Душан Джамоня

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Душан Джамоня
Роден
Починал
14 януари 2009 г. (80 г.)
ПогребанЗагреб, Хърватия
Кариера в изкуството
НаправлениеМодерн
Душан Джамоня в Общомедия

Душан Джамоня (на сръбски: Душан Џамоња) е югославски, хърватски и сръбски скулптор от сръбски произход.[1][2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 31 януари 1928 г. в Струмица, Югославия. Баща му е философ, завършил обучението си в Париж, писател и преводач от френски. По време на Втората световна война (когато е на 15 години) баща му го записва в частно художествено училище в Белград, а през деня посещава гимназия. През 1945 г. Джамоня започва своето обучение в Академията за изящни изкуства в Загреб при преподавателите Ваня Радауш, Франо Кришинич и Антун Августинчич. През 1951 г. завършва майсторския клас на професор Антун Августинчич. Работил е в работилницата на Кришинич от 1951 г. до 1953 г., когато открива собствена работилница в Загреб.[4]

През 1954 г. провежда първата си самостоятелна изложба в Салона ULUH в Загреб.[5] През 1970 г. започва строителството на своя къща и работилница във Върсар, Истрия, по собствен проект.[6]

Умира на 14 януари 2009 г. в Загреб.[4]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на революцията (1967 г.) в Подгарич, Хърватия, една от най-известните творби на Джамоня.[7]

Художествен стил[редактиране | редактиране на кода]

Джамоня рисува предимно с тебешир и използва техниката на измитото мастило. Рано се насочва към скулптурата. Използва много материали, от бронз и желязо до дърво, стъкло, бетон и полиестер в своите скулптури.[5]

Творби[редактиране | редактиране на кода]

Негови работи се намират в множество публични и частни колекции, музеи и галерии в страната и чужбина. Проектира много монументални мемориални комплекси. Известни негови творби са:[5]

  • Паркът на скулптурите на Душан Джамоня, близо до Върсар, известна и културна туристическа атракция.[6]
  • Паметник на революцията на народа на Мославина. Открит през 1967 г.)Издига се близо до местността Подгарич, Мославина, Хърватия.[7]
  • Мемориалната костница на падналите югославски войници в Първата и Втората световна война в Италия (1970 г.), Барлета.[5]
  • Паметник на революцията на Мраковица (1972), Национален парк „Козара“, Република Сръбска, Босна и Херцеговина.[8]

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Избран за академик както на Хърватската академия на науките и изкуствата, така и на Сръбската академия на науките и изкуствата. Получавал е множество награди.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Latinović, Đorđe. Druga Hrvatska // Nezavisne novine. Посетен на 2019-01-18. (на сръбски)
  2. Tko je tko i odakle: strani velikani hrvatske kulture – Nacional.hr // arhiva.nacional.hr. Посетен на 2019-01-18.
  3. Press nabrojao hrvatske Srbe: Zar vam Tesla i Arsen Dedić nisu ništa dobro donijeli? // www.index.hr. Посетен на 2019-01-18. (на хърватски)
  4. а б Dusan Dzamonja (1928) // ArtFact. Архивиран от оригинала на 2013-06-21. Посетен на 10 July 2013.
  5. а б в г DUŠAN DŽAMONJA // jusp-jasenovac.hr.
  6. а б DUŠAN DŽAMONJA SCULPTURE PARK // infovrsar.com/web.archive.org. Архивиран от оригинала на 2013-08-06. Посетен на 2021-04-09.
  7. а б Top-lista spomenika NOB-u // utarnji.hr. 16.05.2009.
  8. Dusan Dzamonja 1928–2009 // Tate. Посетен на 11 July 2013.
  9. Awards // The Art Site of Dušan Džamonja. Архивиран от оригинала на 2012-09-06. Посетен на 11 July 2013.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Dušan Džamonja в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​