Дурс Грюнбайн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дурс Грюнбайн
Durs Grünbein
Дурс Грюнбайн на подиумна дискусия във Франкфурт на Майн (2012)
Дурс Грюнбайн на подиумна дискусия във Франкфурт на Майн (2012)
Роден 9 октомври 1962 г. (56 г.)
Професия поет, белетрист, есеист, преводач
Националност Флаг на Германия Германия
Уебсайт Страница в IMDb
Дурс Грюнбайн в Общомедия

Дурс Грюнбайн (на немски: Durs Grünbein) е германски поет, белетрист, есеист и преводач.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 9 октомври 1962 г. в Дрезден. За кратко изучава театрознание в Берлин и сътрудничи на различни списания.

Първата му стихосбирка, която излиза още докато съществува ГДР, е „Сива зона сутрин“ (1988). След падането на Берлинската стена и обединението на Германия през 1990 г. поетът предприема редица пътувания из Европа, Югоизточна Азия и САЩ. Поканен е като гост-лектор в катедрата по германистика на Нюйоркския университет, а също във Вила Орора в Лос Анджелис.

Публикува още стихосбирките „Лекция за основата на черепа“ (1991), „Гънки и клопки“ (1994), „На скъпите покойници. 33 епитафии“ (1994), „От лошата страна“ (1994), „След сатирите“ (1999), „Ухото в часовника“ (2001), „Обяснена нощ“ (2002), епоса в стихове „За снега или Декарт в Германия“ (2003), „Порцелан. Поема за гибелта на моя град“ (2005), „Мизантропът в Капри“ [1] (2005) и „Стихотворения I-III“ (2006). Негови творби са преведени на английски, френски, испански, италиански, руски, японски и др. Поетът се установява да живее в Берлин.

Грюнбайн е член на Берлинската академия на изкуствата, на Академията за език и поезия, на Свободната академия на изкуствата в Лайпциг и на Саксонската академия на изкуствата.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Grauzone morgens, Gedichte, 1988
  • Schädelbasislektion, Gedichte, 1991
  • Falten und Fallen, Gedichte, 1994
  • Den Teuren Toten. 33 Epitaphe, Gedichte, 1994
  • Von der üblen Seite. Gedichte 1988-1991, 1994
  • Die Schweizer Korrektur, 1995
  • Den Körper zerbrechen, Rede zur Entgegennahme des Georg-Büchner-Preises, 1995
  • Galilei vermißt Dantes Hölle und bleibt an den Maßen hängen. Aufsätze 1989-1995, 1996
  • Nach den Satiren, Gedichte, 1999
  • Gehirn und Denken. Kosmos im Kopf, 2000
  • Das Ohr in der Uhr. Gedichte aus 13 Jahren, 1 CD – Gelesen vom Autor, 2001
  • Reise, Toter, Hörspiel, 2001
Корица на „Картезианският гмурец“
(2008)
  • Das erste Jahr. Berliner Aufzeichnungen, 2001
  • Erklärte Nacht, Gedichte, 2002
  • Una Storia Vera, Ein Kinderalbum in Versen, 2002
  • Warum schriftlos leben, Aufsätze, 2003
  • Vom Schnee oder Descartes in Deutschland, 2003
  • An Seneca. Postskriptum, 2004
  • Von ganzem Herzen, 2004
  • Berenice, Libretto nach Berenice von Edgar Allan Poe, 2004
  • Antike Dispositionen, Aufsätze, 2005
  • Porzellan. Poem vom Untergang meiner Stadt, Gedichte, 2005
  • Der Misanthrop auf Capri, Historien u. Gedichte, 2005
  • Gedichte, Bücher I-III, 2006
  • Gedicht und Geheimnis. Aufsätze 1990-2006, 2007
  • Strophen für übermorgen, Gedichte, 2007
  • Liebesgedichte, 2008
  • Der cartesische Taucher. Drei Meditationen, 2008
  • Lob des Taifuns. Reisetagebücher in Haikus, 2008
  • Die Bars von Atlantis, Essay, 2009
  • Vom Stellenwert der Worte. Frankfurter Poetikvorlesung 2009, 2010
  • Aroma, Ein römisches Zeichenbuch, 2010
  • Koloß im Nebel, Gedichte, 2012
  • Avtalad tid, (mit Aris Fioretos), 2012
  • Cyrano oder Die Rückkehr vom Mond, 2014
  • Die Jahre im Zoo. Ein Kaleidoskop, 2015
  • Zündkerzen, Gedichte, 2017

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Дурс Грюнбайн с ордена „Pour le Mérite“ (2014)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Durs Grünbein. München: Edition Text + Kritik, 2002
  • Berg F. Das Gedicht und das Nichts: über Anthropologie und Geschichte im Werk Durs Grünbeins. Würzburg: Königshausen und Neumann, 2006
  • Bremer K., Lampart F., Wesche J. Schreiben am Schnittpunkt: Poesie und Wissen bei Durs Grünbein. Freiburg/Breisgau: Rombach, 2007
  • Michael Eskin: „Tauchen mit Descartes. Gespräch mit Durs Grünbein“. In: Sinn und Form, 3/2011, S. 389-402

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]