Душко Родев
| Душко Родев | |
| Роден | 17 април 1932 г. |
|---|---|
| Починал | 30 юни 2022 г. |
| Професия | писател, журналист, преводач |
| Националност | |
| Активен период | 1963 – 2022 |
| Жанр | драма, исторически роман, публицистика |
| Известни творби | „Човекът, който обичаше наровете“ „В очакване на Нобеловата награда“ |
Душко Родев е северномакедонски журналист, преводач и писател на произведения в жанра социална драма и исторически роман.[1][2][3]
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Душко Родев е роден на 17 април 1932 г. в Скопие, Македония.[2] Завършва романска литература във Филологическия факултет на Скопския университет. Работи като журналист, кореспондент и репортер на свободна практика във вестник „Нова Македония“, откъдето се прехвърля в Македонското радио и телевизия, където е редактор в редакция „Драма“ до пенсионирането си.[3]
Първият му роман „Безпътици“ е издаден през 1963 г.[1] Член на Дружеството на македонските писатели от 1965 г. В своята литературна дейност Родев е пренебрегван, премълчаван и дори забраняван през социалистическия период в страната[2], като пример за това е книгата му: „Разговори с Дойрански“, която излиза в Сърбия през 1983 г., а две години по-късно се появява в Македония, където копия от Сърбия са скрити в складове и са недостъпни за читателите. Награждаван е в конкурси за анонимен разказ.[3]
През 2010 г. е издаден романът му „Човекът, който обичаше наровете“.[2] Той е епична история за времето непосредствено преди Илинденското въстание, включващ аферата с отвличането на мис Стоун и преговорите за откупа за закупуване на оръжие за въстанието. Основни герои са Кръстьо Асенов, определен от Гоце Делчев за войвода на централната чета в революционния окръг на град Кукуш, племенник на легендарния Хаджи Димитър, и знаменоската на кукушката чета Анна Малешевска, дъщеря на координатора на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Дупница, Никола Малешевски. Любовта между Кръстьо Асенов и Анна Малешевска води до братоубийствената смърт на Кръстьо Асенов.[1] Романът получава наградата „Роман на годината“ на „Утрински весник“.
През 2014 г. е издаден романът му „В очакване на Нобеловата награда“.[2] Чрез съдбите на двама приятели гимназисти, които в годините на тоталитаризма мечтаят за момичета и литературна кариера, но идеологемите на тоталитарната социалистическа система ги разделят, е представена равносметка на недалечно минало с етични и морални въпроси, валидни за всяко време и общество.[1]
Душко Родев умира на 30 юни 2022 г. в Скопие, Северна Македония.[2]
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]Самостоятелни романи
[редактиране | редактиране на кода]- Беспатици (1963)[1][2][3]
- Враќање кон црвената земја (1969)
- Еребици во каменестиот пејзаж (1974)
- Разговори со Дојрански (1983)
- Светлата иднина почнува утре, најдоцна задутре (1988)
- Цветот на дивата роза (2005)
- Човекот што ги сакаше калинките (2010)
Човекът, който обичаше наровете, изд.: ИК „Персей“, София (2016), прев. Димитър Христов - Во очекување на Нобеловата награда (2014)
В очакване на Нобеловата награда, изд.: ИК „Персей“, София (2016), прев. Димитър Христов
Пиеси
[редактиране | редактиране на кода]- Здраво седма сило (1991)[2]
- Првиот ешалон (1991)
Сборници
[редактиране | редактиране на кода]- Зелена боја по дождот (1977)[2]
- На снегот, со Олја (1981)
- Косови, зиме (1998)
Екранизации
[редактиране | редактиране на кода]- 1992 Дивеч за отстрел – сценарий[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]| Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Душко Родев“ в Уикипедия на македонски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|