Дъбова гъба
| Дъбова гъба | ||||||||||||||
 | ||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||
Pers., 1801 | ||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
| Дъбова гъба в Общомедия | ||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Дъбовата гъба, наричана също дъбов сюнгер[1] (Daedalea quercina), е вид неядлива базидиева гъба от семейство Fomitopsidaceae.
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Плодното тяло в началото е с формата на обърнато копито и със заоблен ръб, а по-нататък изтънява до почти полукръгло с хоризонтално разположен или леко повдигнат остър ръб. То е странично захванато за субстрата и достига 30 cm широчина и 7 cm дебелина. Цялата му горна страна е набръчкана и концентрично набраздена. На цвят е бежово, бледоохрено, понякога с розови оттенъци, с редуващи се концентрични ивици. По долната повърхност на плодното тяло са разположени тръбици, които са дебели и твърди. Порите са издължени и приличат на пластинки, а на цвят са охрени. Месото е тънко, с коркова текстура, жилаво, първоначално белезникаво до кремаво, а по-късно светлокафеникаво, със силна гъбена миризма. Гъбата се счита за неядлива.[2]
Местообитание[редактиране | редактиране на кода]
Среща се целогодишно поединично или на групи, като расте върху живи и мъртви стволове и върху пънове (най-вече на дъб), рядко и на други широколистни дървета (липа, габър, акация, кестен, бук).[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Дъбова гъба « Сайт за гъбите в България
- ↑ а б Асьов, Борис. Фотоатлас на ядливи и отровни гъби. Враца, Уникарт, 2014. ISBN 978-954-2953-36-4. с. 96.
| ||||||||
