Душанова грамота за охридската църква „Света Богородица Перивлепта“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Душанова грамота за охридската църква „Света Богородица Перивлепта“
Повеља краља Стефана Душана охридској Цркви Богородице Перивлепте
24 1 храм Богородица Перивлепта.jpg
Църквата „Света Богородица Перивлепта“
Вид хрисовул
Автор Стефан Душан
Създадена между 1342 и 1345 г.
Сръбско кралство

Грамотата на крал Стефан Душан за охридската църква „Света Богородица Перивлепта“ (на сръбски: Повеља краља Стефана Душана охридској Цркви Богородице Перивлепте) е дарствена грамота, издадена от сръбския крал Стефан Душан около 1342 – 1345 г., с която кралят потвърждава владенията на охридската църква „Света Богородица Перивлепта“, направени от неговите предшественици – византийските императори, и намиращи се главно около Охридското езеро, освобождава я от всякакви държавни данъци и я поставя под пряката отговорност на съпругата си Елена и на епископ Григорий Деволски.[1][2][3] Издаването на грамотата е мотивирано, от една страна, от личната признателност на Стефан Душан към Света Богородица заради оздравяването му след тежко боледуване, а от друга, и от желанието му да се представи за достоен наследник на византийските василевси, изтъквайки значимостта на завладените от него византийски градове.[4]

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Грамотата е запазена в оригинал, който се съхранява в архива на Хилендарския манастир.[5] Изписана е с черно мастило върху неправилен пергаментен лист с размер 584 – 610 mm x 150 – 160 mm.[3] Писмото е ситен канцеларски бързопис, заемащ 51 реда.[5] Следва го подписът на краля, изписан с червено мастило на два реда.[5] С червено мастило са изписани инвокационният кръст и инициалът в началото на документа, както и първите букви на някои слова в текста.[5][3]

Грамотата е била снабдена с кралски печат, който не е запазен – останали са единствено дупките в долната част на пергамента, през които е преминавала връвта, на която е бил прикрепен печатът.[5]

Грамотата няма дата. Според различни мнения тя е съставена между 1342 и 1345 г.[6][3]

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

Текст на грамотата[редактиране | редактиране на кода]

Превод на български език[редактиране | редактиране на кода]

Славя те, превечни царю, който си сътворил всичко видимо и невидимо и който не пожела смърт за грешниците, а връщение към живот безсмъртен. Видя рода человечески да погива от дявола и затова, милостиви Владико, въплати се с неизречената своя божественост в пречистата и неосквернена дева Богородица, за да намери изгубената драхма и да преведе нас грешните в стадото Христово. И пак те славя, пречиста Богородице, която ме вдигна от моята болест със своето неизречимо милосърдие и ми помогна да кралствувам над великите и славни гръцки градове и да бъда наставник на великия и свят гръцки цар в град Охрид.
Затова и аз, рабът Христов Стефан, крал на всички сръбски и поморски, и гръцки земи, и благочестивата и христолюбива, и превисока кралица, госпожа Елена, и с дарения ни от бога син, младия крал Урош, и с Христовата помощ, и с предаването на брата на кралството ми, севастократора на град Охрид, и намери кралство ми в града хрисовули на „Богородица Перивлепта“, написани и узаконени от предишните свети царе, също и кралство ми написа и потвърди селата и владенията на тази църква.
Село Радохожда със заселките и с ловищата, и с планините, и с всички правдини.
Село Гюнмино и селище Фрюгови Власи с междите.
В Луково що е Колопулово с междите и с ловищата, и с данъка, и с всички правдини.
Църквата „Света Богородица“ в Радовлищи с купените [ниви] и с всички правдини.
В Заградчани купеното място Каломаново и Гюргичево, което е дадено на църквата за упокой [на душата].
Село Вешчани с междите и с всички правдини.
Село Ябланица с междите и с всички правдини на това село, Уборо и Плавци.
Село Хращани[7] с междите и с всички правдини. В Моровищи място купено и [дадено] за душата. И във Волино място купено и [дадено] за душата. Купеното място и [даденото] за душата в Горенци[8], купеното място и [даденото] за душата в Ораховници, купеното място и [даденото] за душата Подмоли.
Селището с всички межди, метохия Субот(е)ц и Копачи с людете и с полето, и с бърдото, и с [дадените] за душата, и с всички правдини.
Метоха Янков дол в Преспа с междите и с мелницата, и с всички правдини.
В Накло 70 рибари.
Село Момлища и селище Морозвижд[9] с междите и с ловището, и с всички правдини.
Село Ходунища с ловищата и с всички правдини, и мястото в Мокърско поле, дял, който е прибавил Мавър.
Струга Вранинска и Струга Мала, и в града горният двор и долният двор, църквата „Свети Никола“ на езерото с всички правдини и седем рибари, и стас в Мислешево.
И в тези села и метоси да няма власт да влезе нито кефалия, нито севаст, нито прониар и с една дума, да кажем, нито малък, нито голям, и да нямат нито гуменщина, ни митата, ни понос, ни градозидание в манастира и нито една повинност, нито малка, нито голяма, а само тези, които им каже да работят кралицата и всеосвещеният епископ деволски кир Глигори.
И спомена ми как е дарил прелюбезният властелин на кралствоти ми, севастократор Керсак[10] селото Родокали със заселките и с всички правдини на това село на църквата „Перивлепта“, на манастира на кралството ми и кралични, и кралството ми написа и потвърди да е това твърдо и непокътнато вовеки и да е неотемлимо от църквата сега и вовеки.
Стефан, в Христа бога верен крал на всички сръбски и поморски земи
Млади крал Урош

— [11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Петров & Гюзелев 1978, с. 244
  2. Снегаров 1995, с. 425 – 426.
  3. а б в г Алексић 2015, с. 23.
  4. Алексић 2015, с. 39, abstract.
  5. а б в г д Славева & Мошин 1988, с. 123
  6. Славева & Мошин 1988, с. 125
  7. Изчезналото село Ращани, Охридско. Виж: Станковска 2009, с. 174 – 175.
  8. Изчезналото село Горица, южно от Охрид. Виж: Станковска 2009, с. 138 – 140.
  9. Изчезналото село Морозвижда. Виж: Станковска 2009, с. 164 – 165.
  10. т.е. Кир Исак – местен византийски велможа, преминал на страната на сърбите. Повече за него виж: Алексић 2015, с. 30.
  11. С някои изключения, предлаганият тук превод е на Св. Николова, цит по: Петров & Гюзелев 1978, с. 244 – 245

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Сърбия“         Портал „Сърбия          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „История“         Портал „История