Душанов законник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Душановият законник, срещан също и като Душанов закон, е сборник от закони, средновековен законодателен акт на Сърбия.

Душановият законник в Призренския препис от XV век

Прогласен е в Скопие на 21 май 1349 г. Източник е на средновековното българско и наказателно право.

Обем[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално се състои от 135 члена. 5 години след влизането му в сила (1354) е допълнен с още 66 члена, ставайки общо 201 члена.

Обхват[редактиране | редактиране на кода]

Със закона законодателят Стефан Душан е целял да уреди обичайното право на народите в страната си, въвеждайки нови правила, еднакви за цялата Душанова империя.

Законникът окончателно разграничава властелските и подчинените им категории зависими или крепостни селяни – т.нар. себри, както и свободните занаятчии и людете, упражняващи други свободни професии.

Приложение[редактиране | редактиране на кода]

Според Душановия законник съдиите са длъжни да правораздават, прилагайки закона, а не под страх от владетел.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония