Душанка Сифниос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Душанка Сифниос
Душанка Сифниос
/ Dušanka Sifnios
югославска балерина
Родена
Починала

Душанка Сифниос (на сръбски: Душанка Сифниос или Dušanka Sifnios) е югославска примабалерина и хореографка, смятана за една от най-изтъкнатите и международно признати сръбски балерини[1][2].

Върхът в кариерата ѝ е през 1960-те години, когато работи с Морис Бежар и се нарежда сред най-известните балерини в света[3].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 15 октомври 1933 година в Скопие (тогава в Кралство Югославия, днес в Северна Македония). Присъединява се към трупата на Националния театър в Белград през 1951 година.

Завършва балетното училище в класа на Нина Кирсанова през 1953 година[2][4]. След това се обучава при видните хореографи Леонид Лавровски, Асаф Месерер и Виктор Гсовски[5].

Мести се в Париж през 1958 г., където първоначално танцува в югославска трупа. Скоро след това я открива известният френски балетист и хореограф Морис Бежар и я приема в своята трупа. Тя става негова муза, специално за нея създава балет по „Болеро“ на Равел, изпълнявано след нея от звезди като Мая Плисецкая.

Слиза от сцената на 47-годишна възраст. Става хореографка, има постановки в Белград и други градове. След 4-месечно боледуване Душанка Сифниос умира в Брюксел на 14 октомври 2016 година[3].

Стил[редактиране | редактиране на кода]

Още от началото на кариерата си Душанка Сифниос демонстрира изключителен талант[4], владеейки блестящо класическите балетни техники и изпълнявайки с лекота дори най-сложните хореографии[6]. Танцовият ѝ стил се характеризира със сигурна техника, красота на линията на движенията и специфичен чар. По-късно танцува само по репертоари за модерен балет и постепенно се формира като силно индивидуална танцьорка, която освен брилянтна техника притежава вътрешен импулс, който дава необикновена сила на творбите ѝ[6].

На първата репетиция за „Болеро“ Бежар казва на Душанка да си събуе обувките. Тя продължава да танцува без обувки и по този начин си спечелва псевдонима „босата балерина“.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Mala Enciklopedija Prosveta, Četvrto izdanje. Vol. III. Prosveta, 1986. ISBN 86-07-00001-2. с. 378.
  2. а б Лијескић, Б. Одлазак Душке Сифниос // Политика Online, 15 октомври 2016. Посетен на 7 май 2017.
  3. а б Преминула слава српска и светска балерина Душка Сифниос (1934 – 2016) // Народно позориште у Београду, 16 октомври 2016. Посетен на 2017-05-7.
  4. а б Dušanka Sifnios // Hrvatska enciklopedija. Посетен на 8 май 2017.
  5. Йованович, М. Сифниос Д. // Балет. Энциклопедия.
  6. а б Muzička enciklopedija, 2nd edition, Vol. III. Jugoslavenski leksikografski zavod, 1977. ISBN 978-86-07-01889-5.