Душан Джамоня

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Душан Джамоня
Роден
Починал
14 януари 2009 г. (80 г.)
Погребан Загреб, Хърватия

Етнос сърби
Направление Модерн
Душан Джамоня в Общомедия

Душан Джамоня (на сръбски: Душан Џамоња) е югославски, хърватски и сръбски скулптор от сръбски произход.[1][2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 31 януари 1928 г. в Струмица, Югославия. Баща му е философ, завършил обучението си в Париж, писател и преводач от френски. По време на Втората световна война (когато е на 15 години) баща му го записва в частно художествено училище в Белград, а през деня посещава гимназия. През 1945 г. Джамоня започва своето обучение в Академията за изящни изкуства в Загреб при преподавателите Ваня Радауш, Франо Кришинич и Антун Августинчич. През 1951 г. завършва майсторския клас на професор Антун Августинчич. Работил е в работилницата на Кришинич от 1951 г. до 1953 г., когато открива собствена работилница в Загреб.[4]

През 1954 г. провежда първата си самостоятелна изложба в Салона ULUH в Загреб.[5] През 1970 г. започва строителството на своя къща и работилница във Върсар, Истрия, по собствен проект.[6]

Умира на 14 януари 2009 г. в Загреб.[4]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на революцията (1967 г.) в Подгарич, Хърватия, една от най-известните творби на Джамоня.[7]

Художествен стил[редактиране | редактиране на кода]

Джамоня рисува предимно с тебешир и използва техниката на измитото мастило. Рано се насочва към скулптурата. Използва много материали, от бронз и желязо до дърво, стъкло, бетон и полиестер в своите скулптури.[5]

Творби[редактиране | редактиране на кода]

Негови работи се намират в множество публични и частни колекции, музеи и галерии в страната и чужбина. Проектира много монументални мемориални комплекси. Известни негови творби са:[5]

  • Паркът на скулптурите на Душан Джамоня, близо до Върсар, известна и културна туристическа атракция.[6]
  • Паметник на революцията на народа на Мославина. Открит през 1967 г.)Издига се близо до местността Подгарич, Мославина, Хърватия.[7]
  • Мемориалната костница на падналите югославски войници в Първата и Втората световна война в Италия (1970 г.), Барлета.[5]
  • Паметник на революцията на Мраковица (1972), Национален парк „Козара“, Република Сръбска, Босна и Херцеговина.[8]

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Избран за академик както на Хърватската академия на науките и изкуствата, така и на Сръбската академия на науките и изкуствата. Получавал е множество награди.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Latinović, Đorđe. Druga Hrvatska. // Nezavisne novine. Посетен на 2019-01-18. (на сръбски)
  2. Tko je tko i odakle: strani velikani hrvatske kulture – Nacional.hr. // arhiva.nacional.hr. Посетен на 2019-01-18.
  3. Press nabrojao hrvatske Srbe: Zar vam Tesla i Arsen Dedić nisu ništa dobro donijeli?. // www.index.hr. Посетен на 2019-01-18. (на хърватски)
  4. а б Dusan Dzamonja (1928). // ArtFact. Посетен на 10 July 2013. Архив на оригинала от 2013-06-21 в Wayback Machine.
  5. а б в г DUŠAN DŽAMONJA. // jusp-jasenovac.hr.
  6. а б DUŠAN DŽAMONJA SCULPTURE PARK. // infovrsar.com/web.archive.org.
  7. а б Top-lista spomenika NOB-u. // utarnji.hr. 16.05.2009.
  8. Dusan Dzamonja 1928–2009. // Tate. Посетен на 11 July 2013.
  9. Awards. // The Art Site of Dušan Džamonja. Посетен на 11 July 2013. Архив на оригинала от 2012-09-06 в Wayback Machine.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Dušan Džamonja“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „Македония“         Портал „Македония