб №46♂ in situ (Късен неолит, култура Хаманджия I-II)
1981 50 — 215 172 13,5% 145 20 7 Gr.197 01.jpg Гроб №197♂ in situ (Късен енеолит, култура Варна)
1982 216 — 330 120 9,5% 24 14 0 Grob 245 zena V II-III color.tif Гроб №245♀ in situ (Късен енеолит, култура Варна II–III)
1983 331 — 446 115 9,0% 53 57 0 Gr.366.tif Гроб №366♀ in situ (Ранен енеолит, култура Хаманджия IV)
1984 447 — 588 147 11,6% 83 61 1 Gr.453-HT.tif Гроб №453 in situ, кенотаф с женска глинена фигурка (Късен енеолит, култура Варна I)
1985 589 — 689 70 5,5% 77 32 0 Gr.593 01.tif Гроб №593♂ in situ (Късен енеолит, култура Варна III)
1986 690 — 754 70 5,5% 39 24 0 Gr.738-TD.tif Гроб №738♂ in situ (Късен енеолит, култура Варна III)
1987 756 — 874 131 10,3% 76 32 0 Gr.825-TD.tif Гроб №825♂ in situ (Ранен енеолит, култура Хаманджия IV)
1988 875 — 1034 167 13,3% 134 21 4 Gr.972-Trizna.tif Погребение на дете в питос и тризна от 6 съда. Гроб №972 in situ (Ранен енеолит, култура Хаманджия III)
1989 1035 — 1160 128 10,1% 64 58 0 Gr.1084 01.tif Останки от гроб №1084♂ in situ (Късен енеолит, култура Варна II–III)
1990 1161 — 1203 45 3,5% 12 13 2 Gr.1162 01.tif Кремъчна суперпластина и керамични съдове от гроб №1162♀ in situ (Късен енеолит, култура Варна III)

Неолитни погребения в Дуранкулак-некропола[редактиране | редактиране на кода]

Неолитните погребения в Дуранкулак са от периода на късния неолит — култура Хаманджия I-II. Тогава селището не е било разположено на Големия остров, а на западния бряг на Дуранкулашкото езеро (Дуранкулак-нивата). Там е открита и най-ранната фаза на култура Хамаджия – фаза Блатница. Това селище е на първото земеделско население в района. Специфичните природни характеристики на Добруджа са причината за позакъснялата неолитизация на областта. Добруджа е най-късно неолитизираната територия в България. В Дуранкулашкия некропол са открити доказателства за североизточния път на неолитизация на тази част от Балканския полуостров.

От периода на късния неолит в Дуранкулашкия некропол са открити 196 погребения. Тава е 16,4% от всички проучени погребения.

Погребални дарове и социален статус[редактиране | редактиране на кода]

Дуранкулашкият некропол предоставя една идеална база от данни по която може да се реконструира ефектът от неравенствата в праисторическото общество. Притежанието на един или други икономически ресурси обуславят и разслоението на обществото. Обикновенно икономическият растеж на праисторическите общества се свързва с намаляване на социалното неравенство, а икономическият упадък – с увеличаване на същото. В Дуранкулашкият некропол може нагледно да се проследи груповият ефект от икономическото развитие на обществото.[9] Именно тук е проследима връзката между неравенствата предизвикали социалните промени и конфликтите в края на енеолита. В Дуранкулашкия некропол намира потвърждение факта, че още през праисторията икономическото неравенство се е базирало върху контролът на природните ресурси при което увеличената възвръщаемост води до нарастване на неравенствата затова защото този ресурс е притежаван от ограничена социална прослойка.

Енеолитните погребения в Дуранкулак-некропола[редактиране | редактиране на кода]

Към края на ранния енеолит (култура Хаманджия IV) започва да се прилага полова и възрастова диференцияция по отношение дълбочината на която са изградени гробните съоръжения. Най-плитки са децките погребения, а най-дълбоки - мъжките.[11] Тази тенденция се запазва и през късния енеолит (култура Варна).

Антропологическа характеристика на енеолитното население[редактиране | редактиране на кода]

В Дуранкулашкия некропол има данни, че през късния енеолит ( култура Варна) има смесване на местното население с такова от вътрешността на страната.

Погребални дарове и социален статус[редактиране | редактиране на кода]

При археологическите проучвания на обекти от предписменния период на човечеството не могат да се съберат писменни данни за приходите и разходите на едно общество, индикатор за социалната структура на обществото. Археологическата наука обаче разполага с инструментариум с който може да се установи социалният статус на един или друг индивид от обществото. В случая с Дуранкулашкия некропол това е количествен и качествен анализ на погребалния инвентар. Проучванията на тези стойности помага за установявяване структурата на тогавашното общество. Пример в тази насока е фактът, че в Дуранкулашкия некропол в около 15 % от всички погребения от ранния хаманджийски период се откриват кости от диво магаре, докато през късният хаманджийски и целия варненски такъв те липсват. Това може да се интерпретира като определена зависимост от местни продукти в началото на заселване (икономика зависима от животновъдството и лова) и липсата на такава през по—късните такива (икономика зависима от орното земеделие). Друг такъв пример е установеното нарастване количество медни предмети поставяни като погребални дарове в края на енеолита, което се приема за доказателство на зависимстта на обществото от медната суровина и направените от нея крайни продукти.

