Душанова грамота за село Потолино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Душанова грамота за село Потолино
Вид документ, хрисовул, царска грамота
Автор(и) Стефан Душан
Създаване 1348 г.
Език Сръбска редакция на старобългарския език

Грамотата на цар Стефан Душан за селото Потилино(во) (на сръбски: Хрисовуља цара Стефана Душана Хиландару о селу Потолино) е дарствен хрисовул, издаден от сръбския цар Стефан Душан на Хилендарския манастир в периода януари-април 1348 г., с който сръбският цар потвърждава на Хилендарската обител правото да владее селото Потолино(во) (днес село Петелинос, Гърция), което е направено след интервенцията на царския братовчед Войхна.[1]

Грамотата се съхранява в архива на Хилендарския манастир под номер 32, топографска сигнатура А 4/12. Представлява лист хартия с размер 343 mm x 503 mm, която има воден знак арбалет.[1] Текстът е изписан с канцеларски бързопис от средата на XIV век и заема 40 реда заедно с царския подпис.[2][1] С червено мастило са изписани инвокационният кръст и инициалът Д в началото, думите цар, слово и хрисовул, както и царският подпис с орнаментните кръстове към него.[3][1] Липсва печат, няма и следи към грамотата някога да е имало прикрепен такъв, което не е характерно за царските грамоти от този тип.[4] Въпреки че има изследователи, които не поставят под съмнение автентичността на документа[5], в по-нови изследвания се твърди, че той е автентичен препис на оригиналната грамота, направен през 1365 г.[1] В Хилендарския архив се съхранява и втори препис на хрисовула, направен през XIX век, който се води под номер 322 и топографска сигнатура А4/13.[4]

Грамотата е била издавана неколкократно, но в различните издания гръцкото име на селото, което е дарено от Стефан Душан на Хилендар, се предава по различен начин – като Потолино, Потолин, Постолин или Потолиново. Колебанието произтича и от факта, че в грамотата славянското име на селото присъства с две форми – като Потолина (родителен падеж от Потолино) и като Потолиново. В друга грамота на Стефан Душан от същата 1348 г. гръцкото име на селото Ποθολινόσ е предадено навсякъде като Потолино.[4]

Текст на грамота[редактиране | редактиране на кода]

Достолепно и добродетелно, и благоразумно е винаги да се принася слава на Бога в Троицата, тоест в Отца и Сина и Светия дух – единно божество, единна сила, едно естество, единна същност, несътворено, непроменливо и неразмесимо, трисъставно и събезначално, и единославно, и единопрестолно. От Нея просия светлината на неизречимата слава. И многочестни, и драгоценни дарове бяха дарени на пророците и апостолите, и на мъчениците, и светците, и на преподобните, и на всичкия народ православен. От нея процъфтяха боголиките венци за всички, които с вяра са мирно живели на земята, а на самодържавните царе и всички господари различно дарове се разделиха, и като причина за живота безмерната Мъдрост Божия към всекиго велегласно въпие, казвайки: Чрез Мене царе царуват и утвърждават се скиптрите им, и силни с усърдие правда пишат.
Така и аз, в Христа Бога благоверен и от Бога поставен Стефан, цар на цяла Сърбия и Приморието, на цяла Диса западна страна, който по Божествено благословение израстнах в своето отечество и по Негова воля наричам се издънка на благия корен на светите мои родители: от праведния свети Симеон Неманя, новия мироточец, който е бил първи господар бивш на сръбските земи, на нашия светител, архиерей и първопрестолник на отечеството наше, свети Сава.
А сега, чрез Божията благодат и помощта на пречистата Богородица, и чрез молитвите на тези богоугодни свети родители и прародители мои по Божия благословия дадено ми е царство. И понеже от началото на моето царуване съм обзет от ревност към всички свети божествени църкви, постарах се от все сърце за манастирите в Света гора, великата пустиня Атон, където се намират преподобни богоносни свети иноци и блажени отци. И като слушах много и дивно за живота на тези свети мъже, та и царство ми отдавна желаеше и да види, и да се поклони на тези свети места, и да приеме благослов от тези свети и богоблажени отци, живеещи страннически на земята. И така, по волята на моя Христос и с помощта на пречистата Негова Майка, която ме насърчава във всяко добро дело и ми дава всяко благо за спасение, и изпълнява в добро всяко мое желание, изпълни се от душа с желание сърцето мое – да видим тази Света гора, както бе казано: Подигам очи към планините, отдето ще ми помощ дойде. И пак: На планината, душо, да се възкачим, върви там, откъдето ще ти дойде помощ. И като дойде царство ми тук, където се намира големият манастир, наречен Хилендар, създаден и преукрасен от прародителите мои, дойде царство ми и поклони се, и прие благословение от живеещите в него преподобни мъже. Тогава отиде царство ми във вътрешните манастири в тази Света гора и след като посети царство ми тези свети манастири, дарих ги и украсих с различни дарования и допълних всичко онова, що не достигаше на тези свети манастири. И видях в тази Света гора жилищата, скиниите и пещерите на тези преподобни, свети и богоблажени отци-пустинослужители и бях много удивен от живота на тези свети мъже, които са истински небесни хора и ангели на земята. И приех благословии, и душеполезни слова чух като поучения, за да ми са от голяма полза, както е казано: Да се обърнат към мене, рече, боящите се от Теб и виждащите Твоите свидетелства. И обиколили тези свети места, пак дойдохме в честния манастир Хилендар. И тук припомни на царство ми властелинът, сродникът на царство ми, братовчедът Войхна, за известното потвърждение на село Потолино, което царство ми вече по-рано беше приложило на Хилендар.
И поради усърдното моление и милосърдие спрямо всички свети и божествени църкви на моя братовчед Войхна дарява царвство ми в Пострумска област:
село Потолиново със заселките и границите, с междите, и с доходите, и с всички правдини на това село, да е на всечестния манастир на отечеството наше Хилендар до ден и довеки записано, както са другите села в хрисовулите църковни отвеки.
И всичко това освободи царство ми от сокя, позоб, от приселица, от войска, от псар и поклисар, от градозидание, от сенокоси, от глоби и всякакви задължения, просто казано, от всякакви работи, големи и малки. И да не го безпокои ни кефалия, ни княз, ни севаст, нито владеещите в тази земя, нито малки, нито големи, а да си го владее манастирът Хилендар според закона и обичая манастирски.
И се известевя това залатопечатно Слово на царство ми. Моля всички вас, които ще царуват след мен, този Хрисовул да не бъде отменян, но повече и по-крепко да се утвърди, така че това Слово на царство ми да не бъде никога изменено.
И записа се, и утвърди в Хилендар
Година 6856, индикт 1.
Стефан, в Христа бога благоверен цар на всички сърби и Поморието, и на Западните страни

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Славева, Лидија; Мошин, Владимир (1988). Српски грамоти од Душаново време. Прилеп 
  • Вујошевић, Жарко (2006). Хрисовуља цара Стефана Душана Хиландару о селу Потолино, Стари српски архив, књ 5. Лакташи: Универзитет у Београду, Филозофски факултет, pp. 115 – 137, ISSN – 3072 1451 – 3072 
     Портал „Сърбия“         Портал „Сърбия          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „История“         Портал „История