Душко Родев

Душко Родев
Роден	17 април 1932 г. Скопие, Кралство Югославия
Починал	30 юни 2022 г. Скопие, Северна Македония
Професия	писател, журналист, преводач
Националност	Северна Македония
Активен период	1963 – 2022
Жанр	драма, исторически роман, публицистика
Известни творби	„Човекът, който обичаше наровете“ „В очакване на Нобеловата награда“

Душко Родев е северномакедонски журналист, преводач и писател на произведения в жанра социална драма и исторически роман.

Биография и творчество

Душко Родев е роден на 17 април 1932 г. в Скопие, Македония. Завършва романска литература във Филологическия факултет на Скопския университет. Работи като журналист, кореспондент и репортер на свободна практика във вестник „Нова Македония“, откъдето се прехвърля в Македонското радио и телевизия, където е редактор в редакция „Драма“ до пенсионирането си.

Първият му роман „Безпътици“ е издаден през 1963 г. Член на Дружеството на македонските писатели от 1965 г. В своята литературна дейност Родев е пренебрегван, премълчаван и дори забраняван през социалистическия период в страната, като пример за това е книгата му: „Разговори с Дойрански“, която излиза в Сърбия през 1983 г., а две години по-късно се появява в Македония, където копия от Сърбия са скрити в складове и са недостъпни за читателите. Награждаван е в конкурси за анонимен разказ.

През 2010 г. е издаден романът му „Човекът, който обичаше наровете“. Той е епична история за времето непосредствено преди Илинденското въстание, включващ аферата с отвличането на мис Стоун и преговорите за откупа за закупуване на оръжие за въстанието. Основни герои са Кръстьо Асенов, определен от Гоце Делчев за войвода на централната чета в революционния окръг на град Кукуш, племенник на легендарния Хаджи Димитър, и знаменоската на кукушката чета Анна Малешевска, дъщеря на координатора на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Дупница, Никола Малешевски. Любовта между Кръстьо Асенов и Анна Малешевска води до братоубийствената смърт на Кръстьо Асенов. Романът получава наградата „Роман на годината“ на „Утрински весник“.

През 2014 г. е издаден романът му „В очакване на Нобеловата награда“. Чрез съдбите на двама приятели гимназисти, които в годините на тоталитаризма мечтаят за момичета и литературна кариера, но идеологемите на тоталитарната социалистическа система ги разделят, е представена равносметка на недалечно минало с етични и морални въпроси, валидни за всяко време и общество.

Душко Родев умира на 30 юни 2022 г. в Скопие, Северна Македония.

Произведения

Самостоятелни романи

• Беспатици (1963)
• Враќање кон црвената земја (1969)
• Еребици во каменестиот пејзаж (1974)
• Разговори со Дојрански (1983)
• Светлата иднина почнува утре, најдоцна задутре (1988)
• Цветот на дивата роза (2005)
• Човекот што ги сакаше калинките (2010)
  Човекът, който обичаше наровете, изд.: ИК „Персей“, София (2016), прев. Димитър Христов
• Во очекување на Нобеловата награда (2014)
  В очакване на Нобеловата награда, изд.: ИК „Персей“, София (2016), прев. Димитър Христов

Пиеси

• Здраво седма сило (1991)
• Првиот ешалон (1991)

Сборници

• Зелена боја по дождот (1977)
• На снегот, со Олја (1981)
• Косови, зиме (1998)

Екранизации

• 1992 Дивеч за отстрел – сценарий

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Душко Родев“ в Уикипедия на македонски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​