Дъбрава (област Благоевград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
За другите български села с това име вижте Дъбрава.

Дъбрава
Общи данни
Население197 души[1] (15 март 2024 г.)
14,6 души/km²
Землище13 551 km²
Надм. височина593 m
Пощ. код2723
Тел. код073
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ24367
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Благоевград
Методи Байкушев
(ПП – ДБ; 2023)

Дъбра̀ва е село в Югозападна България. То се намира в община Благоевград, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Намира се в планински район, на около 4 км от Благоевград. Състои се от няколко махали.

История[редактиране | редактиране на кода]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Добрава, на СИ от Джумая 1 1/2 ч. Разположено е на полите от Арисваница до Бистрица, 1/4 час до границата. Тук живее дядо Мито, овчар на 125 г., прочут по околията саморасъл доктор и хирург, който лекува с баяние. Почва удовлетворителна. Селянете боравят и със скотоводство. Къщи 80, българе.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Дъбрава са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на Добрава брои 440 души, всичките българи-християни.[4]

Численост на населението според преброяванията през годините:[5][6]

Година на
преброяване
Численост
1934624
1946680
1956508
1965262
1975154
1985116
1992103
2001117
2011103
2021129

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]

Численост Дял (в %)
Общо 103 100.00
Българи 99 96.11
Турци 0 0.00
Цигани
Други
Не се самоопределят
Не отговорили 2 1.94

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Основна религия е християнството.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В селото има две църкви — по-старата, от които е построена през 1928 г., „Рождество на Пресвета Богородица“, а другата — „Свети Архангел Михаил“. Във втората всяка година се чества събор.

В село Дъбрава има общо 14 махали, по-голямата част от които са наречени в чест на своите основатели. Махалите са: Ръженици, Кюркчии, Ваканинци, Веляци, Щръбевци, Калъпсъзци, Яневци, Телъкиово, Калеовци, Стоичовци, Мутавджии, Марковци, Митовци, Малинци.

В района е развито лозарството, овощарството, животновъдството.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Дъбрава

Други[редактиране | редактиране на кода]

Ледник Дъбрава на Антарктическия полуостров е наименуван на селото.[8][9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 19.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 842.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 191.
  5. „Справка за населението на село Дъбрава, община Благоевград, област Благоевград, НСИ“ // webcitation.org. Посетен на 21 октомври 2017.
  6. „The population of all towns and villages in Blagoevgrad Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 21 октомври 2017.
  7. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 21 октомври 2018.
  8. Справочник на българските географски имена в Антарктика. Комисия по антарктическите наименования. София, 2015.
  9. Dabrava Glacier. SCAR Composite Antarctic Gazetteer.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]