Анализът на данните от некропола при Дуранкулак показва, че по време на култура Хаманджия I/II погребенията без погребален инвентар са 35,2 %, което се редуцира значително по време на Хаманджия III и пада 19,2 %. През периода на култура Хаманджия IV се увеличава богатствата в погребенията, но това касае само малък брой такива, което е индикатор за наченки на разслоение в обществото. През следващия период, началото на късния енеолит (култура Варна I, 4500–4400 пр. Хр.) това разслоение леко се тушира, но по време на култура Варна II–III (4400–4150 пр. Хр.) обаче тази тенденция отново нараства. Тогава се увеличава концентрацията на значително количество погребални дарове но във все по-малко погребения, което е сигурна индикация за трайно разслоение на обществото. През последните етапи на Дуранкулашкият некропол (късен енеолит) вече отчетливо може да се проследи съществуването на социалното неравенство. Като пример се посочва поставянето на медни предметите само в определени погребения, което е проследимо и при синхронните погребения от Варненския некропол. Това означава, че към края на енеолита в ареола на култура Варна вече има заможна прослойка която контролира развитието на обществото.

През началните етапи на ранния енеолит погребални дарове са направени предимно от местни материали – кост, глина и камък. Привнесените (импортни) материали, като черупките от водни макотели, са рядко срещано явление. През периода на култура Хаманджия IV 42,3 % от всички погребения са с предмети направени от мед, а 9,6 % – с такива направено от злато. Анализът на количествените стойности по отношения погребалните дарове показва, че по време на ранно-енеолитните културите Хаманджия III и Хаманджия IV вече има ясна индикация за нарастващото разслоение на обществото. Тогава само 10 % от целия погребален инвентара е положен в 60 % от погребенията.

Тази ситуация се променя в началото на късния енеолит — култура Варна I (4500–4400 год. пр. Хр.). Тогава погребенията с по-богат инвентар се увеличават като процент, което учените обясняват с по-висок просперитет и уравновиловка на обществото, приемано като директно измерение на икономически просперитет. През периода Варна I количеството медни артефакти остава на ниво 40 % за всички индивиди, а такива направени от златото са полагани в 10 % от погребенията. За отбелязване е, че погребенията от периода на култура Варна I съдържат предмети направени от два до пет различни материала, докато при погребенията на култура Варна II/III се използват само от един до три.

През последните етап на късния енеолит (култура Варна III) метрални предмети направени от мед се концентрират в 27 % от погребенията, а на злато – в 4 %, което е директно доказателство за трайно разслоение на обществото. Много е вероятно (но недоказуемо) е това разслоение да е довело до поредица от социални конфликти, което има директна причинно-следствена връзка с края на енеолитните общества.[12]

Антични погребения и други структури открити в Дуранкулак-некропола[редактиране | редактиране на кода]

Антични толоси[редактиране | редактиране на кода]

Антични погребения и други култови съоръжения[редактиране | редактиране на кода]

Научни публикации за некропола при Дуранкулак[редактиране | редактиране на кода]

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

Студии, статии, събщения[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Димитров, Борис. Атлантида, потопът и Черно море. Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 2001. с. 65.
  2. Археологически комплекс Дуранкулак, кратка статична презентация
  3. H. Todorova (ed.). Durankulak II. Die prähistorischen Gräberfelder von Durankulak. Band 1—2. Berlin 2002 (DAI Berlin). (ISBN 978-3-86757-015-2)
  4. H. Todorova (ed.). Durankulak III. Die hellenistischen Befunde (DAI Berlin) (Berlin 2016). (ISBN 978-3-86757-015-2)
  5. Noah V. Honch, Tom Higham, John C. Chapman, Bisserka Gaydarska, Henrieta Todorova, Vladimir Slavchev, Yordan Yordanov, Branimira Dimitrova. West Pontic Diets: A Scientific Framework for Understanding the Durankulak and Varna I Cemeteries, Bulgaria. — Interdisciplinaria archaeologica. Natural sciences in archaeology, Vol. IV, Inssue 2/2013, 147–162
  6. Tanya Dzhanfezova. Are the ‘new’ AMS Varna dates older? — Bulgarian e-Journal of Archaeology, vol. 3 (2013), 31–66.
  7. Todor Dimov. Hellenistic and Late Antique Graves from the West Bank of Lake Durankulak. –In: Henrieta Todorova (ed.) Durankulak, Band III. Die hellenistischen Befunde. 143–174.
  8. hannes Burow. Das Grubenareal. –In: Henrieta Todorova (ed.) Durankulak, Band III. Die hellenistischen Befunde. 55–68.
  9. Arne Windler. Increasing Inequality and the Abandonment of Tell-Settlements: The Case of Durankulak. – In: Svend Hansen and Johannes Müller (eds.). REBELLION AND INEQUALITY IN ARCHAEOLOGY. Bonn 2017, 104–113.
  10. Лопатоноги
  11. Yavor Boyadziev. Changes of the burial rites within the transition from Hamangia to Varna culture. In: В. Славчев (ред.). Варненският халколитен НЕК а Ал и проблемите на праисторията на Югоизточна Европа. Studia in Memoriam Ivan Ivanov the Varna Eneolithic Nicropolis and Problems of Prehistory in Southeast Europe. Acts Musei Varnaensis VI. 2008, 85—94.
  12. Renfru
  13. Костов, Р., Димов, Т., Пелевина, О. 2004. Гемологична характеристика на корнеолови и ахатов и маниста от халколитните некрополи при Дуранкулак и Варна. — Геология и минерални ресурси 10, 2004, 15—24, фиг. 4

Източници[редактиране | редактиране на кода]